Решение № 1960 от 19.09.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1960 гр. Бургас, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20222120103883 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на И. Т. П., ЕГН **********, от гр.Б., чрез пълномощника адвокат Г.С., Адвокатска колегия - Бургас, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б., ***, СРЕЩУ Главна Дирекция „Гранична полиция”при МВР-гр. С., с адрес: гр. С., ***, представлявана от директора Р. Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 700лв. представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от ***г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 130лв. - представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода ***г. до ***г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски..

Ищецът твърди, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“ в ГКПП „Аерогара Бургас“ при ГПУ Летище Б., към РД „Гранична полиция“ Аерогари С., която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция”- С.

Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ

Твърди се, че за периода 06.06.2019г. — 09.07.2020г. ищецът е положил общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 640,08 часа.

Преизчисляването на нощен труд към дневен труд води до извънреден труд от 82 часа.

1

При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6лв., т.е. ответникът дължи на ищеца приблизително 700лв. С оглед обстоятелството, че не разполагат с графиците за процесния период, както и с размера на основното месечно възнаграждение за този период искат извършването на ССчЕ. След изготвеното и депозирано заключение и в срока на чл. 214, ал. 1 от ГПК, ишецът е направил изменение на иска като увеличава исковата претенция и претендира главница в размер на 720,11 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 84,66 часа за периода от 06.06.2019г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1.143, както и мораторна лихва в размер на 167,68 лева, изчислена за периода от 31.07.2019г. до 15.06.2022г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на служебно правоотношение между него и ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ. Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две наредби- Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата молба Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а не на твърдяния 1.143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен период, когато е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. се е извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0.143, но според ответника това било в разрез със ЗМВР и било поправено с последвалите издадени наредби. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се сочи и че с изменение на ЗМВР е визирано понастоящем, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Излагат се подробни съображение 2 за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Представят се писмени доказателства.

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищцата заема длъжността „***“ в ГКПП „Аерогара Б. при Летище Б. към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари (РДГП) при Главна дирекция „Гранична полиция” – С. за процесния период.

Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищцата е полагала труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, ищецът за периода от ***г. до ***г., е положил 592 часа нощен труд.

Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 592 часа става 676,66 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 592 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 84,66 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на допълнителното трудово възнаграждение, изчислено като извънреден труд, за 84,66 часа възлиза на 720,11 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 53 дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.

Текстовете на чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.

В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Видно от заключението на вещото лице , нощният труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 676,66 часа. Разликата от 84,66 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е заплатена.

Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото 4 допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.

По иска за мораторната лихва:

Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за периода до датата на подаване на иска, е в размер на 167,68 лева, колкото се претендира и с увеличения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева за изготвената експертиза.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. С., с адрес: гр. С., ***, представлявана от директора Р. Д., да заплати на И. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, сумата от 720,11 лева /седемстотин и двадесет лева и единадесет стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 84,66 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от нея за периода от ***г. до ***г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 167,68 лева /сто шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху отделните главници за периода от ***г. до до датата на подаване на исковата молба - ***г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. С., с адрес: гр. С., ***, представлявана от директора Р. Д. да заплати на И. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. С., с адрес: гр. С., ***, представлявана от директора Р. Д. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски за изготвената по делото експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в 5 двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

6