Определение № 277 от 08.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Ямбол, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500115 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК във вр. чл. 274 и сл.

ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 314 от 02.02.2026 г. на „Микос – Транс“ ООД със седалище в гр. Гоце Делчев чрез законен представител С.Ч., подадена от адв. М., САК, против Разпореждане № 35 от 14.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 22/2026 г. по описа на Районен съд – Тополовград, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

С частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Излагат се подробни съображения относно взаимоотношенията между жалбоподателя и заявителя предхождащи гражданското производство помежду им като се обосновава това, че жалбоподателят не е дал повод за образуване на настоящото заповедно производство, поради което не следва да дължи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ето защо искането към въззивния съд е да отмени разпореждането в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати разноските по заповедното производство.

В условията на евентуалност се иска да бъде намален определения размер на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на заявителя.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от заявителя – „ЗД Евроинс“ АД със седалище в гр. София чрез законни представители Й.Ц. и Р.Б., подаден чрез адв. Д., САК. В него се излагат подробни доводи относно това, че длъжникът по изпълнението независимо от развилите се отношения между дружествата е дал повод да бъде образувано заповедното производство.

Сочат се и подробни аргументи за това, защо адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Искането е жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде оставена в сила издадената заповед за изпълнение в обжалваната й част.

По делото е налице и второ становище от жалбоподателя, дадено след 1 като съдът е дал възможност за това, след като е постъпил отговора на частната жалба от заявителя. В него се оспорват твърденията на заявителя.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Производството по ч. гр. д. № 22/2026 г. по описа на Районен съд – Тополовград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК със заявител „ЗД Евроинс“ АД и длъжник „Микос – Транс“ ООД.

Заповедният съд е уважил заявлението на заявителя като е издал обжалваното Разпореждане № 35 от 14.01.2026 г. и Заповед за изпълнение № 30 от 14.01.2026 г. Заповедта е издадена за сумата от 4 844,99 евро, представляваща недължимо платено по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.01.2026 г. до окончателното й изплащане. Вземането произтича от недължимо платена от страна на заявителя сума, получена от длъжника вследствие на техническа грешка при посочване на валутата при банков превод, при която вместо дължимата сума от 9 913,87 лв. е била преведена сума в размер от 9 913,87 евро. В резултат на това плащане длъжникът е получил без правно основание разликата над дължимата сума, а именно 4 844,99 евро. Със заповедта е разпоредено заплащането и на сумата от 96,90 евро, представляваща държавна такса и сумата от 395 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника на 26.01.2026 г. по общия ред. В законоустановения срок по делото е постъпило възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 524 от 20.02.2026 г. В него се сочи, че длъжникът е изпълнил изцяло задължението си по заповедта за изпълнение на 19.01.2026 г. като прилага доказателства за това. Във възражението са налице доводи, идентични на тези в настоящата частна жалба, за това, че длъжникът не е дал повод да бъде образувано заповедното производство, поради което не дължи разноските за същото.

С Разпореждане № 339 от 06.03.2026 г. заповедният съд е изпратил възражението по чл. 414а ГПК на заявителя като му е дал указания, че може да подаде становище в тридневен срок от получаването, както и че ако не подаде такова, съдът ще обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение, вкл. относно разноските. Дадено е указание, че тази процедура не се явява пречка за предявяване на иск за цялото вземане по реда на чл. 422 ГПК.

В законоустановения срок заявителят е подал становище с вх. № 646 от 09.03.2026 г., с което взема отношение по същество и моли заповедният съд да остави без уважение възражението на длъжника по чл. 414а ГПК като приеме, че длъжникът дължи разноските за заповедното производство.

Въз основа на така приетата по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Окръжен съд – Ямбол намира, че частната жалба, с която е сезиран, не подлежи на разглеждане, тъй като е преждевременно изпратена.

