Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 92 от 26.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 4474/2025
Вид
Присъда № 92
Подписан
26.06.2026
В сила
14.07.2026
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 92 постановена по НОХД

№4474 по описа на БРС за 2025г

Производството в съда е образувано по повод внесен обвинителен акт от РП-Б., с обвинение по чл.227б ал.2 вр. ал.1 НК срещу Т. И. А. с ЕГН ********** от гр.Б. за това, че на 20.05.2023г , в гр.Б., в качеството си на у. на т. д. „***“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление в гр.Б., ***************, в 30 дневен срок считано от 20.04.2023г до 19.05.2023г включително, от спиране на плащанията по безспорни и изискуеми задължения към т. д. „С. б.“ ООД с ЕИК ****** в размер на 18804,02 лева, установени с влязло в сила на 19.04.2023г Решение №698/28.03.2023г постановено по гр.д.№5621/2022г по описа на Районен съд-гр.Б., не е поискал от Окръжен съд-Б. да открие производство по несъстоятелност по отношение на управляваното от него т. д..

Редовно призован за съдебно заседание подсъдимият обвиняемият не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Защитата пледира съдът да освободи подсъдимия от наказателна отговорност ида му наложи административно наказание като се съобрази с нормата на чл.78а ал.1 НК и наложи определената глоба в чл.227б ал.2 НК в минималния предвиден размер, а именно 1000 лева. Аргументира това предложение към съда с липсата на обществена опасност на дееца. Не се представят нови доказателства.

Редовно призовавана БРП изпраща представител. Предлага на съда да признае подсъдимия А. за виновен в повдигнатото му обвинение и да го освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание глоба в размер от 1000 лева.

Съдът счете, че са налице в кумулативна даденост предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 НПК, а именно отсъствието на подсъдимия няма да попречи разкриване на обективната истина, повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление и за откритото съдебно заседание подсъдимият е редовно уведомен, не се явява, не сочи причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247в ал.1 НПК. Производството пред съда се разви по правилата на задочното.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическата страна следното:

Подсъдимият

Т.

И.

А. с

ЕГН

********** е

***********************************. т. д. "***" ЕООД, с ЕИК ****** е регистрирано в Търговски регистър към Агенция по вписванията на ***г. със седалище и адрес на управление: гр.

Б., ******, който е непроменен и към днешна дата. Предметът на дейност на д.то, посочен в Търговски регистър е „рециклиране след получаване на съответните разрешителни нискоядрена енергетика след получаване на 1 съответните разрешителни; покупка на стоки и други вещи с цел да ги препродаде в първоначален преработен или обработен вид след получаване на съответните разрешителни; продажба на стоки; външнотърговски сделки след получаване на съответните разрешителни; т. представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови сделки; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни и импресарски; отдаване под аренда; покупка, строеж или обзавеждане покупкопродажба на недвижими имоти, лизинг и всички други дейности разрешени от закона. у. на "***" ЕООД, с ЕИК ******, от датата на вписване на д.то в Търговски регистър до датата на изготвяне на обвинителния акт е подсъдимият Т. И. А..

В хода на извършваната от д.то търговска дейност, същото е започнало да; сключва редица договори с други търговци. В тази връзка на 19.02.2021 година, "***" ЕООД, с ЕИК ******, представлявано от у.я Т. А. е сключил договор като възложител с ТД „******“ ООД- като изпълнител, по повод извършване на ремонтни дейности на магазин в МОЛ „***“- гр.Б.. Уговорено е възнаграждението да се определи, съгласно одобрени приложения, при аванс от 30% за всеки вид работи, а остатъка - след установяване завършеността с акт обр.19, като е определен и срок за приключване на възложените - 15 работни дни, начиная от плащането на аванса и осигуряването на фронт за работа. В приложение № 1 към договора са описани прогнозните видове СМР и тяхната стойност - 26400.91 лв. В тази връзка авансът е бил заплатен на 22.02.2021 год. Възложените работи са извършени и приети от възложителя „***“ ЕООД, в каквато насока е съставеният от страните и подписан от тях акт обр.19-1, като са остойностени окончателно на 25402,02 лв. и за остатъка от стойността им, след приспадане на аванса -22804,02 лв., е съставена фактура № 20/02.03.2021 год. На 19.03.2021 год. „***“ ЕООД е заплатило сума в размер на 4000 лв., като частично погасяване на задължението по горната фактура. На 09.09.2021 год., по имейл, законният представител на ответното д. е отправил възражение до „С. б.“ ООД, оспорвайки количеството вложени материали и извършени СМР, описани в акт обр.19.

