Решение № 1161 от 11.04.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1161

Русе, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

Членове:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

СПАС СПАСОВ

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА и с участието на прокурора ХРИСТО СТОЯНОВ МАТЕВ като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА канд № 20247200600159 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Лъсков-Стефан Димитров-2“ ЕООД, със седалище в [населено място], общ. Ябланица, обл. Ловеч чрез процесуален представител, против решение № 863/19.12.2023 г., постановено по АНД № 1210/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и дружеството е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. С електронния фиш, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б вр. чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон, на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което електронният фиш да бъде отменен. С молба вх. № 764/25.02.2025 г., процесуалният представител на касационния жалбоподател – адв. Л. Р., заявява, че поддържа подадената касационна жалба. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител – юрк. Д. К. – И., е депозирал писмен отговор с вх. № 4354/09.02.2024 г. по описа на РС - Русе, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание излага съображения, че съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО предвидените в закона санкции следва да бъдат не само пропорционално съразмерни, но в същото време и ефективни и да имат възпиращ ефект. Сочи, че противоправността на извършеното деяние не е отпаднала, а непризнаването на неговата наказуемост би довело до противоречие с принципа на съразмерност. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното въззивно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд, както и потвърдения с него ЕФ, следва да бъдат отменени.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е основателна.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 11.05.2021 г., в 15:04 часа, товарен автомобил, [Марка], с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000 кг, с две оси, в състав с ремарке с общ брой на осите с него пет, с обща допустима маса на състава 44000 кг, собственост на Л.-С. Д.-2“ ЕООД, бил управляван по път I-5, 25+914 в посока нарастващ километър, като за ППС-то не била заплатена изцяло пътната такса, предвидена в чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната тема за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за което бил генериран и изготвен доклад под формата на запис и статични изображения на превозното средство, с което било извършено нарушението.

За да потвърди този санкционен акт районният съд е приел, че с изложеното във фактическата обстановка деяние дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.179, ал.Зб вр. чл.102, ал.2 вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността му за извършено административно нарушение. Посочил е, че от представеното писмо от доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД е установено, че бордовото устройство на процесното МПС е било изключено или е било с изчерпан заряд на батерията, поради което не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. Това била причината да не са генерирани и данни за локация на бордовото устройство, съответно да няма и създадени тол декларации към момента на регистриране на нарушението. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, контролираната инстанция е приела, че напълно законосъобразно касаторът е наказан за процесното нарушение именно с електронен фиш, като е посочила, че последният от своя страна е издаден при съблюдаване на всички правила, уредени относно съдържанието и формата му като съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, както и при спазване на сроковете за издаване на същия. Въззивният съд е приел, че наказанието също е правилно определено към единствения му възможен вид и размер.

Решението на въззивната инстанция е неправилно.

Разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директива 1999/62/ЕО е транспонирана в националното ни право в ЗП – вж. § 16 от ДР на ЗИДЗП (ДВ, бр. 43 от 2008 г.). В съответствие с нея, съгласно нормата на чл.10, ал.7 от ЗП, се уреждат условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, които правила са детайлно разписани в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Следователно, когато държавите-членки приемат законодателен акт, с който определят по вид и размер санкциите за нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 1999/62/ЕО, то те безспорно прилагат правото на ЕС. По тази причина и съгласно чл.51, § 1 от Хартата на основните права на ЕС (вж. решение на Съда на ЕС от 26.02.2013 г. по дело C‑617/10, Åkerberg Fransson, т.17 и т.19, решение на Съда на ЕС от 05.05.2022 г. по дело C‑83/20, т.25 и т.26 и др.), те са длъжни да зачитат правата и спазват принципите, регламентирани в разпоредбите на Хартата. В Разясненията по чл.49 от ХОПЕС, които съгласно чл.52, § 7 от ХОПЕС и чл.6, § 1, ал.3 от ДЕС следва да бъдат взети предвид от юрисдикциите на държавите-членки при нейното тълкуване, е предвидено следното: “Този член повтаря традиционното правило за липса на обратно действие на законите и наказанията. Добавено е правилото за обратното действие на наказателния закон, предвиждащ по-леко наказание, което съществува в редица държави-членки и е отразено в член 15 от Пакта за граждански и политически права…… Параграф 3 повтаря общия принцип на пропорционалност на престъплението и наказанието, утвърден от общи за държавите-членки конституционни традиции и от практиката на Съда на Европейските общности“. Следователно разпоредбите на чл.49, § 1 и § 3 от ХОПЕС, установяващи принципа на законоустановеност и пропорционалност на наказанието, регламентират не право, а именно принцип, на който страните по делото, съгласно чл.52, § 5, изр.второ от ХОПЕС, могат да се позоват пред националния съд за тълкуване и проверка законността на актовете на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза.

С решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C‑61/23, „Екострой“ ЕООД беше прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. След анализ на предвидените в националното ни право глоби и имуществени санкции по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. [рег. номер]. (т.48 от решението), в т.52 от същото Съдът на ЕС изрично е посочил, че разглежданата система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища при отчитане на характера или тежестта на извършеното нарушение (напр. степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение – т.49 от решението, разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса или наличието на предварително заплащане на размера на тол таксата за даден маршрут – т.50 от решението, категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство – т.51 от решението). В т.53 от същото решение Съдът на ЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда системата от наказания, предвидени в чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, се явява непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Така установената явна несъразмерност на предвидените в тези разпоредби наказания, предвид техния фиксиран размер и невъзможността за адаптирането им в съответствие с особеностите на конкретния случай, както и изключването на възможността за прилагане на института на маловажния случай съгласно чл.189з от ЗДвП, се явява в противоречие както с вторичното – чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, но така и с първичното право на ЕС – чл.49, § 3 от ХОПЕС (според чл.6, § 1, ал.1 от ДЕС Хартата има същата юридическа сила като Договорите).

В константната практика на Съда на ЕС безпротиворечиво се приема, че националните съдилища, натоварени в рамките на тяхната компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, са длъжни да гарантират пълното действие на тези разпоредби, като при необходимост по собствена инициатива оставят без приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат, без да е необходимо да искат или да изчакват тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг конституционен ред (вж. в този смисъл решение от 04.12.2018 г. на Съда на ЕС по дело C‑378/17, Minister for Justice and Equality, т.35, решение от 09.03.1978 г. по дело С-106/77, Simmenthal, т. 17, 21 и 24, решение от 06.03.2018г., по съединени дела C‑52/16 и C‑113/16, SEGRO и Horváth, т.46 и мн.др.).

Следователно, след като с решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C‑61/23, „Екострой“ ЕООД е установено противоречието на предвидените в чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП санкции с изискването за тяхната пропорционалност, изведено в първичното и вторичното право на ЕС, то за българския съд следва задължението да остави посочените санкционни разпоредби неприложени.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7542708a-2562-4dfa-b536-2e7eca39998f