Решение № 142 от 29.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Бургас, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600468 по описа за 2025 година С Присъда №196 от 04.12.2024г,постановена по НОХД №

144/2024г,Районен съд Бургас е признал подсъдимия С. Й. Б. ЕГН:

**********, роден на ******** год. в гр. Б., с адрес: гр. Бургас, кв. „***“, ул.

*** № ***, *** гражданин, *** образование, ***, *** , ***, за невиновен в това, на 23.08.2023г. в гр. Бургас, се заканил на своя низходяща /***/, с която живеят в едно домакинство - Д. С. Б. с престъпление против нейната личност убийство с думите „ще те убия, изобщо не ми пука, че си ми ***“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и е извършено в условията на домашно насилие и на основание чл. 304 от НПК и го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. чл. 144, ал. 1, вр.чл.93, т.31 от НК.

Със същата присъда е признал подсъдимия С. Й. Б. ЕГН: **********, роден на ******** год. в гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, кв. „***“, ул. *** № ***, *** гражданин, *** образование, ***, ***, ***, за невиновен в това, че на 23.08.2023г. в гр. Бургас, ударил с ръка два пъти в задната част на врата и причинил болка - лека телесна повреда на свой низходящ /***/, с когото живеят в едно домакинство - Г. С. Б., като деянието извършил в условия на 1 домашно насилие и на основание чл. 304 от НПК и го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5, вр. с чл. 130, ал.

2, вр.чл.93, т. 31 от НК.

Недоволен от постановената присъда останал представителя на обвинението,който в законоустановеният срок депозира протест против съдебния акт.Излага съображения за необоснованост и неправилност на съдебния акт.Позовава се на множество и изобилни налични производни доказателства,/без да ги конкретизира/ ,които били последователни и безпротиворечиви ,даказващи по категоричен начин извършването на двете престъпления.Представя и допълнителни съображения към протеста,с които излага доводи за съставомерност на двете деяния и наличие на доказателства в подкрепа на обвинението/отново без да конкретизира кои доказателства има предвид/,които неправилно са били интерпретирани от съда.

В съдебно заседание представителят на Бургаска окръжна прокуратура не поддържа протеста.Предлага съдът да потвърди първоинстанционният съдебен акт като правилен и обоснован,като споделя изцяло мотивите изложени от решаващия съд.

Защитата оспорва протеста като неоснователен и моли съда да го остави без уважение,като потвърди първоинстнационната присъда като правилна,обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият Б. в последната си дума изразява съжаление,че е повишил тон на *** си,но отрича да е отправял заплахи.Моли съда да потвърди присъдата.

Бургаски окръжен съд след като се запозна с протеста,становищата на страните и материалите по делото,при изпълнение на правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 НПК установи :

През м. август 2023г. в гр. Бургас кв.*** ул. *** № ***, подс. С. Б. живеел в едно общо домакинство с двете си *** - свид. Д. Б. и свид. Г. Б.. От дълги години в семейството съществували конфликтни отношения, които продължили и след смъртта на *** на *** - К. С. през ****.

На 23.08.2023г. привечер от дома на подсъдимия се чувал разговор на висок тон от страна на подс.Б. към *** му,отправял обиди.По делото обаче не се установява,както и от събраният доказателствен материал наличие на отправени закани за убийство по отношение на *** на подсъдимия-Д. Б.,както и нанасяне на удари с ръцете по врата върху *** му-Г. Б.,както се твърди в обвинението.

На 24.08.2023г. свид. Д. Б. подала жалба във 02 РУ Бургас и подс. Б. бил задържан от полицейски служители за срок от 24 часа по ЗМВР. Двете *** на подсъдимия напуснали жилището,където живеели с *** си и временно отишли в дома на свид. С.,**********.

Видно от назначената и проведена СМЕ, на свид. Б. била причинена 2 болка, като съдебно медицинска квалификация и лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, като правна квалификация.

Св. Р. се възползва от правото си да не дава обяснения в съдебно заседание по чл. 119 НПК, поради родствените си връзки с подсъдимия, който и е ***,като изрично заявява,че не желае да дава показания.

По делото са разпитани двама полицейски служители – св. Н. и св. Д., чиито показания съдът правилно кредитира изцяло. Двамата свидетели не са очевидци, а са се отзовали по повод подадения от св. Б. сигнал. Двамата нямат спомен за агресивно държане на подсъдимия, по време на беседата с него, което още веднъж потвърждава изводът на съда, че става въпрос за битови спорове на по-висок тон.

Свидетелят Д. Р. – *** и *** на подсъдимия/**********************/ потвърждава, че е чул спор на висок тон, но отрича да е чул за отправена закана за убийство. Не знае за злоупотреба на подсъдимия с алкохол и за упражнено насилие, по отношение на *** му.

Свидетелят С. – *** на починалата *** на подсъдимия заявява, че в семейството е имало обтегнати отношения и след свадата, Д. Б. е била разстроена, но тъй като не е очевидец допълва, че не знае подробности.Придружил на другия ден Б. да подаде жалба в полицията.Твърди,че откакто е починала сестра му,не е ходил в дома й и не знае върху *** да се осъществява физическо и психическо насилие.*** идвали често при баба си и дядо си,където живеел и св.С.,техен ***.

Свидетелите З. и И. Р. имат добри впечатления от личността на подсъдимия, като сериозен и отговорен родител и човек, който не злоупотребява с алкохол и не е агресивен.Грижел се отговорно за двете ***.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от първостепенния съд.

