Решение № 12782 от 28.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12782 гр. София, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110103039 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. С. М., с която срещу „Юробанк България“ АД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски паричен кредит PLUS-**** ***, сключен на **** *** г. между ищеца и „БНП П.П.Ф.“ С.А., чийто правоприемник е ответникът и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 51.13 евро /100 лева/, като частична претенция с общ размер от 4445.79 евро /8 695.20 лева/, представляваща недължимо платена сума във връзка с договора за кредит.

Ищецът твърди, че е сключил с „БНП П.П.Ф.“, клон България, чийто правоприемник е ответникът, договор за потребителски паричен кредит PLUS-**** ***/**** *** г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 12 000 лв. при фиксиран ГЛП от 16.51 % и посочен в договора ГПР - 19,15 %. Съгласно погасителен план ищецът следвало да внесе 60 месечни вноски - по 344.92 лева всяка, като сумата включвала главница, лихва, такса „ангажимент“ и застрахователна премия, съгласно параметрите на договора. Общата стойност на дължимата от ищеца сума, възлизала на 20 695.20 лева. Счита, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК тъй като в ГПР не са включени таксата „ангажимент“ и застрахователната премия, липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди, че вземането на ответника за лихва се формирало по неясен критерий, тъй като било посочено, че лихвата е както фиксирана, така и променлива.

Излага и съображения за нарушаване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като текстът на договора бил изписан с шрифт, по-малък от 12. Твърди, че е изплатил сума в размер на 4 445.79 евро /8 695.20 лева/, като с оглед нищожността на договора заплатеното над чистата стойност на кредита се явява заплатено от ищеца и получено 1 от ответника при начална липса на основание, съответно подлежи на връщане.

Предявява иск за сумата от 51.13 евро /100 лева/, като частична претенция, която твърди да е била недължимо платена на ответника във връзка с разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 23 ЗПК. Моли за уважаване на исковете.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове. Развива доводи, че исковата молба е нередовна, тъй като не било ясно от какви суми е формирана осъдителната претенция, съответно, ако се претендират суми по застрахователно правоотношение, то банката се явявала ненадлежен ответник. Намира за недопустимо съединяване на установителен с осъдителен иск. Развива подробни съображения в тази връзка, макар да липсва идентитет между предмета на претенциите на ищеца /установителна и осъдителна/, заявени с исковата молба. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия, на ищеца e предоставена сумата от 12 000 лева. Посочва, че кредитът е бил погасен предсрочно на 14.07.2023 г., като платената сума била в размер на 6 642.18 евро /12 991 лева/. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен размер на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора, е било налице индивидуално договаряне с ищеца. Развива съображения, че такса „ангажимент“, също е била включена в ГПР. Поддържа, че разходите относно застрахователния продукт били посочени и включени в общата стойност на плащанията. Разяснява, че на ищеца е била предоставена услуга, за която той доброволно се е съгласил да заплати съответното възнаграждение. Поддържа, че сумите за заплащане на застрахователните премии не следва да се включват в ГПР, тъй като същите се превеждали в полза на застрахователите, както и поради това, че кредитът би бил отпуснат и без сключена застраховка. Оспорва да е налице неяснота относно начина на определяне на лихвата, като твърди, че съгласно чл. 2 от договора, същият се сключва при фиксиран лихвен процент. Излага, че шрифтът на договора не води до неяснота относно съдържанието на същия. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и с доклада по делото, приет без възражения от страните за ненуждаещи се от доказване в производството са били обявени следните обстоятелства: че във връзка с процесния договор за кредит на ищеца е била предоставена сумата от 12 000 лева, както и че кредитът е погасен предсрочно на 14.07.2023 г., като платената сума е в размер на 6 642.18 евро /12 991 лева/. Не се спори също така, че именно ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото ноторен е фактът, че „Юробанк България“ АД е правоприемник на търговското предприятие на БНП П.П.Ф. С.А. клон България, което е било страна по процесния договор за потребителски кредит.

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит PLUS № **** ***/**** *** г., сключен между ищеца физическо лице и „БНП П.П.Ф. С.А.“ чрез клона на търговеца в РБ със срок до 15.06.2028 г. за сумата в размер на 12 000 лв. при ГЛП 16,51 % и ГПР 19,15 %, застрахователна премия в размер на 2786,40 лева и такса ангажимент в размер на 300 лева. Потребителят се е задължил да върне предоставената му в заем сума на 60 вноски, като заплати обща сума по договора в размер на 20695,20 лева в срока на договора.

Приет по делото е сертификат за застраховка „Защита на плащанията" на 2 кредитополучателите на потребителски паричен кредит и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, както и общи условия, приложими към застрахователния продукт.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е изслушано и е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият състав на съда кредитира като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо необходимите специални знания и професионален опит. В изпълнение на задълженията по договора са били извършени плащания в размер на обща сума от 12 990,97 лева, с която кредиторът е погасил главница в размер на 12 000 лева, лихва – 954,21 лева, застрахователна премия – 232,19 лева, обезщетение за предсрочно прекратяване на договора в размер на 114,61 лева. Приспадната обратно е била такса „ангажимент“ в размер на 251,56 лева и е била опростена сума в размер на 58,48 лева. Съгласно направените от експерта изчисления, ако като компоненти в ГПР участва освен такса ангажимент, също и застрахователната премия, то в този процентът на разходите по кредита би възлизал на 27,73 %. Вещото лице е установило, че процесният договор за кредит със сключена към него застраховка на плащанията, фигурира като задължение към застрахователя по застрахователния договор и сумите по същия се превеждат с други застрахователни премии на месечна база.

От становищата на страните, изразени писмено в производството, а и от заключението на ССчЕ става ясно, че при посочване на ГПР в процесния договор за кредит, не е взета предвид и не е била включена като разход по кредита застрахователната премия, част от договора за кредит, която е била заплатена за сметка на кредитополучателя в полза на застрахователното дружество.

При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото съдът приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да докаже сключването на договора за потребителски кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на твърдените основания. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително клаузите, за които ищецът твърди, че са опорочили съдържанието на правоотношението до степен недействителност, са били договорени индивидуално, като за последното ответникът не е ангажирал доказателства.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55,ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание договора за кредит, което обстоятелство не е спорно между страните.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на процесните суми.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 3 допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 16,51 %, както и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 19,15 %, включващ начислената „такса ангажимент“. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7543e48b-da59-4200-a55a-23857ac97e63