Решение № 2089 от 22.10.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ................ гр. София, 22.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря Г. Стоянова, като разгледа докладваното от съдия А. Маджев т.д. № 1774 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба с вх. номер 63109 от 12.05.2017г., подадена от „Й.Х.“ ООД, ИН *******, със седалище – Австрия, 1010 Виена, Лужек 1/39 срещу „К.А.Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** /столица/.

Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са следните осъдителни искове:

1./ иск с правно основание чл.

57, ал. 2 във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 1 471 831,00 евро, представляваща равностойността на 10 640 броя фотоволтаични панела, всеки с по 235W мощност, които ответното дружество без основание е получило с доставки през 2012 г. и ползва чрез монтирането им във фотоволтаична електроцентрала, разположена в землището на село – Левуново, община – Сандански, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 12.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата;

2./ иск с правно основание чл.

59 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 454,86 евро - представляваща равностойността на превоза за доставка на 10 640 броя фотоволтаични панела от гр. Антверпен, Кралство Белгия до с. Н.К., Република Балгария, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата;

3./ иск с правно основание чл

59 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 245,00 евро, представляваща обезщетение за осъществено без основание ползване от ответника на 10 640 броя фотоволтаични панела за периода от 28.06.2012г. до датата на постъпване на исковата молба в съда – 12.05.2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на подаване на исковата молба – 12.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че по указания, основаващи се на сключен договор за покупко- продажба с трето спрямо настоящия спор лице, е доставило 10 640 броя фотоволтаични модула /панела/ на ответното такова. Всеки от доставените модули се характеризирал с 235W мощност, а цената му се определяла, като стойност от 0.59 евро за 1 Wp, или 138,65 евро за една брой. В периода от 21.05.2012г. до 11.07.2012г. дружеството-ищец поддържа, че е собственик на горепосочените фотоволтаични модули, които е придобил на основание поръчки №№ LW-MD-162-2012,

LW-MD-288-2012, LW-MD-249-2012, LW-MD-080-2012 и чието изплащане е надлежно фактурирано- фактури №№ 20120063/15.05.2012г., 20120065/15.05.2012г., YS-2012-0016/16.05.2012г. и 20120078/30.05.2012г. Ищецът твърди, че между него и ответното дружество няма сключен договор, така също не са били съставяни счетоводни документи, както и не са налице никакви преддоговорни отношения, които да са основание за направената от него доставка на процесните панели.

Посочва, че макар панелите да са доставени на указания адрес, а именно с.

Левуново, Община Сандански, Област Благоевград, и макар да се намират във фактическата власт на ответника, прехвърлянето на собствеността не се е осъществило, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената по договор за покупко-продажба, какъвто е сключен между ищеца и третото по отношение на настоящия спор лице, чието място на дейност е Република Словакия.

В исковата молба се твърди, че липсва правно и фактическо основание процесните движими вещи да бъдат доставени на ответника, и респ. да се ползват от него.

