Решение № 34 от 06.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Велико Търново, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000048 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 57 от 01.12.2021 г. по т.д. № 74/2021 г. Окръжен съд Плевен е отхвърлил предявените от Р. Т. Р. срещу ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 170,70 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от деня на увреждането – 29.10.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователни. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Р. Т. Р., с оплаквания за неговата неправилност. Излагат се доводи, че на 29.10.2019 г., като пешеходец, е бил ударен от лек автомобил, управляван от водача Д. У., на пешеходна пътека, като преди да започне пресичане ищецът се огледал, забелязал приближаващия се автомобил, който започнал да намалява скоростта, ищецът предположил, че автомобилът ще му отдаде необходимото предимство, направил 4-5 крачки, след което усетил удар в лявата си страна.

1

По този начин водачът е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 119, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Вследствие на удара на ищеца са нанесени телесни увреждания – счупване на вътрешния /медиален, голямопищялен глезен/ на дясна глезенна става. По медицински данни възстановителният период е продължил за около 40- 50 дни, но според свидетелските показания това е продължило около 8 месеца. Травматичните увреждания са създали затруднения на пострадалия, като и до сега са пречка за нормалния му живот, с оглед остатъчните явления от увреждането.

Оспорват се констатациите на съдебно автотехническата експертиза.

Коментират се показанията на разпитаните свидетели.

Отправено е искане решението да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на събитието – 29.10.2019 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „ДЗИ – Общо застраховате” АД е депозирало отговор по въззивната жалба, като заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Р. Т. Р. твърди, че на 29.10.2019 г., около 11,30 часа, в гр. Плевен, започнал пресичане на ул. Св.Св. Кирил и Методий, пред 2

№ 28, на пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална маркировка и пътен знак Д17, като преди това се огледал и забелязал приближаващ лек автомобил от лявата си страна. Автомобилът, управляван от Д. У., започнал да намалява скоростта и ищецът предположил, че ще го пропусне, поради което направил 4 – 5 крачки и на около 3 метра от началото на пешеходната пътека усетил удар в лявата му страна. След удара тялото на пострадалия паднало пред лекия автомобил на пътната настилка. Произшествието настъпило при дневна светлина, при слънчево време, суха пътна настилка. При настъпилия удар Р. получил фрактура на медиален малеол на десен глезен със силни болки в местата на ударите. Силните болки и страдания били интензивни през първите два месеца, постепенно затихващи, но неотзвучали и към момента.

При рязка промяна на времето или при висока влажност продължава да изпитва неприятни усещания до явна болка в мястото на счупването.

Променил поведението си, като проявява подчертан страх от МПС, постоянно си спомня и говори за случилото се, не желае да се движи сам по тротоарите и да пресича пътните платна. След инцидента не успял да запази работата си в Англия. Претърпял и имуществени вреди за заплащане на определени суми за лечението си, за което прилага фактура и касови бонове. Лекият автомобил, при управлението на който е причинено ПТП има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, който отказал да изплати обезщетение по образуваната щета. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 50000 лв., в какъвто размер е предявен този иск, обективно съединен с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 170,70 лв., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 29.10.2019 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на ПТП и вината на водача Д. У.; при условията на евентуалност се оспорва предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен, а претенцията за имуществени вреди е частично основателна; навеждат се доводи за значителен принос на ищеца, който е пресякъл на необозначено за това място в нарушение на правилата на ЗДвП, като е пресякъл внезапно – косо пресичане чрез бягане непосредствено пред паркиран автомобил, без да 3 се съобрази с приближаващото се МПС; оспорва се началният момент на лихвата за забава.

С обжалваното решение е прието, че поведението на водача на лек автомобил Хюндай не е свързано с нарушаване на норми на ЗДвП, тъй като за него произшествието е било непредотвратимо. С оглед на това, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, което да е в причинна връзка със станалото ПТП, няма основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, поради което предявените искове са отхвърлени.

Настоящият състав намира следното за установено от фактическа страна:

На 29.10.2019 г., около 11,15 часа в гр. Плевен , ул. Св.Св. Кирил и Методий, 28 е настъпило ПТП между лек автомобил Хюндай, управляван от Д. У. и пешеходеца Р. Т. Р., за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В протокола е отразено, че по автомобила са видими щети – счупена предна броня вдясно, а пострадалият пешеходец е с фрактура в областта на тибиалния малеол на дясна глезенна става. Като причина за произшествието е посочено, че автомобилът, приближавайки пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и пътен знак Д17, не пропуска и удря с предна дясна част на автомобила преминаващия от дясно наляво пешеходец.

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан водачът Д. У..

