Решение № 3287 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3287 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20261100504128 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Юробанк България“АД срещу постановление на частен съдебен изпълнител М.П., постановено на 13,02,2026год. по изп. д.

№20258510404230, с което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнаграждение за взискателя само по чл.10, т.1 от НАВ за образуване на изпълнителното дело, но не и по чл.10, т.2 за процесуално представителство и съдействие, доколкото такива действия не са извършени от името и за сметка на взискателя.

На самостоятелно основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да е налице неправилно изчисляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, както и недължимост на такса по т.3 и т.4.

Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ.

Взискателят –„Ейс Мастър“ЕООД излага становище за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Адвокатското възнаграждение е определено по минимума за образуване на изпълнително дело по Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа.

Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, 1 процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнителното дело от 13,02,2026год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без уважение същото, отказал е да намали таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и е приел за събиране такса в размер на 6,13евро с ДДС за изготвяне на уведомление за постановлението.

Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е частично основателна.

Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят –Ейс Мастър ЕООД от 17.12.2025г. , въз основа на изпълнителен лист издаден на 21.07.2025 г. от СРС на основание съдебно решение по гр.д.№ 19585 от 2022 г. на СРС, 159 с-в, с искане за образуване на изпълнително дело срещу „Юробанк България“АД за сума в размер на 80,00лв. –направени разноски за държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 200,00лв.

До длъжника „Юробанк България“АД е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 2828/16.01.2026г, ведно с постановление за разноски, която не се спори е получена на 22.01.2026г

На 28.01.2026г. по сметка доброволно от длъжника. на ЧСИ М.П. са постьпили 207,37евро, заплатени

На 04.02.2026год. по изпълнителното дело е постъпила молба с вх.№ 8802/04.02.2026г., депозирана от „Юробанк България“АД, с искания за намаляване размера на приетия за събиране адвокатски хонорар. На второ място, се иска редуциране на пропорционално дължимата такса, съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ, с твърдението, че при изчисляване размера на пропорционалната такса по т.26 не следва да бъде включен размера на приетия за събиране адвокатски хонорар и се оспорват начислените такси.

С обжалваното постановление от 13,02,2026год. съдебният изпълнител отказва да намали приетият за събиране адвокатски хонорар в размер на 102,26 евро, отказва да намали размерът на пропорционалната такса съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ, и приема за събиране такса по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 6,13 евро. с ДДС за изготвяне на съобщение с изх.№ 9333 /13.02.2026г до длъжника.

Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.

Видно от представения договор за правна помощ от 16,12,2025год. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв., платимо по банков път, за което е приложено доказателство за плащане.

2

Съгласно чл.10 от НВАР -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/; За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2;

Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът намира да не се дължи, тъй като ПДИ е връчена на 22,01,2026год., а не се спори сумата да е платена на 28,01,2026год., поради което осъществено съдействие от страна на процесуалният представител за реализиране вземането на кредитора не е необходимо.

Въпреки това с оглед данните, че адв. възнаграждение е съобразно минимума по наредбата за образуване на делото, частната жалба в тази част е неоснователна;

Съгласно т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума върху материалния интерес, като приложима в случая е б."а" от сочения текст/ при материален интерес от 100лв.– 10,00лв. или с оглед вземането от 80,00лв. таксата е 10,00лв. или 12,00лв. с ДДС. При изчисляване на таксата по т.26 и по арг. от т.4 към забележка към т.26 от Тарифата, настоящият състав приема, че в размера на паричното вземане не се включва адвокатското възнаграждение на взискателя, а само вземането обективирано в изпълнителния титул; Освен това и съобразно чл.27а, т.1 от тарифата за таксите максималният размер на пропорционалните такси не може да надвишава една десета от вземането -8,00лв. или 9,60лв. с ДДС.

Неоснователна е жалбата в частта, с която се оспорва дължимостта на начислената такса по т.3, а именно-6,13евро за извършване на справка за длъжника и неговото имущество. Съгласно тарифата същата е в размер на 5,00лв. и е дължима, като ирелевантно е обстоятелството, че длъжникът е банка; Таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ, начислена в размер на 6,13евро с ДДС е недължима, тъй като същата касае изпращане на препис от постановление на ЧСИ по молба на длъжника, а не е призовка, съобщение за връчване на препис от жалба, уведомление и книжа, в контекста на действия по изпълнението;

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.

3

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх.№19790/27,02,2026год. по описа на ЧСИ, депозирана от „Юробанк България“АД постановление на ЧСИ М.П. от 13,02,2026год. по изп.д.№ №20258510404230, в частта, с която е оставено без уважение възражение от 04,02,2026год. относно такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер над 4,90евро до 17,63евро, и е начислена такса по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 6,13евро;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Юробанк България“АД в останалата част като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ейс Мастър“ ЕООД за присъждане на разноски в настоящото производство като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4