Същевременно тези вещи са монтирани и трайно прекрепени към изградената Фотоволтайчна централа експоатирана от ответника и не подлежат на демонтаж, които да запази физическата им цялост, предвди което същите трябва да се възприемат, като употребени вещи, които не могат да бъдат възстановени в първоначалния им вид. Това означавало, че за ищеца, които ги е предал във фактическа власт на ответника е възникнало правото да получи паричната им равностойност, която следвало да се опредли, като размер към момента на получаването на вещите от ответника, което се е случило в периода от 21.05.2012 г. до 11.07.2012 г. Въз основа на тези обстоятелства ищцовото дружество в качеството си на собственик на процесните фотоволтаични модули претендира сумата от 1 471 831 евро, която представлява тяхната парична равностойност. Допълва, че доставката на процесните движими вещи се е осъществила посредством сухопътен транспорт от гр. Антверпен, Кралство Белгия до с. Левуново, Република България и който превоз възлиза на сумата от 60 454.86 евро, които са били платени с негови средства. Посочва се, че тази сума представлява спестен разход от страна на ответника, с който се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и следва да му бъде възстановена. Освен това ищецът твърди, че фотоволтаичните панели се ползват от ответното дружество, считано от момента на въвеждане в експлоатация на съответната ФвЕЦ, където те са монтирани, като това продължава и до настоящия момент. Касаело се за ползване, което е неправомерно и без надлежно основание и поради тази причина се дължи обезщетение от ползвателя в полза на собственика на вещите, което ищеца калкулира на сумата от 40 245 евро. Иска се и присъждане на направените за водене на делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответното дружество - “К.А.Е.” ЕООД е депозирало писмен отговор, с който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените против него искове. Като основно твърдение в своя защита посочва факта, че е налице правно основание да получи и притежава процесните 10 640 фотоволтаични модула, а именно сключен между ответника и чуждестранното търговско дружество „Е.Т.”, Словакия - трето по отношение на настоящия спор лице, договор за покупко- продажба на гореспоменатите движими вещи. Пояснява, че във връзка с изпълнението на този договор, третото дружество, регистрирано в Република Словакия, е закупило процесните модули от ищеца с договорено окончателно изплащане на цената им 60 дни след доставката им. Тази именно доставка, твърди ответникът, е приета от представители на „Е.Т.” в с. Н.К., като са подписани 19 бр. международни превозни документа като потвърждение на извършените доставки. С цел установяване на количеството и качеството на стоките, между ответното дружество и „Е.Т.” е подписан Приемо- предавателен протокол съставен на 28.06.2012г., с който се потвърждава, че стоките съгласно сключения между тях договор са доставени в дължимото количество без дефекти, както и са издадени фактури за извършената доставка и заплащане на процесните 10 640 бр. фотоволтаични панела. Въз основа на тези обстоятелства ответникът твърди, че за него е налице годно правно основание да държи и експлоатира по тяхното предназначение процесните движими вещи. Намира за ирелевантно към настоящия спор твърдението на ищеца, че третото дружество не е изпълнило задължението си за заплащане на цената на фотоволтаичните панели, поради което не е настъпило прехвърляне на собствеността. А напротив, ответникът твърди, че собствеността е преминала от момента на предаване в негово държане на вещите, като по безспорен начин се установява, че ищецът е предал процесните панели на превозвач, който от своя страна ги е предал на „Е.Т.”, следователно прехвърлянето на собствеността е осъществено с доставката. Ответникът счита за неоснователен иска за обогатяване му със сумата, представляваща стойността на превоза на фотоволтаичните модули, тъй като те са предадени на представители на „Е.Т.”, на което дружество ответникът е заплатил сумата за осъществените разходи по доставката на процесните движими вещи. Освен това от ответника се опонира с довод за неоснователност и по отношение иска за обещетение за ползването на фотоволтаичните панели от негова страна, като се позовава на това, че тези вещи са негова собственост, а не са чужди вещи, на каквито твърдения се позовава ищеца. Иска се отхвърляне на предявените парични претенции и присъждане на направените по настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