В тази връзка е било образувано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, инициирано от страна на кредитора „С. б.“ ООД, за което е образувано ч.гр.д.№4858/2021г. по описа на Районен съд- Б.. Предвид постъпило възражение от страна на „***“ ЕООД, т.то д. „С. б.“ ООД е депозирало в законоустановения срок искова молба, по искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу „***“ ЕООД, за което било образувано гр.д.№5621/2022г. по описа на Районен съдБ..

Със свое Решение №698/28.03.2023г., постановено по гр.д.

№5621/2022г. по описа на Районен съд- Б., съдебният състав е приел за установено, че „***“ ЕООД, ЕИК ****** на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.266, 2 ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи на „С. б.” ООД, сумата от 18804.02 лв. - неплатен остатък от възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, дължимо по сключен на 19.02.2021 год. между страните договор за изработка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението - 06.07.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 4858/2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Със същото решение „***“ ЕООД е осъдено да заплати на „С. б.” ООД и деловодни разноски за гр.д.№5621/2022г. в размер на 976,10 лв., както и за производството по ч.гр.д. № 4858 / 2021 год. на БРС - в размер на 576,10 лв.

Горепосоченото решение е влязло в законна сила на 19.04.2023г., правейки посоченото задължение изискуемо и ликвидно по отношение на "***" ЕООД

Същевременно "***" ЕООД още след учредяването си е започнало да натрупва публични задължения и задължения към свои съконтрагенти. Това е довело още към 31.12.2019г. д.то да изпадне в съС.ие на неплатежоспособност, съгласно изчислените коефициенти за обща /0,55/ и незабавна /0,00/ ликвидност , финансова автономност /0.05/ и задлъжнялост /22,00/. Към 31.12.2020г. д.то е могло при пълна събираемост на вземанията си в размер на 56 хиляди лева да погаси краткотрайните си задължения , но съгласно изчислените коефициенти за финансова автономност /0,20/ и задлъжнялост /5,09/, то е продължило да е зависимо от своите кредитори и да е задлъжняло, като към 31.12.2021г. не е било в съС.ие да погасява своите изискуеми задължения, поради факта, че два от коефициентите за ликвидносткоефициентът на обща /0,82/ и незабавна ликвидност /0.12/ са извън референтните, коефициентите за финансова /0,10/ и задлъжнялост /9,86/, също са извън референтните и показват трайна зависимост към кредитори и трайна задлъжнялост, тоест д.то да е в съС.ие на неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 и ал.З от ТЗ (ССЕ том 4, стр. 125-126 от ДП).

Анализът на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, води до извод за осъществен от страна на подсъдимия

Т. А. от обективна и субективна страна състав на престъпление от общ характер по смисъла на чл.227б, ал.2, вр. ал. 1 от НК.

Този категоричен и непротиворечив извод се изгражда от събрания в настоящото досъдебно производство доказателствен материал, анализиран както поотделно, така и в неговата съвкупност.

От обективна страна изпълнителното деяние по чл.227б от НК се осъществява чрез бездействие- деецът не заявява по надлежния начин своята неплатежоспособност пред съда в 30-дневен срок от спиране на плащанията.

Изпълнителното деяние по ал.2 на чл. 227б от НК се осъществява по идентичен начин от управляващите и представляващи търговските дружества лица. За да е осъществен от обективна страна съставът на деянието тяхното бездействие е следвало да е продължило минимум 30 дни.

