Определение № 2337 от 10.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2337 гр. Бургас, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501235 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК и е образувано по повод частна жалба,подадена от „Камерун“ООД чрез пълномощника му адв.

Марчева против Определение № 2328 от 11.05.2026г.,постановено по гр.д.

№3860/2026г.по описа на БРС,с което съдът на основание чл. 140, ал. 1 вр. чл.

130 от ГПК е ВЪРНАЛ искова молба вх. № 6819/04.04.2025 г. по описа на БОС, пояснявана и изправяна с молби вх. №№ 25820/12.06.2025 г., 28269/27.06.2025 г., 45221/24.10.2025 г., 47782/10.11.2025 г. и 7706/20.02.2026 г. на „КАМЕРУН“ ЕООД срещу С. П., Ю. Ш., И. А., К. Б., С. Б., И. С. и С. С., с която са предявени субективно и обективно съединени искове за прогласяване нищожността на сделки, с които ответниците С.и и Б.и са разпоредили в полза на останалите ответници право на собственост по отношение на ПИ с ид. № ***, обективирани в нотариални актове № **, том *, рег. № ***, дело№ **/**.**.20** г., № **, том *, рег. № ***, дело № **/**.**.20** г., № ***, том *, рег. № ***, дело № ***/**.**.20** г. и № ***, том *, рег. № **, дело № ***/**.**.20** г., всички по описа на нотариус Кремена Консулова, евентуално – за допускане ищецът да изкупи разпореденото право на собственост по отношение на ПИ по атакуваните сделки при уговорените в тях цени, като нередовна, поради липса на правен интерес и недопустимост на претенциите и е ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д. № 3860/2025 г. по описа на БРС.

Частната жалба е допустима-подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с активна процесуална легитимация,внесена е държавната такса.

Препис от частната жалба е връчен на ответниците,като писмен отговор в законоустановения срок е постъпил от К. Б., И. С. и С. С. чрез пълномощника им адв.Златарев.

С частната жалба ищецът е оспорил определението на БРС като 1 неправилно,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони,като е отправил искане за отмяната му от въззивната инстанция.

С писмения отговор ответниците са оспорили частната жалба и са изразили становище за неоснователността и,като са отправили искане за оставянето и без уважение.

Ищецът „КАМЕРУН“ ЕООД е предявил срещу ответниците С. П., Ю.

Ш., И. А., К. Б., С. Б., И. С. и С. С. субективно и обективно съединени искове за прогласяване нищожността на сделки, с които ответниците К. Б., С. Б., И. С. и С. С. са разпоредили в полза на ответниците С. П., Ю. Ш., И. А. право на собственост по отношение на ПИ с ид. № ***, евентуално – за допускане ищецът да изкупи разпореденото право на собственост по отношение на ПИ по атакуваните сделки при уговорените в тях цени.

В исковата молба ищецът е твърдял,че е собственик на СОС с идентификатор № *** в сграда с ид. № ***, построена в процесния ПИ, като изрично е заявил, че не притежава право на собственост върху поземления имот,върху който е изграден собственият му обект в горепосочената сграда,т.е. е суперфициар. Правният си интерес от установителните искове за прогласяване нищожност на посочените разпоредителни сделки обосновава с твърдения, че процесният ПИ съставлява обща по смисъла на чл. 38 от ЗС част към сградите в него, вкл. към сградата на ищеца.

В писмените отговори на исковата молба ответниците са направили възражение за липса на правен интерес за ищцовото дружество от процесните искове, тъй като не е съсобственик в ПИ с идентификатор № ***,а от твърденията му в исковата молба е видно, че поземленият имот не отговаря на изискванията на чл. 38 от ЗС за обща част.

