Решение № 20 от 07.02.2020, Окръжен съд - Разград

Р Е

Ш Е Н И Е

№…

Разград

7. ІІ.2020

Разградски окръжен година Град

2020 съд

7.ІІ. закрито

На Година

РАЯ

ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

АТАНАС ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: в. гражданско

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2020

№22 дело по описа за година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1-ал. 4 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. ІІ-ро и следващите от ГПК.

Обжалвано е разпореждане №…/23.ХІІ.2019г. на ЧСИ

Г.Солаков, рег.№761 с район на действие Окръжен съд гр. Разград по изпълнително дело №20097610400269, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по молба на длъжник. Отказът с указания за едноседмичния срок за обжалването му е връчен на длъжника на 7.І.2020г.

Недоволни от така постановения отказ, в качеството си на длъжници в изп. производство, С.О.И. – в личното си качество и като управител на представляваното от нея „ Миракъл травел“ЕООД, ЕИК116581354 обжалва същото с депозирана на 20.І.2020 в регистратура на ЧСИ ч.жалба вх. №470/20.І.2020г. Позовано на твърдения за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност, жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за уважаване на молбата й за прекратяване на воденото срещу нея изп. производство на осн.чл.433, ал.1, т. ГПК- настъпила в производството перемпция, поради непредприети в предвидения за това преклузивен срок действия по изпълнение от взискателя;

С отговор, депозиран чрез представляващия го юриск.Кирилов, в предоставения му за това срок взискателят „Еос Матрикс“ЕООД , ЕИК131001375 оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Мотивира законосъобразност на постановения по искането на жалбоподателката отказ за прекратяване на воденото срещу нея изпълнително производство.

В срока и в изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Г.Солаков, с рег. № 761КЧСИ и район на действие при РОС е изложил мотиви, че подадената от длъжниците жалба е допустима, но е неоснователна. Мотивира законосъобразност на постановения по искането на жалбоподателката отказ за прекратяване на воденото срещу нея изпълнително производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна - длъжник в изпълнителното производство и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изп. дело 269/2009 е образувано по опис на ЧСИ Г.Солаков в съответствие с изискванията на чл.42 ГПК по молба вх.№ 03844/4.ІХ.2009г., подадена от „Райфайзенбанк(България)“ЕАД Като към молбата, в основание за образуване на изпълнителното производство са приложени, издадени срещу въззивниците изпълнителни листи по реда на чл.417 ГПК.

Ведно с подадената по реда на чл.426 ГПК молба, взискателят е сезирал ЧСИ и с искане за възбрана на недвижимото имущество и запорирне трудовото възнаграждение, вземанията и движимите вещи на длъжниците като действия по принудително събиране на вземанията.

За образуваните срещу нея заповедни и изп. производство, въззивницата е била надлежно уведомена с лично връчената й на 9.ІХ.2009г. покана за доброволно изпълнение(ПДИ).

След извършване на възложените му от взискателя справки, ЧСИ е предприел принудително събиране на вземанията с наложен върху трудовото възнаграждение на въззивницата запор. По делото са налице доказателства, че в изпълнение на наложения запор, считано и към днешна дата, работодателят на въззивницата превежда по обслужващата изп. дело см/ка на ЧСИ дължимите по погасяване на вземанията й вноски. За удържаните от тр. й възнаграждение вноски и отнасянето им в погашение на процесните вземания, въззивницата е ежемесечно уведомявана. Като до цедиране на вземанията на 18.VІІV2014г., същите са отчитани като дължими към взискател „Райфайзенбанк(България)“ЕАД , а след тази дата, като титуляр на вземанията, в погашение на които са отнасяни удръжките от тр. възнаграждение на въззивницата, е посочено „Еос Матрикс“ЕООД. Същото е конституирано като взискател, в качеството си на частен правоприемник по Договор за цесия от 18.VІІ.2014г.. С подаване на молбата за конституирането му като взискател, „Еос Матрикс“ЕООД е заявило изрично, че потвърждава извършените до момента изп. действия и държи за продължаване на същите до погасяване на вземанията.

След конституиране на новия взискател, ЧСИ е отнасял извършваните по см/ката преводи от трудовото възнаграждение на въззивницата в погашение на процесните вземания с указване на „Еос Матрикс“ЕООД като техен титуляр.

В приложение по изп. дело се установиха: адресирани до въззивницата-длъжник съобщения за наложени върху вземанията й запори по искане на взискателя „Еос Матрикс“ЕООД ; периодично подавани от „Еос Матрикс“ЕООД молби, уточняващи актуалния размер на подлежащото на изпълнение вземане. От съдържанието на последната, депозирана такава е видно, че взискателят е поддържал действията по събиране на предявените по изп. дело вземания.

На 23.ХІІ.2019г. длъжниците в изп. производство сезират ЧСИ с искане за прекратяването му при хипотези на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Съдът счита, че по образуваното изпълнително дело частният съдебен изпълнител се е ръководил от доказателствата по делото и действията му са съобразени със закона. За да откаже да прекрати воденото срещу жалбоподателите изпълнително призводство ЧСИ приема, че не са налице визираните в чл. 433 ГПК предпоставки.

Противно на установените по делото факти е твърдението на въззивниците за настъпване на визираната в чл.433, т.8 ГПК перемпция като основание за пркатяване на образуваното срещу тях изп. производство. Съгласно Решение № 83/11.ІV.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС, и решение № 48/14.VІІ.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС: " Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече (респ. - и изтича) от последното валидно предприето спрямо длъжника изпълнително действие". Според Тълкувателно решение № 2 от 26.VІ.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , по см. на чл.

116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. В т.

10 от Тълкувателното решение са изброени примерно действия по принудителното изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съобразно задължителните разяснения в Тълкувателното решение, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Както е посочено по – горе, по своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице(в случая дължимо от работодател трудово възнаграждение) е способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Водим от така изложените мотиви,

РОС

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба вх. №470/20.І.2020г. , подадена от длъжниците С.О. Илиева, ЕГН ********** – в личното й качество и като управител на представляваното от нея „ Миракъл травел“ЕООД, ЕИК116581354 срещу Разпореждане

№…/23.ХІІ.2019г. на ЧСИ Г. С., рег.№761, с район на действие Окръжен съд гр. Разград по изпълнително дело №20097610400269 , с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.