Решение № 492 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100512170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 14397 от 22.07.2024г, постановено по гр.дело № 67455/2023г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК:

121718407 със съдебен адрес : гр. София, бул. „********,|чрез адв. В.Д., против Застрахователна компания „ ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве „ с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „ Г.М.

Димитров “ № 1 осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил "Фолксваген Лупо“ с рег. № ******** да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 919,64 лв (четири хиляди деветстотин и деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (4 904,64 лв) по риск "Каско +" по щета № 44010212300225/2023г. за имуществените вреди на автомобил "Шкода Супърб“ с рег. № ********, причинени при реализираното на 16.01.2023г. в гр. Бургас пътно-транспортно произшествие, и от т.нар. ликвидационни разноски (15 лв), законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба, както и разноските по делото.

С решението на съда е осъдена застрахователна компания "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК: 121718407 със съдебен адрес : гр.

1

София, бул. „******** да заплати на „ ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве „ с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „ Г.М.

Димитров “ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лв . / триста и петдесет / - разноски, сторени в производството пред СРС, както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв. / петдесет/, представляваща полагащо се на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от и щ е ц а "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК: 121718407, чрез процесуален представител – адв. Д.. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като погрешно СРС е приел, че ищцовото дружество не е доказало наличието на застраховка „ гражданска отговорност“ у ответника, предвид изричното признание на това обстоятелство в отговора на исковата молба, приложен по делото, и представянето на справка от Информационнен център към Гаранционния фонд на увредените лица. Предвид изложеното се моли настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС и да постанови друго, с което осъдителният иск да бъдат уважен, като основателен и доказан. Претендира присъждане на направени разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна- ответник „ ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве “ с ЕИК 200299615, чрез своя процесуален представител юрк. С. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК . Моли жалбата на ответника като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Направена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като съдът счита за неправилни мотивите на първоинстанционното решение, в частта в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл.411, изр. 2 КЗ е отхвърлен. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

2

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод искова молба на застрахователна компания "ДЗИ – ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК: 121718407, гр. София, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ срещу „ ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве „ с ЕИК 200299615, град София, за сумата от 4 919,64 лв, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застаховка „Каско плюс“ за вреди, причинени на МПС "Шкода Супърб“ с рег. № ********, при настъпило на 16.01.2023г, в гр.

Бургас, ул. „********, пътнотранспортно произшествие, по вина на водача на МПС „Фолксваген Лупо“, рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -08.12.2023г. до окончателното й заплащане. Ищецът е изложил твърдения, че на 16.01.2023г. в гр. Бургас М.И. - водачът на МПС марка „Фолксваген Лупо“, рег. № ********, със свои противоправни действия /неспазване на дистанция/ е предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие със спрялото вдясно от него "Шкода Супърб“ с рег. № ********, вследствие на което било увредено застраховано при него имущество на трето лице- л.а. марка "Шкода Супърб“ с рег. № ********.

Излага, че въз основа на сключения договор за имуществена застраховка "Каско плюс" заплатил на сервиза „ Еуратек ауто“ ООД, ЕИК: 175190739 обезщетение в размер на 4 904.64 лв, представляващо стойността на извършения ремонт. Твърди, че към датата на застрахователното събитие отговорността на делинквента е била застрахована по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което поканил ответника да му възстанови платеното застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, но сумата не била възстановена от ответника доброволно.

В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК: 121718407, гр. София е оспорил предявения иск, с твърдения, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на обективната истина. Оспорва се причинно- следствената връзка между вредите, причинени по автомобила, застрахован при ищеца и процесното ПТП. Твърди се, че процесното пътно-транспортно произшествие е изцяло по вина на водача на застрахованото при ищеца МПС.

Оспорва се и размерът на обезщетението, като се сочи, че същото е претендирано в завишен размер.

По тези съображение моли претенцията да бъде оставена без уважение.

За да постанови своето отхвърлително решение, Софийски районен съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между делинквента и ответника поради непредставяне на застрахователна полица, като се е позовал 3 на разпоредбите на чл. 487, ал. 1 КЗ, според които наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност се удостоверява със застрахователна полица, а не със справка от Гаранционен фонд. Аргументирал се е, че както протоколът за ПТП не може да замести застрахователната полица, така и изричното признаване на това обстоятелство от ответника и с отговора на исковата молба, и в открито съдебно заседание пред СРС. Приел е, че информацията, предоставена от информационния център към Гаранционен фонд по чл. 572 КЗ на увредените лица има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими за упражняване на правата им, не и да замести доказателствата, уредени в ГПК. Поради изложените съображения е отхвърлил иска поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответното дружество.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. тълк.д. № 1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се обуславя от съществуването на: валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправно поведение на застрахования при ответната страна водач; вид и размер на вредите, причинени на застрахованото при ищеца МПС; пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задължението му по договор за имуществена застраховка „Каско“.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.

Въззивният съд не споделя правните изводи, залегнали в ревизирания съдебен акт.

На първо място, ответното дружество още с отговора на исковата молба е приело за доказан факт и е признало твърдението на ищеца за наличие на застраховка "„Гражданска отговорност“ между него и причинилия ПТП и застрахован при него водач. Това признание е повторено и в открито съдебно заседание пред СРС в хода на делото.

Отделно от това, наличието на застрахователно правоотношение по 4 застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и виновния водач е установено от представената справка от информационната система на Гаранционен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 12 КЗ данните от Информационния център- до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама /шаси/ на моторното превозно средство. Индиции за наличие на такава застраховка се намират и в двустранния протокол за ПТП, попълнен от водачите, където виновния за инцидента водач е вписал застрахователя си, вида на застраховката и номера на полицата.

Въззивният съд намира, че от доказателствата по делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 411 КЗ - наличие на твърдените застрахователни правоотношение, причинната връзка между причинените вреди и настъпилото ПТП, размера на вредите и извършеното плащане от застрахователя по застраховка „Каско“.

Противно на възприетото от първоинстанционния съд от събраните по делото писмени доказателства - застрахователна полица по имуществена застраховка "Каско плюс" № 440122021019358 от 23.07.2022г. за МПС "Шкода Супърб“ с рег. № ********, справка от информационната система на Гаранционен фонд за МПС марка „ Фолксваген“, застраховано от М.И., двустранен протокол за ПТП от 16.01.2023г., преписка по щета № 44010212300225, доклад по щета, опис на претенция, фактура, възлагателно писмо за извършване на ремонт на увредения автомобил М П С "Шкода Супърб“ с рег. № ******** на сервиз „ Еуратек ауто“ ООД, приемопредавателен протокол, се установява, че на 16.01.2023 г. в гр. Бургас, че между водача на МПС "Шкода Супърб“, застрахован при ищеца по застраховка "Каско" и водача на МПС „Фолксваген Лупо“, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност" е реализирано ПТП, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по валидно сключена имуществена застраховка за увреденото МПС с рег. № ******** в размер на 4904,64 лева.