Определение № 32062 от 02.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32062 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110111517 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. Д. И., ЕГН ********** срещу „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 156540/20.05.2025 г., а в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал.

1, ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 за прогласяване нищожността на клаузите чл. 11 от договора, чл. 12 от договора, както и клаузата определяща размера на ГПР, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5 евро, представляваща част от сумата 284,75 евро – общата стойност на недължимо извършени плащания.

Ищцата твърди, че на 20.05.2025 г. като заемател сключила Договор за паричен заем № 156540 с „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД за сумата 1 000,00 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 3,25 % месечно, годишен лихвен процент – 39,00 % и ГПР – 0,00 %, за срок 10 месеца, с 10 двуседмични вноски, с дата на първо плащане 03.06.2025 г. и на последно плащане – 07.10.2025 г., при общо дължима сума 1 085,30 лева. Твърди, че същевременно в погасителния план била посочена погасителна вноски в размер на 250,00 лева, като общо дължимото за пълно погасяване е в размер на 2 500,00 лева.

Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от договора страните се съгласили задължението да бъде обезпечено с поне едно от изброените – 1) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка; 2) поръчителство на едно или две физически лица, при изрично определени изисквания, което обезпечение следвало да бъде предоставено в срок до 3 дни от сключване на договора. Твърди, че съгласно чл. 12 кредитополучателят има възможността да подаде писмено заявление до кредитора с искане за преразглеждане на условията по кредита, в случай, че се предостави без обезпечение, когато следвало да бъде изготвен нов погасителен план. Твърди, 1 че в предоставения погасителен план изначално било посочено, че същият е при неизпълнение на условията по чл. 8 от договора – с предварително начислена неустойка в размер на 721,50 евро (1 414,70 лева), платима разсрочено на 10 вноски, всяка в размер на 72,15 евро (141,47 лева). Излага твърдения за извършване на дължимите плащания в брой на каса на „Изипей“ АД. Счита, че договорът е изцяло недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 22 ЗПК, доколкото бил посочен неверен ГПР. Твърди, че действително приложения ГПР надхвърля максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, а клаузата за неустойка била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, поради което е и нищожна. Позовава се на нормата на чл. 23 ЗПК, съгласно който по недействителен договор потребителят дължи връщане на чистата стойност от договора. Счита, че доколкото чистата стойност на кредита е 510 евро, а твърди, че изплатила сумата 796,04 евро (1 556,91 лева), то била надплатила 284,75 евро. Претендира заплащане на част от тази сума в размер на 5,00 евро. Претендира разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, като се иска тяхното приемане като доказателства за установяване на твърдените обстоятелства. Прави се искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както и искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи определени документи, свързани с процесния договор за потребителски кредит. На основание чл. 192 ГПК прави искане и за задължаване на третото неучастващо лице „Изипей“ АД да представи официална справка за извършените плащания от ищцата към ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва, че между страните е било налице облигационно отношение по предоставяне на потребителски кредит с главница 1 000,00 лева. Твърди, че на 20.05.2025 г. страните сключили договор № 156540/0000063080, по силата на който ответникът предоставил на ищцата в брой сумата 1 000,00 лева при фиксирана месечна лихва 3,25 %, фиксиран годишен лихвен процент 39 %, общ размер на възнаградителната лихва 85,30 лева и обща сума, дължима при редовно изпълнение 1 085,30 лева. Твърди се, че били уговорени 10 погасителни вноски и право на отказ, последиците от забава, реда за предсрочно погасяване. Твърди, че в чл. 11 било уговорено обезпечение на договора, а в чл. 12 – възможност при непредоставено обезпечение за преразглеждане на условията, без да урежда неустойка. Твърди, че предоставения погасителен план, включващ неустойка от 1 414,70 лева бил изрично озаглавен „при неизпълнение“, което го разграничавало от редовно изпълнение на условията.

Твърди, че посочения размер на ГПР не е 0 %, като излага, че се касае за очевидна фактическа грешка при изписвано, а с оглед останалите реквизити се разкривал възмездния характер на договора. Твърди, че разходите при неизпълнение не са част от ГПР. Счита, че недействителността на условната клауза не влече недействителност на целия договор. Твърди, че уговорката за обезпечение има самостоятелна функция, както и че обезпечителната и санкционната функция на неустойката не са фиктивни. Оспорва осъдителния 2 иск по основание и размер, като излага, че разписките не показват каква част от задължението по пера е погасено.

Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, както и се прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че предмет на делото са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 за прогласяване нищожността на клаузите чл. 11 от договора, чл. 12 от договора, както и клаузата определяща размера на ГПР, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си. Ищецът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК – сключването на договора за заем със посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесната договорна клауза.

В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже точно изпълнение на поетото с договора задължение, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

По евентуално предявените искове с правно чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и сл. ЗЗП, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договора за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни правни норми, накърняват добрите нрави и са неравноправни. В тежест на ответника е да установи, че клаузите за допълнителни услуги са индивидуално уговорени, както и че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на ищцата.

Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е възникнало облигационно отношение по Договор за паричен заем № 156540/20.05.2025 г., по силата на което на ищцата е предоставена сума в размер на 1 000,00 лева, както и че при изчисляване на ГПР не са включени разходите, възникващи при неизпълнение.

Приложените към исковата молба документи са допустими като доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба. По отношение на искането на ищцата по чл. 190 ГПК, съдът намира, че 3 същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото поисканите документи са представени от ответника към отговора на исковата молба.

Искането по чл. 192 ГПК също следва да бъде оставено без уважение, доколкото с оглед на останалите доказателствени искания, същото не е необходимо.

По отношение на разпоредбите на чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за задължително участие на страните по делото в информационна среща за процедура за медиация, съдът намира, че независимо, че спора попада в приложното поле на закона, в случая са налице други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат по смисъла на ал. 3, т. 7 на разпоредбата. В този смисъл съдът съобразява, че ответникът въобще оспорва наличието на договорно правоотношение с ищцовото дружество.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да прикани страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация, постигане на спогодба или друг способ.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи под опис.

ОБЯВЯВА за установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е възникнало облигационно отношение по Договор за паричен заем № 156540/20.05.2025 г., по силата на което на ищцата е предоставена сума в размер на 1 000,00 лева, както и че при изчисляване на ГПР не са включени разходите, възникващи при неизпълнение.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 евро., вносими по равно от страните, в едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Стела Русева И. от списъка на вещите лица към СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 09.50 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение. Преписи от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.

Вещото лице да се уведоми за възложената му експертиза и да се призове за съдебното заседание след представяне на доказателства за внесен депозит.

4

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5