Решение № 69 от 09.02.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Враца, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420102008 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно два обективно съединени иска, както следва: за причинени неимуществени вреди с правно основание по чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД и за причинени имуществени вреди с правно основание по чл. 200 КТ.

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 10971/13.09.2023 г. от Е. В. В., ЕГН **********, чрез адв. Р. Р., против Център за спешна медицинска помощ – Враца, Булстат 106003602.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Трудов договор № 18/29.05.2020 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „*********“.

Твърди, че на 09.08.2020 г., около 6:30 часа, на път за работното си място ищецът става участник в ПТП, настъпило на път I-1, км 192, между л. а. „**********“ с рег. № ***********, управляван от лицето Г. К. Г., и л.а. „*******“ с рег. № ************, управляван от ищеца. Сочи, че вследствие ПТП, на ищеца са причинени травматични увреждания, а именно счупване на метатарзалните кости на 3-ти и 4-ти пръст на лявото ходило и многофрагментна фрактура в основата на 5-та метатарзална кост на същото ходило, както и множество охлузвания и натъртвания. Приет е в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, където е извършена операция, представляваща закрито наме****не на фрактурата без вътрешна фиксация и му е поставена гипсова шина на левия крак.

Твърди, че след това ищецът е бил в болничен за период повече от шест месеца, като първите три от тях е бил напълно неподвижен. В периода на неговото 1 обездвижване същият не е можел да се грижи за себе си, включително за хигиената си и физиологичните нужди, което наложило напълно да разчита на съпругата си. Сочи, че и към настоящия момент изпитва болки в областта на левия крак при най – малко физическо натоварване или при промяна на времето, като провежда рехабилитации, тъй като увреденото място не се е възстановило. Освен силните болки, ищецът претърпял и психически последици – страх за живота си, притеснение, че не е в състояние да помага на семейството си както финансово, така и за нормалните ежедневни дейности, не могъл да помага на съпругата си за отглеждането на малкото им дете, което довело до затваряне в себе си и пълна изолация. Освен това ищецът изпитва и притеснения при шофиране и преживява инцидента отново и отново.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът Център за спешна медицинска помощ – Враца, Булстат 106003602, да бъде осъден да заплати на ищеца Е.

В. В., ЕГН **********, следните суми:

- сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от травматичното увреждане, причинено му на 09.08.2020 г. и представляващо трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 635,91 лева, представляваща причинените му от деянието имуществени вреди, представляващи стойността на закупени *************, извършени прегледи и закупени медицински изделия. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Център за спешна медицинска помощ – Враца, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Не оспорва, че с Трудов договор № 18/29.05.2020 г. ищецът е назначен при ответника на длъжност „*********“, както и че на 09.08.2020 г. на път за работа ищецът претърпява ПТП. Сочи, че с Разпореждане № 25 от 26.08.2020 г. на ТП на НОИ – Враца злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО.

Сочи, че след инцидента ищецът представил болнични листове за периода от 09.08.2020 г. до 06.01.2021 г., след което е включен в графика за полагане на дежур**** и е продължил да изпълнява трудовите си задължения. Заявява, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на 01.04.2023 г.

Оспорва претендираните имуществени вреди, като счита, че закупените ************* съгласно фискалните бонове не фигурират в назначеното му медикаментозно лечение съгласно представените епикризи.

Относно обезщетението за неимуществени вреди счита, че следва да се вземе предвид, че ищецът е имал кратък болничен престой от 09.08.2020 г. в 08:41 часа до 2

10.08.2020 г., 10:06 часа, като е изписан със статус „С подобрение“, като увреждането не е наложило извършването на хирургична интервенция. Ищецът е имал възможност да се придвижва с две помощни сред**** и не е било необходимо да бъде напълно обездвижен. Твърди, че след завръщането си на работа след 07.01.2021 г. ищецът не е споделял с колегите си, нито на тях им е направило впечатление същият да изпитва болки или дискомфорт при придвижване. Освен това сочи, че ищецът през цялото време е упражнявал труд и при друг работодател в друго населено място, което счита, че не би било възможно, ако са налице силни болки, невъзможност за придвижване и страх от шофиране.

Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Заявява възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказател****, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са признати за безспорни между страните обстоятел****та, че: на 09.08.2020 г. ищецът Е. В. е претърпял ПТП, като с Разпореждане № 25 от 26.08.2020 г. на ТП на НОИ – Враца злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, както и че към момента на инцидента ищецът е заемал длъжността „*********“ при ответника по силата на трудов договор№ 18/29.05.2020г.

Тези обстоятел**** се установяват от приетия трудов договор № 18/29.05.2020 г., видно от който считано от 01.06.2020 г. Ищецът е заемал длъжността „*********“ при ответника. Същата е заемал и към 09.08.2020 г., като трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 15/31.03.2023 г., считано от 01.04.2023 г.

С декларация за трудова злополука с вх. № Ц5101-06-15/13.08.2020 г. по описа на ТП – Враца на НОИ осигурителят е декларирал злополука, настъпила в 07:00 часа на 09.08.2020 г. на главен път Ботевград – Враца, на път за работа, като е посочено, че пострадалото лице е Е. В. В..

Видно от представеното и прието разпореждане № 25/26.08.2020 г. на ТП – Враца към НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука вх. № Ц5101-06-15/13.08.2020 г. от осигурителя Център за смешна медицинска помощ – Враца, станала с Е. В. В. на 09.08.2020 г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че злополуката е станала по време на пътуване по обичайния път към работно място, като лицето претърпява ПТП – при шофиране на личния си лек автомобил „*******“ рег. № ********* на главен път I-1, км 192, посока Ботевград – Враца, е ударен от насрещно движещ се автомобил „**********“ рег. № *********. Посочено е, че на пострадалия е причинена 3 неработоспособност – счупване на метатарзалните кости на 3 и 4 пръст на лявото ходило и многофрагментна фрактура в основата на 5-та метатарзална кост на същото.

От епикриза /л. 9 и л. 122/, издадена от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, е видно, че ищецът е постъпил на 09.08.2020 г. и е изписан на 10.08.2020 г. с диагноза „Счупване на метатарзална кост“.

Предприето е оперативно лечение, като на 09.08.2020 г. е извършена операция – закрито наме****не на фрактура без вътрешна фиксация – тарзални и метатарзални, извършена закрита репозиция и имобилизация с гипсова шина на ляв крак.

Препоръчано е гипсова шина за минимален срок от 45 дни, ходене с две помощни сред**** – патерици, щадене и ненатоварване на имобилизирания крайник, ползване на тоалетен стол. Назначено е и медикаментозно лечение след изписването.

От епикриза /л. 16/, издадена от Клиника по нервни болести към УМБАЛ „С.мед“ ООД, е видно, че ищецът е приет на 19.02.2021 г. и е изписан на 24.02.2021 г. с диагноза „Увреждае на лумбо-сакралните коренчета и нерви“. Проведено е медикаментозно лечение, както и е назначена медикаментозна терапия след изписването.

Видно от 21 броя болнични листове /л. 91-111/, ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност във връзка с процесното счупване за времето от 09.08.2020 г. до 24.02.2021 г., включително.

Представени са фактури и фискални бонове за заплатени ************* и консумативи.

По делото са събрани и гласни доказател**** чрез разпита на свидетелите С. Ц.

З., Е. И. Ц. и К. С. В..