Правилен и обоснован е изводът на решаващият съд,че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин,че подсъдимият е осъществил съставомерно поведение по чл.144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. чл. 144, ал. 1, вр.чл.93, т.31 от НК,а именно да се е заканил на своя низходяща /***/, с която живеят в едно домакинство - Д. С. Б. с престъпление против нейната личност убийство с думите „ще те убия, изобщо не ми пука, че си ми ***“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и е извършено в условията на домашно насилие.Не се установява по категоричен начин,и че подсъдимия е осъществил и съставомерно поведение по чл. 131, ал. 1, т.5, вр. с чл. 130, ал. 2, вр.чл.93, т. 31 от НК,а именно,че на 23.08.2023г. в гр. Бургас, ударил с ръка два пъти в 3 задната част на врата и причинил болка - лека телесна повреда на свой низходящ /***/, с когото живеят в едно домакинство - Г. С. Б., като деянието извършил в условия на домашно насилие.

Въззивната инстанция изцяло подкрепя направения от първоинстанционния съд анализ на ангажираните по делото доказателствени материали. Освен, че анализът на доказателствата е правилен и логичен, въз основа на него се установява по един категоричен начин възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка.

Единствено въззивният не се съгласява с направения анализ от съда на показанията на Д. Б. и Г. Б.,които са се възползвали от правото си да откажат да дадат показания изцяло,съгласно чл.119 от НПК,като низходящи такива на подсъдимия Б.. Категорично и ясно е,че те отказват да дават изцяло показания /видно от съдебен протокол от 10.05.2024г стр.35-гръб/,а не отказват да дават показания само по въпроси,които биха уличили техен близък или тях самите в престъпление,т.е. не е приложен чл.121 НПК,а единствено отказът е манифестиран и от двете *** на основание чл.119 от НПК.Предвид това възражението на прокурора,че било неясно по делото по коя правна норма всъщност Д.Б. и Г.Б. са отказали да дават показания е неоснователно. При това положение първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение като е прочел и приобщил по делото показанията на двамата свидетели Д.Б. и Г.Б., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия ,които нямат процесуална годност при това приложение на процесуалния закон в хода на съдебното следствие.Неправилно в мотивите си съдът е кредитирал тези показания частично,като е следвало да ги игнорира изцяло.В този смисъл неоснователно е и възражението на прокуратурата изложено в протеста,че неправилно съдът не е кредитирал показанията на *** на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство.Съдебната практика е категорична,че след като лицата изброени в чл.119 от НПК се ползват от правото си да откажат да дават показания в хода на съдебното следствие,дадените от тях такива в досъдебното производство,дори и пред съдия губят доказателствена стойност.Същото се отнася и за св.Р.,която също отказва да дава показания с правен аргумент чл.119 НПК,тъй като е *** на подсъдимия Б..

Относно приетата преписка по гр.д.5067/2023г по описа на БРС,следва да се отбележи,че проведеното производство по реда на Закона за защита от домашно насилие ,завършило със заповед за защита от 05.10.2023г по отношение на подс.Б.,следва да се отбележи,че тъй като гражданското производство е проведено изцяло възоснова на писмените твърдениядекларация на Д. Б. и Г. Б.,съпоставено с направения им отказ да свидетелстват по реда на чл.119 от НПК и касаещ същите факти и обстоятелства,предмет на обвинението,обосновава извод,че тези писмени доказателствени източници не следва да се кредитират в настоящото 4 наказателно производство.

Относно останалите свидетели,правилно съдът е кредитирал показанията на св.Д. Р.,св.С.,св.З. и св.И. Р.,както и на полицейските служители - св.Н. и св.Д.,като безпристрастни,последователни и правдиви.Следва да се отчете обаче,че техните показания са производни такива,още повече,че същите не отразяват факти и обстоятелства,касаещи съставомерността на деянията.Нито един от посочените свидетели не е възприел отправени закани за убийство по отношение на *** Д. Б.,нито пък нанесени удари с ръка по врата на ***-Г.Б..Единствено св.Д. Р. –*** и *** на подс.Б. е чул свада и конфликт на висок тон в домакинството на подсъдимия на инкриминираната дата,чул е обидни думи,но не е чул закани за убийство,нито пък е възприел,че подсъдимия нанася удари с ръка по врата на *** си-Г.Б..Не е чул и възприел стенания от болка,викове за помощ от дома на подсъдимия,което би било нормално поведение,ако действително Д. Б. би могла да почувства основателен страх за живота си от заканата на *** си да я убие.Напротив тя си е останала в къщи и изчакала *** й да заспи и тогава напуснала дома.В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционният съд,че липсват доказателства Д.Б. да има вероятност да се изплаши от думите на *** си, да усети основателен страх за живота си,поради което липсва основание да се приеме наличие на съставомерно поведение.

Правилно БРС е кредитирал и обясненията на подсъдимия Б.,че е повишил тон на *** си,че след смъртта на *** му обстановката в дома му е била тежка,напрегната,конфликтна.Неговите обяснения импонират изцяло на събрания доказателствен материал ,поради което правилно са ценени като достоверни от съда.

Няма пречка да се кредитира и изготвената и приета по делото СМЕ,която установява причиняване на болка - лека телесна повреда по отношение на Г.Б..Липсват доказателства ,които да установяват причинноследствената връзка между получената болка и виновно поведение на подсъдимия.Не е установен по несъмнен начин механизма на получаване и причиняване на това телесно усещане-болка,както и авторството на деянието.

Наличието на доказателствен дефицит в подкрепа на двете обвинения е довело до обоснования фактически и правен извод за недоказаност по категоричен и несъмнен начин на възведените в обвинителния акт престъпления.Липсва и верига от косвени доказателства,които в своята последователност и единност да доведат до еднозначен и категоричен извод за виновност на подс.Б..Обвинението почива единствено на предположения,както е приел и районния съд,предвид което правилно С. Б. е признат за невиновен и оправдан и по двете обвинения.