Решение № 939 от 25.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Варна, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Х.а като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20233100501387 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба С Решение № 779/8.03.2023г по гр.д.№ 14991/2022г на ВРС-30с-в СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ищеца К. Г. Г. ЕГН ********** с пост.адрес гр.А. ул.„В.Д." № 15 против ответника М. Г. К. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ж.к."Ч.„ бл.* вх.* ет.* ап.**, искове в условията на обективно и субективно съединяване искове, както следва: да бъде осъден ответникът да МУ заплаща месечна издръжка в размер на по 450лв, платима до 1-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата завеждане на ИМ 14.11.2022г, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното плащане, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на дължимата издръжка, на осн.чл.144 СК, както и да заплати на ищеца сумата от 2735,20лв, представляваща издръжка за периода от 10.05.2022г до 13.11.2022г, на осн.чл.149, и е осъден ищецът да заплати на ответницата сумата от 600лв – разноски по делото, на осн.чл.78 ал.3 ГПК

1

Въззивна жалба вх.№ 2179/22.03.2023 е подадена от К. Г. Г. , чрез адв.Н. М. срещу решението на ВРС, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорва изводите на ВPC-Варна за неоснователност на претенцията.

Счита, че са налице предпоставки за уважаване на исковете.

Ищецът К е навършил пълнолетие, син е на М. Г. К., обучава се редовно обучение в средно образователно училище през 2022-2023г и не притежава имущество, от което да се издържа.

Фактът, че работел с цел допълнително да си задоволи някои от потребностите и запазване на досегашния си стандарт на живот, тъй като след като навършил пълнолетие майка му не му давала абсолютно никакви пари и по тази причина, въпреки трудностите и практическата невъзможност, работи и учи редовно обучение, за да завърши средното си образование и продължи във висше училище.

Ответницата получава редовно средно възнаграждение от над 2300лв и може спокойно ; без затруднения да заплаща исканата издръжка на пълнолетния и учещ редовно в 12 клас в средно училище син, като основанията за това са следните :

Възразява срещу повърхностните изводи на съда, който не е обсъдил цялостно доказателствата и който не е преценил и си е позволил тълкуване по отношение възнаграждението на К., който работи не по негово желание, а поради това бил изоставен от майка си по време на редовно си обучение в средното училище, за да задоволява основните си житейски потребности от храна, облекло и др., за духовно развитие, както и за изграждането му като личност.

Съдът не е направил преценка, че за обезпечаване издръжката на К. до завършването му на средното образование ще са му необходими значителни парични средства, като за осигуряването й би следвало да допринесат и двамата родители.

Съдът неправилно е ограничил правото на издръжка на К., който имал доходи от 450лв нетно ТВ, с които покривал нуждите си и по тази причина не 2 му се дължала издръжка. Моли това обстоятелство да бъде възприето като факт на липса на издръжка от единия родител, който не изпълнявал моралното си задължение.

В безизходицата, в която било поставено детето от майка си и предстоящото му дипломиране, разходи по абитурентския бал и ежедневни разходи за храна, облекло, транспортни разходи и др. да е принудено да работи и учи.

ВРС не е преценил, че и след навършването на 18-год.възраст на 10.05.2022г К. е бил поставен в крайна нужда от родната си майка, като разчитал само на помощта на баща си.Затова не му останало нищо друго, освен да започне да работи, въпреки невъзможността едновременно да учи редовно и да работи.

От 28.02.2023г К. е прекратил трудовото си правоотношение с „Е.О." ЕООД със Заповед № 152/ 27.02.2023г, която представя по делото като ново доказателство пред ВОС.

От 28.02.2023г ищецът се подготвял за предстоящите изпити и матура, като е преминал през един предварителен приемен изпит в МЕИ-Варна, който бил издържал, но обявените резултати дали е приет за студент за 2023-2024г щели да бъдат изложени на 30.03.2023г, поради което ще представи допълнително доказателства Във връзка с предстоящите изпити е вземал частни уроци, които са включени в исканата сума пред ВРС за издръжка, които съдът напълно неоснователно не съобразил.

Към момента на завеждане на исковете ищецът е ученик, прекарва част от времето си в училищна среда, където се храни , трябва да е облечен подходящо и да разполага с учебни помагала, пособия и материали.

Неизменен разход за доверителя ми към завеждане на ИМ и към края на 12-ти клас е разходът за организация на бала, в който разход следвало да участват и двамата родители, като се има предвид, че и сестра му Н. Г. Г. също е абитуриентка по това време. Баща им бил поел всички разходи за двете си деца, без майката да участва в абсолютно никакви разходи.

Тя дори не се обаждала по телефона след развода, не се грижела и за двете си деца, не плащала никакви суми, видно от приложените извадки по банковите сметки на децата.

3

Неправилно съдът е приел, че майка му се грижела за сестра му Н. и заплаща издръжка, тъй като след развода и двете деца не останали да живеят при майка си, което се потвърдило от свид. М. Ст.С.. Сестра му Н. Г. също била оставена от майката без средства и затова била принудена поради крайна нужда, още като непълнолетна да започне работа. Затова и преводите от 8.08.2022г по банковата й сметка са от работодателя й, а не били суми, направени от майката, което било видно с просто око, но съдът нито го видял, нито установил. От 1.03.2023г Н. също престанала да работи и се подготвяла за предстоящите изпити във ВУЗ-овете.

В този смисъл на К. му била необходима издръжка и като средства за адекватната реализация и поемане на първоначалните разходи по организация на студентския му живот.

