Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 31.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 745/2021
Вид
Решение № 110
Подписан
31.01.2024
В сила
22.12.2025
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212100100745 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба Н. В. О., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против К. С. С., ЕГН ********** от *** /правоприемник на починалата в хода на производството ответница С. М. С., ЕГН **********/, и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление гр. София, ***Б.

Предявени са следните искове: 1. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 183, том I, peг. № 4233, дело № 170 от 26.07.2010г. на нотариус с № 246 в регистъра на НК. Искът е предявен две евентуално съединени основания: на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.152 от ЗЗД; на основание чл.26, ал.2, предл. последно от ЗЗД – поради привидност на договора. 2. за прогласяване нищожност на договор за ипотека, учредена с нотариален акт № 6, том III, per.

№ 3739, дело № 359/2013г. на нотариус с № 133 в регистъра на НК. Предявеното основание на иска е чл.26, ал.1, пр.1 във връзка с чл.167, ал.3 от ЗЗД. Претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Твърди се, че ищцата Н. В. О. в качеството си на ЕТ „НАНА - Нанка Вълчанова“, ЕИК 102125021 сключила с „Юробанк България“ АД договор за кредит BL14425 в размер на 40000 лева, усвоен на 14.03.2008г. Поради допуснати просрочия кредитът бил обявен за предрочно изискуем, за което ищцата била уведомена с нотариална покана peг. № 2002, том I, акт № 41/30.03.2010г. Впоследствие, банката се снабдила с изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 179/2010 г. при ЧСИ Недялка Ковачева. В опитите си да осигури необходимите средства за уреждане на дълга към банката ищцата сключила с ответницата С.

1

М. С. договор за паричен заем от 26.07.2010г., по силата на който ищцата следвало да получи заем в размер на 40000 лева със срок на връщане 26.07.2014г. и дължима възнаградителна лихва в размер на 10% годишно за срока на договора. За обезпечаване връщането на тази заемна сума страните договорили ищцата Н. О. да прехвърли на заемателката С. М. С. собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, с адрес ***. Прехвърлителната сделка е сключена с нотариален акт за покупко-продажба № 183, том I, peг. № 4233, дело № 170/26.07.2010г. на нотариус Н.Ников, с peг. 246 на НК. На същата дата 26.07.2010г. страните подписали и предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ответницата в качеството й на продавач се задължила да прехвърли на ищцата собствеността на този имот при заплащане на „продажна цена“ в размер на 56000 лева и срок за сключване на окончателния договор - 26.07.2014г. Уговорената продажна цена за връщането на имота била сформирана като сбор от дължимата главница от 40000 лева и договорната лихва за срока на договора за заем 4 години по 4000 лева, респективно срокът за сключване на окончателен договор съвпадал със срока за издължаване на заемна сума и договорната лихва. В изпълнение на задълженията си по договора за заем ответницата предоставила на ищцата О. само сумата от 10000 лева. Ищцата продължила да ползва необезпокоявано имота си, като и понастоящем живее в него. Въпреки водените многократни разговори до момента собствеността върху имота не е върната на ищцата. През месец март 2021г. от поставено обявление ищцата узнала за насрочена публична продан в периода 12.03.2021г. 12.04.2021г. по изп. дело № 20157030400651 на ЧСИ Г.Михалев. В обявлението ответницата била вписана като ипотекарен длъжник. От извършена справка в Служба по вписванията при PC Бургас ищцата установила, че с нотариален акт № 6, том III, peг. № 3739, дело № 359/2013г. на нотариус Огнян Желев ответницата е учредила върху имота договорна ипотека в полза на „Сибанк“ ЕАД за обезпечаване на вземане към трето лице - „Росойл плам“ ЕООД, представлявано от Пламен Димов Димов. Позовава се на нормата на чл.152 от ЗЗД, съгласно която недействително е съглашение, в което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. Поради това счита, че доколкото сделката за покупко-продажба цели удовлетворяване на кредитора С. не по установения в закона ред, тя се явява нищожна като противоречаща на закона. Освен това, доколкото страните не са желали, нито целели прехвърлителния ефект на договора за покупко-продажба, сделката е нищожна и като привидна - абсолютно симулативна. Доколкото прехвърлителната сделка е нищожна и не е породила правно действие, то нищожна, като сключена от несобственик е и учредената върху имота договорна ипотека в полза на „Сибанк“ ЕАД, респективно „ОББ“ АД като неин правоприемник.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата С. М. С. не представя писмен отговор. В хода на производството по делото – 07.02.2022г. ответницата С. М. С. е починала и с определение № 2625/31.10.2022г. на основание чл.230, ал.1 от ГПК е конституиран правоприемникът й – нейният син и наследник по закон К. С. С..

2

Писмен отговор представя ответникът „ОББ“ АД. Възраженията на ответника по допустимостта на иска следва да се приемат за неоснователни на основание чл.278, ал.3 от ГПК с оглед произнасянето на касационната инстанция. По същество ответникът твърди, че по силата на договор за /револвиращ/ банков кредит от 21.09.2013г. „Сибанк“ ЕАД /преобразувано чрез вливане в „ОББ“ АД/ е предоставило на „Росойл плам“ ЕООД банков кредит в размер на 100 000 евро, за обезпечаването на който е учредена договорна ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 6, том III, peг. № 3739, дело № 359/05.11.2013г. на нотариус с peг. № 133 на НК върху недвижими имоти, собственост на С.