Това е така, защото по делото се установи, че е подадено възражение по чл. 414а ГПК и заповедта за изпълнение не е влязла в сила. Същевременно 2 заповедният съд правилно е пристъпил към администриране на същото, но липсва произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5, изр. 2 ГПК. Това положение остава непроменено предвид обстоятелството, че първа по ред е постъпила настоящата частна жалба – на 02.02.2026 г., а второ по ред е постъпило възражението на длъжника по чл. 414а ГПК – на 20.02.2026 г., доколкото задължителната съдебна практика установява кои са случаите, в които се администрира частна жалба по чл. 413 ГПК, а именно:

В т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, е прието, че с подаване на възражение от длъжника (включително такова по чл. 414а ГПК), изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й за разноските отпада, поради което съдът в заповедното производство не администрира частната жалба, с която този съдебен акт се оспорва в частта му за разноските по реда на чл. 413 ГПК, докато заповедта за изпълнение не влезе в сила в хипотезата на връщане на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, като нередовно, или на оттеглянето му, или докато производството по предявения установителен иск не приключи.

Ако заявителят предяви иск за установяване на вземането си единствено в правомощията на съда, който го разглежда, е да се произнесе и да разпредели отговорността за разноски, включително тези, направени от заявителя в заповедното производство съобразно с крайния изход на делото. С оглед на това и с тълкувателното решение е изрично указано, че при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба остава без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение, частната жалба по чл. 413 ГПК също следва да върне. Тя се връща и когато заявителя не е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение се обезсилва.

Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, единствено ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на исковото производство в хипотезите, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила поради липса на подадено в срок възражение и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК или в случай, че заповедният съд го върне поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности на така извършеното от длъжника действие.

Следователно това, дали подадената частна жалба, с която заповедта за изпълнение се обжалва в частта за разноските, ще подлежи на разглеждане от въззивния съд, е обусловено от произнасянето на заповедния съд по допустимостта на направеното възражение, както и по това какви са правните последици от него – дали неговото подаване препятства влизането в сила на 3 заповедта за изпълнение и дали са налице предпоставките за нейното обезсилване, включително в хипотезата на чл. 414а, ал. 5, изр. 1 ГПК, или са налице предпоставките за даване на указания на заявителя по чл. 415 ГПК и съответно дали те са изпълнени, или подаването на възражението не поражда правни последици и не представлява пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение.

При подадено възражение по чл. 414а ГПК това произнасяне на първоинстанционния съд следва да бъде изрично направено по реда на чл.

414а, ал. 5 ГПК, при което той трябва да даде отговор както на въпроса дали възражението е подадено в срок, така и на въпроса дали от представените от длъжника и заявителя доказателства се установява вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, да е изпълнено в срока по чл. 412, т. 8 ГПК и оттам какви са последиците по отношение на заповедта за изпълнение: 1) ако от представените доказателства, не се установява вземането да е изпълнено в посочения срок, първоинстанционният съд ще следва да даде указания по чл. 415 ГПК и частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК ще се разгледа само при образуване на исково производство по установителния иск и ако то приключи с определение за прекратяването му в хипотезите, при които заповедта за изпълнение влиза в сила; 2) ако от представените доказателства се установява вземането да е изпълнено в посочения срок, то тогава заповедта за изпълнение ще подлежи на обезсилване в частта, с която е разпоредено изпълнението на това вземане и ще остане единствено спорен въпроса за дължимостта на разноските и подадената по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК частна жалба ще подлежи на разглеждане.

Единствено с оглед пълнота на изложението и съобразно конкретиката на настоящия случай следва да се посочи установеното в мотивите към т. 10.в. от цит. ТР, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.

Предвид всичко изложено, ведно с извода на настоящия съдебен състав, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414а ГПК, както и че все още от заповедния съд не е налице произнасяне по това възражение по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК, то следва да се приеме, че на този етап както действията на първоинстанционния съд по администриране на подадената частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските, така и изпращането й на въззивния съд за произнасяне, са преждевременно предприети.

Ето защо настоящето производство следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, а частната жалба и делото да се върнат на районния съд за произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5, изр. 2 ГПК. Съобразно резултата от това произнасяне и при настъпване на посочените по-горе предпоставки за разглеждане на възражението частна жалба с основание чл.

413, ал. 1 ГПК би подлежала на разглеждане по същество от въззивния съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПРЕКРАТЯВА в. ч. гр. д. № 115/2026 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

ВРЪЩА частна жалба с вх. № 314 от 02.02.2026 г. на „Микос – Транс“ ООД със седалище в гр. Гоце Делчев чрез законен представител С.Ч., чрез адв.

М., и делото на Районен съд – Тополовград за извършване на процесуалните действия, посочени в мотивната част на настоящото определение.