3

В случая безспорно се установява, че подсъдимия Т. А. е управляващ и представляващ т. д. „***“ ЕООД, като същият е вписан в Търговски регистър от ***г. до датата на изготвяне на настоящия прокурорски акт като у. на д.то.

Същевременно д.то е изпаднало в неплатежоспособност към 31.12.2019г., като д.то се е намирало и в неплатежоспособност и към датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№5621/2022г. по описа на Районен съд- Б. - 19.04.2023г., видно от заключението на назначените три съдебно-счетоводни експертизи (том 1, стр. 62-69; том 2, стр. 35-45; том 4, стр.117-126). От друга Страна с влизане в сила на Решение №698/28.03.2023г., постановено по гр.д.№5621/2022г. по описа на Районен съд- Б. на дата 19.04.2023г., задължението на т.то д. „***“ЕООД спрямо „С. б.” ООД е станало изискуемо и ликвидно. Изискуемо и ликвидно задължение са две ключови характеристики, които определят кога кредиторът има право да иска изпълнение и при какви условия, изискуемо означава, че е настъпил падежът и може да се търси изпълнение (със или без държавна принуда), а ликвидно означава, че размерът е точно определен и безспорен, което е важно за прихващане по чл. 103 ЗЗД и за данъчни цели (ДОПК), където се изисква документ или съдебно решение, доказващо размера.

Същевременно в законоустановения по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК тридесетдневен срок подсъдимият Т. А., в качеството си на у. на „***“ ЕООД не е поискал от Окръжен съд- Б. да открие производство по несъстоятелност.

Субектът на престъплението – подсъдимият Т. А. е пълнолетно и вменяемо физическо лице.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че управляваното от него д. „***“ ЕООД не е разполагало с активи, с които да извърши плащане по изискуемо и ликвидно парично задължение, но въпреки това в законоустановеният 30 дневен срок от 20.04.2023 г. до 19.05.2023 г не е поискал от Окръжен съд- Б. да открие производство по несъстоятелност.

Смекчаващо вината обстоятелство за Т. А. се явява обстоятелството, че е неосъждан. Отегчаващо вината обстоятелство се явява обстоятелството, че и към настоящият момент не е поискал от Окръжен съд- Б. да се открие производство по несъстоятелност на представляваното от него т. д. „***“ ЕООД.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателствени материали, състоящи се от протоколите за разпити на свидетелите К.Н., М.К., Н.А., П.С. и др., постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняемия А., комплексна съдебнотехническа и оценъчна експертиза, протоколи за доброволно предаване, писма, свидетелство за съдимост и др.

При така изложената и установена по безспорен начин в хода на разследването фактическа обстановка от правна страна е изводимо, че подсъдимият Т. И. А. с поведението си е осъществил от обективна и 4 субективна страна състав на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал.1 от НК за това, че в 30 дневен срок считано от 20.04.2023г до 19.05.2023г включително, от спиране на плащанията по безспорни и изискуеми задължения към т. д. „С. б.“ ООД с ЕИК ****** в размер на 18804,02 лева, установени с влязло в сила на 19.04.2023г Решение №698/28.03.2023г постановено по гр.д.№5621/2022г по описа на Районен съд-гр.Б., не е поискал от Окръжен съд-Б. да открие производство по несъстоятелност по отношение на управляваното от него т. д.. По смисъла на чл.608 от Търговския закон, неплатежоспособен е този търговец, който не е в съС.ие да изпълни изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

От субективна страна подсъдимият А. е извършил деянието при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите вредни последици и е искал тяхното настъпване. Наличието на такъв произтича от факта, че подсъдимият съзнателно не е заплатил доброволно дължимите суми и въпреки че задълженията, съществуващи по отношение на управляваното от нея д. са били ликвидни и изискуеми и същият е бил надлежно уведомен за тях, не е уведомил съда по регистрация за откриване на производство по несъстоятелност.