М. С., сред които самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР с адрес ***. На основание чл.167, ал.3 от ЗЗД счита, че ипотеката върху този имот е валидно учредена от ипотекарния длъжник и собственик на имота - С. М. С., която при сключването на договора е представила доказателства за правото си на собственост. С декларация с peг. № 6358, том № II, акт № 186/ 05.11.2013г. на нотариус с peг. № 246 на НК, ищцата Н. В. О. се е отказала от запазеното й пожизнено и безвъзмездно право на ползване на недвижимия имот, обективирано в нотариален акт № 183, том I, peг. № 4233, дело № 170/ 2010г. на нотариус с peг. № 246 на НК. Така в полза на банката е учредена първа по ред ипотека върху този недвижим имот, без каквито и да било тежести. Валидността на договорните отношения между ищеца Н. О. и ответницата С. М. С. и вещнопрехвърлителното им действие не засяга учредената в полза на банката ипотека.

Сочи, че на 26.07.2010г. ищцата и ответницата сключили договор за покупко-продажба на имота, обективиран в нотариален акт № 183, том I, per. № 4233, дело № 170/ 2010г. на нотариус с peг. № 246 на НК, в който изрично било посочено, че цената от 55 073.10 лв. е изплатена напълно на продавача от купувача при подписването на договора. На същата дата страните сключили предварителен договор за покупко-продажба, с който С. М. С. се задължила да прехвърли на ищцата Н. О. собствеността на имота срещу цена от 56 000 лв. с договорен срок за сключване на окончателния договор 26.07.2014г. Въпреки твърдението на ищцата, че така посочената продажната цена за връщане на имота била сформирана от дължимата главница и лихва по договора за заем между страните, подобна договорка за „връщане на имота“ не фигурирала в никой от представените документи. Освен това договорената продажна цена по 55 073,10 лв. изцяло съвпадала с данъчната оценка на имота и няма нищо общо с тази по предварителния договор и с договора за заем. Оспорва автентичността на договор за заем и на предварителния договор относно подписа на С. М.

С.. Ако се установи заемното правоотношение, оспорва наличието на хипотезата на чл.152 от ЗЗД.

В открито заседание се явява ответникът К. С. С. и заявява, че имотът е предоставен единствено като обезпечение за заема, даден от майка му на ищцата. Признава исковете.

От събраните доказателства се установява следното:

С нот. акт № 183/26.07.2010г., том I, рег. № 4233, дело № 170/2010г. ищцата Н. В. О. е продала на С. М. С. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с 3 идентификатор ***, с адрес *** за сумата от 55073.10 лева, която е изплатена напълно на продавача от купувача. Уговорено е продавачката О. да си запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

На същата дата – 26.07.2010г., е бил сключен писмен договор за заем между заемодателката С. М. С. и заемополучателката Н. В. О. за сумата от 40000 лева. Срокът на заема е 4 години, като заемната сума, ведно с лихвата в размер на 10% на година, е трябвало да се върне до 26.07.2014г. Според записаното в документа, 10000 лева от сумата е дадена на заемополучателката при подписване на договора, а останалите 30000 лева е трябвало да бъдат предоставени в срок до 30 дни. Съгласно чл.13, като обезпечение на задължението си по настоящия договор, заемополучателят се задължава да прехвърли в полза на заемодателя правото на собственост върху собствения си недвижим имот, а именно самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент в ***. Записано е, че условията и реда за връщане на собствеността върху имота страните ще уредят с отделен договор.

Отново на същата дата – 26.07.2010г. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба между С. М. С. като продавач и Н. В. О. като купувач, с който продавачът се е задължил да продаде, а купувачът да купи по нотариален ред процесния имот за сумата от 56000 лева. Трябвало е да се сключи окончателен договор в нотариална форма не по-късно от 26.07.2014г. До тази дата е платима и продажната цена.

На 05.11.2013г., с нот. акт № 6/2013г., дело № 359/2013г. С. М. С., като собственик на апартамента, закупен от нея през 2010г., е учредила в полза на СИБАНК ЕАД /сега заличена, с правоприемник ответника ОББ АД/ договорна ипотека върху имота, за да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя “Росойл Плам“ ЕООД.

По повод на учредяване на ипотеката Н. О. е подписала нотариално заверена декларация от 05.11.2013г., с която се е отказала от запазеното в нейна полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот. Данните сочат, че по-късно е било образувано изпълнително дело по молба на СИБАНК ЕАД и ипотекираният имот е бил изнесен на публична продан. На 13.04.2021г. е съставен протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач, а на 17.05.2021г. е извършено разпределение на предложената цена на имота и е указано на купувача каква сума да заплати. Очевидно обаче не се е стигнало до издаване на постановление на ЧСИ за възлагане на имота в полза на третото лице, понеже на 06.04.2021г. е било допуснато обезпечение на бъдещия иск на Н. О. за приемане за установено, че договорът от 2010г. за прехвърляне на имота е нищожен, като е била спряна насрочената публична продан.

При това положение, доказват се твърденията на ищцата, че договорът за продажба от 2010г., с който тя е прехвърлила на ответницата С. процесния имот, е привиден.

Това е така, доколкото на същата дата, когато е бил изповядан нотариалният акт за продажба на имота, С. и О. са сключили договора за заем за сумата от 40000 лева, която сума е трябвало да се предаде в заем на ищцата като заемополучателка. Изрично в 4 допълнителните разпоредби на договора чл.13 е записано, че като обезпечение на задължението си по заема, заемополучателката се задължава да прехвърли в полза на заемодателката правото на собственост върху имота. На същата дата е подписан между двете страни и предварителен договор, с който С. като продавач, се е задължила да продаде на О. като купувач процесния апартамент за сумата от 56000 лева, като нотариалното прехвърляне е трябвало да стане до 26.07.2014г.