БРС е дал на ищеца указания за обосноваване на правния си интерес от предявяване на иска,като с молба–уточнение вх. № 7706/20.02.2026 г. ищцовото дружество посочило, че процесният ПИ с ид. № *** е функционално подчинен на изградените в него сгради и служи за единна складова база /складово-логистичен комплекс/, ведно с находящите се в него съоръжения и инфраструктура – ж.п. отклонение, септична яма, навес, кантар, кладенец и др. Заявени са твърдения, че поземленият имот съставлява обща част за сградите в режим на т.нар. „хоризонтална“ етажна собственост, евентуално – в застроен комплекс, но не е заявил какви са според него припадащите му се идеални части в съсобствеността по отношение на поземления имот. Заявено е твърдение, че с атакуваните сделки се цели обособяване на нов подлежащ на застрояване терен, което влизало в противоречие с разпоредбите на ЗУТ.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявените искове както следва : главни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на четири разпоредителни сделки между ответниците /две дарения и две покупко-продажби/ на заявени евентуални основания по чл. 26 от ЗЗД – противоречие със закона и чл. 38 от ЗС, липса на 2 предмет, заобикаляне на закона /привидност/ и евентуални конститутивни искове за изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС на разпоредените по двете атакувани продажби идеални части от процесния поземлен имот.

С частната жалба не е оспорена правилността на констатацията на районния съд,че ищецът в исковата молба твърди,че не притежава право на собственост в процесния поземлен имот,а се явява суперфициарен собственик на СОС в една от сградите, изградени в имота. Не се оспорва и правилното възприемане от съда на твърденията му,че правният си интерес от предявените искове обосновава с твърдение,че поземленият имот съставлява обща част за всички сгради и обектите в тях и е изцяло застроен по предвижданията на ЗУТ понастоящем,а с атакуваните сделки се цели бъдещо недопустимо допълнително застрояване на поземления имот.

Въззивният съд изцяло споделя изложените от БРС мотиви,довели до извода му за липса на правен интерес от предявяване на исковете ,обусловил връщането на исковата молба и прекратяването на производството по делото като недопустимо. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че съдът не е извършил правилна преценка на правния интерес на ищеца съобразно конкретните обстоятелства и в съответствие с разясненията,дадени в Тълкувателно решение № 8/2012 от 31.10.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.

Дали функционално и фактически процесният поземлен имот се използва като единна складова база,организирана като общ комплекс за търговска и логистична дейност и дали има индустриално-складов характер, а не се ползва като самостоятелен урегулиран парцел с автономно предназначение е въпрос, разгледан от БРС , който е достигнал до правилен и законосъобразен извод,че действително е недопустимо разпореждане или делба на застроен поземлен имот,но само в хипотезата,в която собствениците на поземления имот са собственици и на сградите в него. В случая,ищецът не притежава право на собственост върху поземления имот,а само върху самостоятелен обект в една от сградите,поради което правилно и в съответствие със закона районният съд е приел,че макар да се позовава на съдебна практика и относими към хоризонтална етажна собственост правни норми, твърденията на ищеца изключват съществуването на хоризонтална етажна собственост. Основателни в тази връзка са и основните възражения на ответниците по жалбата,които са в смисъл,че след като няма идентичност между собствениците на самостоятелните обекти в сградите в поземления имот и собствениците на ПИ,а ищецът не притежава право на собственост върху идеални части от ПИ,а само върху самостоятелен обект в една от сградите,то той не разполага с правен интерес от предявяване на установителните искове за нищожност на оспорените сделки.

Неоснователни са доводите в жалбата, че поради въведените твърдения в исковата молба,че поземленият имот е обща част по предназначение, съдът е следвало да приеме за разглеждане по същество предявените искове като допустими и да изследва въпроса дали ПИ е обща част или не чрез събиране на доказателства, каквито ищецът е поискал. Основателността на твърдението, че е възникнала хоризонтална етажна собственост и поземленият имот е обща част към сградите по предназначение е изключено изначално от твърдението, че ищецът не притежава право на собственост върху поземления имот. БОС споделя и аргумента на районния съд, че търсената съдебна защита от ищеца чрез установяване на нищожността на сделките поради противоречие с чл. 38 от ЗУЕС е недопустима и поради това, че тази правна норма не предвижда забрана за прехвърляне право на собственост на идеални части от поземлен имот, който е обща част по предназначение на етажна собственост.

Водим от горните мотиви,БОС

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба,подадена от „Камерун“ООД чрез пълномощника му адв. Марчева против Определение № 2328 от 11.05.2026г.,постановено по гр.д.№3860/2026г.по описа на БРС.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните с частна касационна жалба пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4