Той е управлявал лекия автомобил, когато достигнал до пешеходната пътека, една от най-натоварените в гр. Плевен, се движил със скорост не повече от 40 км/ч. На пешеходната пътека нямало преминаващи и никой не се канел да преминава. Това било по обед към 11 – 12 часа. Приближавайки, почти да влезе в пешеходната пътека, с периферното си зрение забелязал силует, който се ударил странично в дясната страна, преден калник, предна врата. Имало паркирани много автомобили преди пешеходната пътека. Когато се изравнил с последната кола, тогава забелязал човек, който притичва пред нея. Леко отклонил колата на ляво, но човекът се ударил, свидетелят спрял, дръпнал назад, звъннал на 112, дошла линейка. Когато отишъл при човека, той бил изправен, след това легнал встрани до пътя. Паркираният автомобил преди пешеходната пътека вдясно от водача пречил.

След автомобила на водача се е движил друг лек автомобил, със 4 свидетелите Т. В., Т. Ц. и Ц. М.. Св. В. работи в МВР, движили се със служебен автомобил с колегите. По ул. Кирил и Методий се движели нагоре, като в дясното платно имало паркирали автомобили. Преди пешеходната пътека също имало паркиран автомобил. В момента, когато наближили пешеходната пътека, Ц. казал „този ще се удари“ и свидетелят погледнал напред. Видял лице от мъжки пол тичешком как се ударил в предната част на автомобила, който се движел пред техния. Това било точно в широчината на пешеходната пътека, така го възприел свидетелят. Идвал от дясно по посоката им на движение преди пешеходната пътека, там бил спрял сребрист Мерцедес. Впоследствие като спрели и слезли, разбрали, че лицето, което се ударило, е било излязло от паркиралия Мерцедес преди пешеходната пътека.

Според свидетеля мястото на удара било в предна дясна част на автомобила, горе долу на калника.

Св. Т. Ц. е управлявал служебния автомобил, в който са се возили свидетелите очевидци. Пред него се движел друг автомобил – Хюндай.

Възприел, че отдясно прибягало лице от мъжки пол, което се блъснало странично в колата и паднало на земята, като според свидетеля задното дясно колело минало през глезена му. Свидетелят възприел, че пострадалият ги видял и забързал да пресече, за да не спират те. Възприел още, че пострадалият не е забавял движението си, за да се огледа. Според него ударът е станал на пешеходната пътека.

Св. Ц. М. работи като служител в МВР и също бил в служебния автомобил. Възприел едно лице малко преди пешеходната пътека в посока към пешеходната пътека, което бягало леко, явно искало да премине бързо, за да може автомобилът с тримата свидетели да премине. Според свидетеля това лице не е възприело движещия се в момента автомобил Хюндай. Пред пешеходната пътека имало паркирали автомобили, като свидетелят, който бил на предна дясна седалка, възприел този човек, че слязъл от паркиралия автомобил. През това време лекият автомобил Хюндай бил на самата пешеходна пътека, като човекът, бягайки, се ударил странично между калника, паднал назад и седнал. Според свидетеля спрелият автомобил Мерцедес пред пешеходната пътека бил на 1,5 – 2 метра.

За изясняване на фактическите обстоятелства по делото е изготвена съдебно автотехническа експертиза. Вещото лице е установило, че пътното 5 платно е двупосочно, с по две пътни ленти, разделени с двойни непрекъснати линии за двете посоки на движение, право, към момента на произшествието – сухо, без неравности, с наличие на възходящ надлъжен наклон по посока на огледа. Спрямо приетия ориентир – източната стена на дом № 28, на разстояние 2 м източно е разположена пешеходна пътека, тип „Зебра“, а на 27 м западно от ориентира – пътен знак В27. Вещото лице се е запознало с видеозапис от ПТП, като представя моментни кадри с времеви позиции и местонахождения на процесния лек автомобил Хюндай и пострадалия пешеходец. На база на това, отчитайки закъснението в процеса на закъснително движение от автомобила и изминатото разстояние, е определило скоростта на автомобила, която в 1 минута 13 секунда и 64 стотни от записа е 33,4 км/ч, а в 1 минута 13 секунда и 16 стотни – 40,89 км/ч.

Дължината на опасната зона на автомобила, която МПС изминава от момента на поява в полезрението на водача сигнала за опасност, до момента на пълното спиране в резултат на използване на спирачната система е изчислена от вещото лице при скорост 40,89 км/ч на 24,08 м., като е съобразено времето за реагиране на водача, времето за сработване на спирачния превод и времето за нарастване на спирачното закъснение. Разстоянието в надлъжно направление, което е изминало тялото на пешеходеца от момента на първоначален контакт с МПС до момента на установяване в покой върху пътната настилка /върху площта на пешеходната пътека/ е 2,8 м и на 0,6 м. от приетия ориентир, или ударът е настъпил на 1,4 м. от началото на пешеходната пътека. Спрямо десния край на асфалтовата настилка на ул.