Свидетелят З. е приятел на ищеца, който му се обадил веднага след ПТП и му казал, че е претърпял ПТП, че „с крака има ядове“ и го помолил да му прибере вещите от автомобила. След изписването му от болницата го прибрал свидетелят с автомобила си, ищецът се придвижвал с патерици, левият му крак бил гипсиран, изглеждал зле, като болен човек, все още бил в шок, страхувал се, че няма да може да работи и няма да може да издържа семейството си. Свидетелят сочи, че ищецът работел едновременно на три места, едното от които било в лечебно заведени в А. и много се притеснявал, че няма да може да изпълнява служебните си задължения. След изписването от болницата бил посърнал и най-голямото му притеснение било, че може да остане сакат и няма да може да издържа семейството си. Споменавал, че има мисли за самоубийство, ако не може да се оправи. Ищецът живеел в отдалечено от гр. С. място – с. Ч., в къщата му тоалетната била външна, ползвал мобилна количка с тоалетна чиния. Свидетелят разказва, че ищецът ползвал патериците до края на месец ноември 2020 г., след това започнал да се придвижва с бастун, но и с него доста куцал. Споделял му, че и към днешна дата изпитва болки в левия крак, с който все още накуцвал. След изписването 4 му от болницата, за него се грижела съпругата му, надявал се с инвалидния стол сам да може да ходи до тоалетната, с хранене и сядане се справял сам. Страхувал се да шофира, да не го удари някой.

Свидетелите Г. Ц. и В. работят при ответника като *********и, били са колеги с ищеца и са давали заедно дежур**** в общи смени поне по два пъти в месеца.

Двамата знаят за претърпяното от ищеца ПТП и че след това не е бил на работа за период около 6 месеца, но не знаят подробности, нито каква е била травмата му.

Двамата сочат, че ищецът не се е оплаквал от болки или някакви неразположения, изпълнявал е много добре задълженията си на *********, отзовавал се на сигналите и работел добре и пълноценно. Двамата не са забелязали ищецът да е куцал или да е имал проблем с походката след завръщането му на работа.

Свид. Г. Ц. сочи, че не й е направило впечатление след това да е станал позатворен или унил, ищецът не й е споделял да се страхува да шофира, двамата свидетели сочат, че е идвал на работа с личния си автомобил.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля З., защото освен непротиворечиви, същите се подкрепят от медицинската документация и становището на вещото лице, а същевременно не са събрани други доказател****, които да ги опровергават. Свидетелят е близък приятел на ищеца и има преки и непосредствени лични наблюдения от изписването му от болничното заведение на следващия ден след ПТП и през целия възстановителен период, както и към настоящия момент. Съдът не намира основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел.

Показанията на двамата свидетели Г. Ц. и В. съдът също кредитира, но същите касаят периода след завръщането на ищеца на работа – т. е. шест месеца след настъпване на трудовата злополука и на практика след изтичане на необходимия според вещото лице възстановителен период. Т.е. техните възприятия, че ищецът не е куцал и не се е придвижвал с помощни сред****, отговарят на действителността, но не допринасят за изясняване на обстоятел****та към релевантния момент, както показанията на свид. З. – непосредствено след ПТП и месеците след това, докато се е възстановявал. Както самите Г. Ц. и В. сочат, с ищеца не са били в близки приятелски отношения, особено свид. В., с когото са поддържали единствено колегиални отношения, последният не им е споделял нито подробности за злополуката, за получените увреждания и за възстановяването си, още по – малко е заявявал пред тях своите тревоги и негативни емоции. Двамата свидетели, в качеството си на негови колеги, имат наблюдения единствено, че ищецът е изпълнявал стриктно своите трудови задължения, без да се оплаква, което по никакъв начин не обуславя извод за липсата на твърдяните неимуществени вреди – стрес, уплаха, тревога, притеснения и т. н., нито за това да е чув****л дискомфорт или болка в крака при претоварване или промяна на времето. С показанията си двамата свидетели целят да разколебаят 5 изводите за претърпяни от ищеца неимуществени вреди, като потвърждават, че не са го виждали умислен, унил или по-затворен отпреди, нито да куца. Както бе посочено по – горе, ищецът и свидетелите са били колеги, дори не знаят каква точно травма е претърпял ищецът, нито на кой крак. След като ищецът не им е разказал тези основни факти от преживяното, напълно логично не им е споделил и своите чув****, още повече че с тях се е срещал единствено в работно време.