Решение № 286 от 12.08.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Козлодуй, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440101046 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

От В. Е. А., ЕГН:********** от ......................................, чрез пълномощника си адв.М. С. от АК – Враца срещу „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Младост „, бул.“ Цариградско шосе „ №115Е, ет.5, представлявано от Николай Петчев Пенчев, е депозирана искова молба, както следва:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване недействителността на сключения между В. Е. А. и „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление гр.София договор за паричен заем №905513 от 01.08.2023г.;

- иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на ищеца сума в размер на 2161.00 лева или 1104.90 евро / хиляда сто и четири евро и деветдесет евроцента /, представляваща недължимо платена сума за погасяване на задължението по недействителен договор за паричен заем №905513 от 01.08.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.08.2025г. до окончателно изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за паричен заем №905513 от 01.08.2023г., сключен между страните, по силата на който в качеството му на кредитополучател, му е бил отпуснат от ответното дружество кредит в размер на 1500.00 лева, платим на 12 месечни вноски от 1 по 167.40 лева и с обща сума за плащане по договора от 2008.76 лева.

Сочи се, че при сключването на договора, ищецът не бил получил копие от същия, както и че устно му било заявено, че следвало да внася сумата на първо число на месеца.

Твърди се, че кредитополучателят е заплащал редовно и в срок първите няколко вноски, но след изпадането му в забава е бил потърсен и уведомен от служител на дружеството, че следвало да внася значително по - висока от уговорената вноска в размер на 324.00 лева, а общия размер на задължението бил 3888.00 лева.Сочи се още, че в разговора е било обяснено на ищеца, че съгласно условията на договора е следвало да обезпечи договора с едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител отговарящ на множество условия, както и че служителят обяснил на ищеца, че съгласно условията на договора, при неизпълнение в срок от три дни на задължението за обезпечение се начислявала неустойка в размер на 1879.24 лева.

Отразено е, че от предоставеното в последствие извлечение за извършени плащания по договора било видно, че неустойката е платима разсрочено заедно с месечните вноски по кредита съобразно погасителния план, както и че включването на задължението към месечната вносна по кредита е било отразено и в погасителния план.

Сочи се, че по този начин общото задължение по договора ставало 3888.00 лева, а дължимата месечна вноска била в размер на 324.00 лева, което било видно от погасителния план.

Счита се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК.

Сочи се, че в случая клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, тъй като излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.Предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройните изисквания към поръчителя, както и изискването за предоставяне на банкова гаранция налагали извода, че целта на неустойката не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, а да генерира допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, което било вид скрита възнаградителна лихва.Сочи се, че това се потвърждавало и от обстоятелството, че неустойката е по - висока от отпуснатата в заем сума.

Отразено е, че посочения в договора ГПР бил неточен и заблуждаващ, тъй като в него не била включена таксата за неустойката в размер на 1879.24 лева.Това плащане било свързано с кредита, доколкото начислените суми били включени в погасителния план и представлявали печалба на дружеството, защото се получавало допълнително възнаграждение.

Счита се, че с включването на неустойката се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като действителния ГПР надхвърлял 697%.

2

Последиците от недействителността на договора били визирани в чл.23 от ЗПК, а именно - заемателя възстановявал само чистата стойност на кредита, но не дължал плащане на сумата за обезпечение, както и не следвало да заплаща лихви, такси и разноски по кредита.

Твърди се, че ищецът е заплатил сумата от 3061.00 лева, с която е погасил изцяло задължението си за главница по кредита, поради което не следвало да заплаща други суми по договора.

Сочи се, че въпреки изплащането на главницата, представители на дружеството продължавали да търсят кредитополучателя с искане да заплаща вноски по заема, което обуславяло правния му интерес да отрече със сила на присъдено нещо дължимостта на останалата част от задължението по договора.

Отразено е още, че в случая сумата от 1561.00 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника, който я е получил, въпреки, че нямал правно основание за нейното задържане.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства – удостоверение за наличие на задължения към 13.08.2024г.; извлечение за извършени плащания към 12.09.2024г., ведно с погасителен план към договор за паричен заем №905513 от 01.08.2023г. и извадка от онлайн калкулатор.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Счита се, че предявеният иск е неоснователен, като в тази връзка се излагат подробни аргументи и се прави искане същият да бъде отхвърлен.

Сочи се, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като настоящия случай бил именно такъв.Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.Евентуално, ако неустойката се приемела за нищожна, то същата ще се считала изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни.

Отразено е, че валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри – главница и лихва, са били валидно уговорени в изискуемата от закона форма, като отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2 от ЗПК.

При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 66.45% и ГПР определен в процесния договор в размер на 54.54% било видно, че в случая ГПР не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.Уговорената неустойка не е и не следвало да бъде включвана в ГПР.Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а от своя страна неустойката била 3 проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.Изхождайки от волята на страните и от закона ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Твърди се, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора ставало ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

Счита се, че оспорената неустойка е действителна.В тази връзка се сочи, че кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 от ЗПК, информация за което е получил още със СЕФ, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси.Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най - пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.

Сочи се, че от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца ставало ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор.Очевидно било, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Посочено е, че при сключването на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.

Отразено е, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че в периода 2017г. – 2023г. ищецът е сключил общо десет договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.Счита се, че предвид сключването на множество 4 договори при идентични условия в случая е налице индивидуално договаряне, което изключвало възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните.

Сочи се, че от неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следвала и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка.Сочи се, че ответното дружество не оспорва, а признава получаването на процесната сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Към отговора на исковата молба са приложени следните писмени доказателства – искане за сключване на договор за кредит №9237903 от 01.08.2023г. и СЕФ.

В първото проведено по делото съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.М. С., който се явява лично.По искане на процесуалния представител на ищеца с протоколно определение на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, като е постановил същият да се счита предявен за сумата от 2211.00 лева или 1130.47 евро.

По делото е постъпила молба от ответното дружество от 30.06.2026г., в която е отразено, че от ищеца по процесния договор за кредит са били извършени плащания в общ размер на 3661.00 лева.

Във второто проведено съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.От процесуалния представител на последния е постъпило становище, в което е направено искане за изменение на иска с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД в насока неговото намаляване на 2161.00 лева или 1104.90 евро. За ответното дружество не се явява представител.

Разпечатката съдържа 38 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/753f2185-9579-450a-9cc7-da01150adaea