Ищецът счита, че майка му била изтеглила умишлено кредити с цел да не заплаща издръжката на децата си и затова моли да не бъдат отчитани като намаляващи задължението й за издръжка. Те били изтеглени единствено с цел хитрост и заобикаляне на закона.

В случая е видно, че кредитът от 18 000лв бил изтеглен през 2022г малко след получаване на ИМ от К.. Следователно, майката на К. е счела, че може да поеме вноските по кредита, без да се поинтересува предварително двете й деца, живеещи при бившия й съпруг, дали имат нужда от издръжка, с какво се хранят, какво правят, болни ли са или здрави и по този начин била дала приоритет на други нужди.

Доколкото ищецът е ученик редовна форма на обучение в задължително предвиден етап от средното образование, съдът не е преценил, че същият не би могъл да работи и да се подпомага, но това било станало поради крайно неглижираното поведение и безотговорност на майката, която била оставила в крайна нужда и двете си деца, които заради нейния егоизъм били принудени да работят и да учат редовно обучение, а не като връстниците си само да посещават училище.

Счита за несериозно заключението на съда, че ищецът може да се издържа от работа на компютър, и може да го използва като средство за набавяне на доходи, тъй като това можело да стане в бъдеще, когато завършел обучението си или разполагал с много свободно време, но в настоящия момент това било невъзможно, а не било и задължително. Компютърът му 4 бил необходим за подготовка за програмиране на задания от училище, а не за бизнес.

Възразява срещу извода на съда, който зачитал като вид дадена издръжка закупеният от майката на лизинг "луксозен" телефон от 40,92лв и заплащането на ежемесечна такса по него от 36лв Неправилно била изчислена изплатената сума за лизинга на телефона на К., както и платената такса за проведени разговори Лизингът за телефона се заплащал от майката за период след м.септември до м.март вкл., което възлизало на 461,52лв. Никое от децата не е искало такъв телефон, но това отново било неразумното решение на майка им. Това не било задоволяване нуждите на ищеца, който можел да ползва по-евтин телефон, но майка му била маниачка на скъпи телефони и нейният личен телефон бил още по-луксозен.

Съдът не е съобразил и това, че издръжката по чл.144 СК се дължала не само от бащата, а от двамата родители според материалните им възможности.

Съдът не е съобразил и това, че даването на издръжка, освен законоустановено, било и морално и нравствено задължение на родителя предвид необходимостта от осигуряване на условия и възможности за едно добро образование на детето. В този см. родителят следва да предпочете и да отдаде предимство на задоволяване нуждите на децата си пред своите собствени, дори това от своя страна да налага изтърпяване на известни житейски лишения и трудности.

В ППВС № 5/1970г е посочено принципното положение, че възможност за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането и няма да създаде особени затруднения на родителя. В този см. съдебната практика: Решение № 199/17.05.2011г по гр.д.№ 944/2010г на BKC;

Решение № 195/1.06.2011г и др. В случая ответницата притежава средства над необходимото за своята издръжка, което позволява заплащане на издръжката на пълнолетното и дете.

Повърхностно било тълкуването на съда, че заплащането на издръжка ще съставлява особено затруднение за майката, като изобщо не е обсъдил представения НА за собственост на апартамент в ж.к. "Ч.", от който тя може да генерира доходи, тъй като не го ползва, а живее при М. Ст.С. в ж.к."М." 5 бл.***.

Преди около 4 месеца ответницата била изтеглила потребителски кредити и била закупила за лични нужди и удобство и автомобил "Алфа Ромео". Така че пари имала само за себе си.

Въззивникът имал необходимост от средства за задоволяване от социални и образователни нужди, което задоволяване не може да се случи само от доходите на К..

От друга страна, М. Г. К. получава възнаграждение около 2 300лв, нямала други задължения за издръжка, нямала здравословен проблем и липсвали обстоятелства, които да обуславят особено затруднение за нея /Решение № 179/ 22.03.199бг по гр.д.№ 1285/1995г на ВКС/ Възразява срещу кредитираните свидетелски показания от приятеля на М. Г.К., с когото тя живее на семейни начала, тъй като той се явявал заинтересована страна от изхода на делото и затова моли показанията му да не бъдат ценени. Относно изявлението му във връзка с обтегнатите отношения между майка и син, били такива понеже К. разкрил извънбрачната й връзка с М. и разобличил лъжите и предателството към баща му, като от този момент нататък майка му била настроена срещу него.

Възразява и срещу извода на съда, с който определя като ненужен изкараният любителски шофьорски курс, закупеният мотоциклет от баща му и предвидените две почивки от по една седмица за сумата общо 9 000лв, но съдът не бил отчел, че това не били неговите пари, а дадени от баща му, който така бил преценил и продължавал да се грижи и за двете си деца, да им дава джобни пари, да плаща тока в къщата, да се грижи за храната, дрехите им и всичко останало, а съдът само изчислявал как не трябва майката да дава издръжка на децата си и как бащата давал пари за ненужни неща. В края на краищата парите били негови, нямало ограничения за горна граница за даване на издръжка на деца от родител и той бил преценил дали да дава, колко и за какво да дава на децата си, за тяхното благополучие. Съдът не бил усетил, че за бащата децата били всичко, те били неговия живот.

Твърди, че по делото на ВРС не бил разрешен главният въпрос - защо майката на децата не се грижела по никакъв начин за тях, не давала издръжка за непълнолетната си дъщеря Н. и за К., които не живеели при нея, а не защо те си изкарвали пари, като работели и учели и нямало нужда тя да заплаща 6 издръжка. Баща им бил поел всички разходи, а съдът преценявал и решавал да не притеснява майката за нищо, да си живеела спокойно, да си харчела парите сама и нямало нужда да плаща на децата си издръжка.