С допълнителна искова молба, подадена в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК на 19.07.2017г. от „Й.Х.” ООД, ищецът пояснява твърдението си, че е собственик на процесните фотоволтаични панели, което негово право произтича от сключения между него и „Е.Т.” рамков договор, въз основа на който придобиването право на собственост върху предмета на продажбата се осъществява с плащането на цялата покупна цена и нейните елементи. Сочи се, че тъй като това не се е реализирало, плащането към трето лице би се явило неоснователно, предвид и знанието на управителя на ответното дружество относно разменната кореспонденция във връзка с неизпълнението на договора.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на 31.08.2017г. от „К.А.Е.” ЕООД. В него ответникът поддържа отговора по първоначалната искова молба и исканията направени с него. Заема позиция, че процесните модули са били доставени от ищеца на дружеството „Е.Т.”, което на свои ред ги е предало на ответника, с което е изпълнил договора за доставка между него и „К.А.Е.” ЕООД. След този момент ответника е осъществил монтаж на модулите в изгражданата от него ФвЕЦ. Изрично се възразява, че е налице идентичност между така монтираните модули и тези, които евентуално ищеца е доставил в полза на „Е.Т.” по повод на твърдян договор между тези субекти. Възразява се по това ищеца да е провел успешно доказване на собственически права върху процесните панели доставени и монтирани във ФвЕЦ, като се излага, че няма данни тези панели да са идентични с придобитите от ищеца такива, респектино, че закупените от ищеца панели са били заплатени в полза на техните продавачи, както и, че „Й.Х.” ООД е установило фактическа власт върху тях при евентуалното им придобиване. Акцентира се и върху това, че от анализа на представените от ищеца товарителници не се установява доставените с тези превозни документи модули да са били придобити от ищеца по повод на цитираните от него поръчки към доставчици. Отсъствало и доказване, че пълния размер на сумата за покупката на панелите е бил платен от ищеца на дружествата, за които сочи да са негови доставчици. Възразява се също така и по валидността на представения договор, на които е даден вид да е сключен между ищеца и „Е.Т.”, като се визира това, че същия не е подписан от ищеца, а за „Е.Т.” представителството при сключването на сделката не е било надлежно, защото отсъства подпис на втория представляващ дружеството, а представителството е предвидено да е съвместно. Настоява се и върху това, че договора между ищеца и „Е.Т.” няма как да касае процесните модули доставени на ответника, защото предхожда с година етапа на завършване и въвеждане на централата на ищеца в експлоатация. Освен това се касае до различни количества и моменти и места на доставките. Дори обаче да се допуснело, че въпросния договор има за предмет именно панелите доставени и монтирани в централата на ответника, то последния изтъква, че изобщо не е бил наясно с конкретните договорни условия по сделката между „Е.Т.” и ищеца, като надлежното изпълнение на същите няма как да рефлектира, като последица в неговата правна сфера, защото той не е страна по тази правна сделка и не е обвързан от създадените с нея права и задължения, вкл. и относно плащането на уговорената продажна цена. Относно момента на преминаване на собствеността на обекта по тази сделка в патримониума на купувача се споеманва, че дори да има уговорка за прехвърляне на собствеността едва при плащане на цялата покупна цена, то тази уговорка не може да му бъде противопоставена, защото не се касае до договор сключен с достоверна дата, съответно няма данни този контракт да е бил вписан в ЦРОЗ. Ответникът сочи себе си за добросъвестен, защото неговия праводател е държал модулите и по правилото на чл. 69 ЗС се предполага, че с факта на държането „Е.Т.” има качеството на собственик на вещите за които договаря с трети лица, в случая с „К.А.Е.” ЕООД. Привежда се и аргумент, че дори да се приеме, че към момента на предаването на вещите техен собственик не е бил държането „Е.Т.” а ищеца, то доколкото сделката между ответника и „Е.Т.” е била възмездна, респективно не му е било известно, че продавачът, с когото договаря не е собственик, приложение следвало да намери правилото на чл. 78 ЗС и ответника е придобил собствеността върху модулите, а за ищеца остава възможността да претендира стойността им от дружеството с което е договарял - „Е.Т.”. На следващо място от ответника се признава, че управителя му е съпруг на дъщерята на управителя на „Е.Т.”, но изрично се възразява това родство по сватовство да е основание, което да води до опорочаване на сделката между ответника и „Е.Т.”. Съществуването на родство не е въздигнато от обективното ни право, като обща презумпция за знание за увреждане на трето лице при сключване на дадена делка между два субекта намиращи се в родствена връзка. Действително такава презумпция съществува в определени хипотези при защита на потестативни права на кредитор, а именно иска по чл. 135 ЗЗД, но това не означавало, че тя се разпростира върху всички възмжни правоотношения възникващи в гражданския и търговския оборот. Отбелязва се, че по делото не е предявен павлов иск, а такъв за неоснователно обогатяване и при неговото разглеждане презумпцията установена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД няма как да намери проявление. Добавя се и това, че когато се сключават търговски сделки, то обстоятелството, че при тяхното подписване участват свързани лица само по себе си не означава, че те са недействителни. Единствено в изрично визираните в ТЗ случай свързаността на лицата е въздигната в основание за недействителност на съответната сделка сключена при тяхно участие –така чл.

Разпечатката съдържа 26 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7540f1a6-c20a-4a9b-91a1-dcafb626ec68