Определение № 4310 от 16.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4310 гр. София, 16.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20251100607922 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. 22 НПК.

С протоколно определение от 08.10.2025 година по НОХД № 9063/2025 година СРС, НО, 13 с-в е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурор при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Срещу определението е постъпил частен протест от прокурор при СРП с искане за отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че обвинителният акт отговарял на изискванията на ТР № 2 от 07.10.2002 година по ТД № 2/2002 година на ОСНК на ВКС.

Сочи се, че цифровата квалификация отговаряла на текстовата.

Съдът, съобразявайки доводите на прокурора и материалите по делото и извършвайки цялостна проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт намира, че протестът е основателен, а първоинстанционото определение е неправилно.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора първоинстанционният съд е приел, че описаното от прокурора престъпление е свързано с две различни телесни повреди, като деянието следвало да се квалифицира като такова по чл.

129, ал. 2 НК. Квалифицирането от прокурора на деянието по чл. 131, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 130, ал. 2 НК създавало неяснота на обвинението и ограничавало правото на защита.

Изводите на първоинстанционния съд, изложени в определението от проведеното разпоредително заседание са неправилни, като е налице неправилно приложение на закона, обосноваващо отмяна на първоинстанционния акт.

Верни са принципните съображения, изведени от първоинстанционния съд по отношение на задължителната съдебна практика, въведена с Постановление № 3 от 1979 г по НД № 6/1979 година и в частност т. 18. Но визираните съображения неправилно са 1 интерпретирани към процесната хипотеза. Действително безспорно в теорията и практиката е че по-тежка телесна повреда причинена на пострадалия поглъща по-леката телесна повреда. Такъв е случаят когато на едно лице е причинена едновременно лека и средна телесна повреда. Тогава леката телесна повреда по чл. 130 НК се поглъща от средната телесна повреда и квалификацията следва да бъде по чл. 129 НК, а не по чл. 130 НК.

Разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК въвежда особен квалифициран случай на телесна повреда, с оглед броя на пострадалите лица-повече от едно лице /мнима реална съвкупност-когато съвкупността от престъпления е въздигната в самостоятелно престъпление/. При тази квалификация е възможно причинените телесни повреди на две или повече лица да са различни по вид-включително лека и средна, каквото е повдигнатото от прокурора обвинение. Особеното при това престъпление е, че наказанието, което следва да бъде наложено е едно независимо, че са налице две телесни повреди, като в настоящата хипотеза наказанието следва да бъде определено за по-тежкия резултат /по-тежката телесна повреда, а не за по-леката такава/. Този въпрос обаче не може да се решава от съда в разпоредително заседание, както и не е допустимо съдът да преценява правната квалификация на деянието в този етап на съдебното производство или да указва на прокурора каква следва да бъде правната квалификация. Горното сочи, че правната конструкция на обвинението, въведена от прокурора е съответна на закона и не създава неяснота на обвинението.

С оглед на тези съображения определението на първоинстанционния съд е неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложените мотиви СГС, НО, IX-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.10.2025 година по НОХД № 9063/2025 година на СРС, НО, 13 с-в, с което е прекратено съдебното производство и е върнато делото на прокурор при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 13 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3