Определение № 162 от 22.03.2019, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 162 Година 2019 гр.Пещера

Пещерският районен съд І граждански състав

На двадесет и втори март Година

2019

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Камен Гатев като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гр.д.№1286 по описа на Съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.140 ГПК.

Гр.д.№1286/2018г. е образувано по искова на молба на Щ.А.Д., ЕГН ********** ***, , представляван от адвокат С.И.В. , срещу А.Д.С.,***, в която твърди следното:

По силата на наследяване от родителите ми А. Я. Д. и К. Щ. Д.съм собственик на ¼ ид. част от УПИ в гр.

Пещера с идентификатор *** , както на ½ ид.част от жилището, представляващо първия жилищен етаж в построената в него двуетажна жилищна сграда, и на 1/3 ид.част от избения етаж на сградата. Собственик на останалите ид. части от посочените обекти , както и на жилището ,представляващо втори жилищен етаж на посочената жилищна сграда е брат ми - Янко А.Д..

За присъдено срещу мен парично вземане на лицето Стоян Кръстев Неделчев от гр.София е образувано изпълнително дело № 59/2018 год. на ЧСИ Георги Тарльовски Р.№ 882- гр.Пазарджик.

За събиране на вземането , принудителното изпълнение беше насочено към притежаваните от мен :

1.1/ 4 идеална част от дворното място с идентификатор ***,

2,- 1/3 ид. част от избения етаж с идентификатор *** и 3.- 1/4 ид. част от таванско помещение с площ от 55 кв.м./ подпокривното пространство /, с изнасянето им на публична продан. Тя приключи с постановление на ЧСИ от 22.08.2018 год. С него тези части от имота, са възложени на ответника А.С..

Последният не е станал собственик на възложените му части от имота, тъй като принудителното изпълнение е процесуално незаконосъобразно. Извършено е в нарушение на чл.435 ал.

2 т. 2 от ГПК :

Посочените части от поземления имот и от жилищната сграда в него са несеквестируеми

, тъй като нямат статут на самостоятелен обект на собственост, а са принадлежност към притежаваната от мен ½ идеална част от жилището, представляващо първи етаж на двуетажната жилищна сграда, което е несеквестируемо - като единственото притежавано от мен жилище.

Особено драстично е нарушението за продажбата на 1/3 ид. част от избения етаж, който погрешно е получил идентификатор *** по КККР , тъй като не представлява обект в жилищната сграда, който има самостоятелно функционално предназначение / парагр. 1 от ДР на ЗКИР / Защото този етаж е проектиран и изпълнен като избен етаж със складово предназначение, респ.- вкопан е на 0.80 м. в земята и около 1 м. над прилежащия терен със светла височина 1.80 м. и отвори за естествено осветление -с размери - предвидените по проекта- съответстващи на избен етаж.

Същото се отнася и за подпокривното пространство на сградата, което има положението на обща част на етажната собственост . Отделен етажен собственик не може да извършва разпоредителни действия със своята идеална част от подпокривното пространство съгл. Т.Р. № 34/1983 г.ОСГК ВСР- т.4.

Логично това означава, че такава част не може да бъде и предмет на принудително изпълнение отделно от частта в етажната собственост към която принадлежи.

Дворното място, в което е построена жилищната сграда-също не може да бъде предмет на отчуждителни сделки отделно от съответния обект в ЕС / справка- напр. Р. 154/1964 г. ОСГК ВСР / Това важи и за принудително изпълнение върху идеална част от дворното място- освен заедно с обекта към който принадлежи.

С оглед на изложеното моля, да приемете за установено по отношение на ответника, че той не е придобил правото на собственост върху ¼ ид. част от УПИ в гр.Пещера с идентификатор *** , на 1/3 ид. част от полуподземният етаж с идентификатор *** по КККР от построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, и на 1/3 ид. част от таванското подпокривно пространство с площ от 55 кв.м. с присъждане на разноските по съдебното производство.Сочи доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. С., чрез адв. Лъчезар Кръстев , със следното становище:

І.Така предявен иска е на първо място нередовен, на второ недопустим.

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, а именно че ответникът не е придобил правото на собственост на описания в исковата молба недвижим имот. В обстоятелствената част на исковата молба се сочат твърдения за причината поради която ответникът не е придобил правото на собственост - нарушението на чл. 435, ал.2, т. 2 от ГПК, т.е нарушаване правилото за изнасяне на публична продан на несеквестируем имот. Това е хипотеза , даваща възможност за обжалване действията на ЧСИ. Същевременно петитума не съответства на обстоятелствената част на исковата молба. В този случай следва да се иска отмяна на незаконосъобразното действие на ЧСИ. Следва да се остави исковата молба без движение за уточняване на заявения петитум с обстоятелствената част на исковата молба.

ІІ. При тези искове наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Целта на предявения петитум е да се разреши повдигнатия правен спор със сила на пресъдено нещо. За този правен спор обаче има влязло в сила решение.

Основното съображение на ищеца се позовава на твърдението му, че проведеното принудително изпълнение от ЧСИ Тарльовски е незаконосъобразно, поради нарушението на чл.

435, ал.2, т. 2 от ГПК.

Преди ЧСИ

Тарльовски да доведе до край принудителното изпълнение по изп.д. 59/2018 г., производството се е водило пред ЧСИ Деница Станчева по изп.д. 116/2016 г.

Докато е било висящо производството пред ЧСИ Деница Станчева, ищецът в настоящето производство, който е бил длъжник в изп.д. 116/2016 г. по описа на ЧСИ Д.Станчева, е обжалвал изнасянето на публична продан на Приземния етаж и таванското помещение, т.е процесиите имоти със същото това твърдение за несеквестируемост. По тази негова жалба има влязъл в сила съдебен акт на ПОС по в.гр.д. 258/2016 г. В този съдебен акт съдът се е занимал обстойно с твърденията за несеквестируемост и е оставил жалбата без уважение, тъй като е потвърдил действията на ЧСИ Д.Станчева. Този съдебен акт е атакуван и пред ВКС по реда на отмяната на влезлите в сила съдебни решения. Това е видно от определението на ВКС № 228/20.07.2017 г. по гр.д. 4270/2016 г. Поради влизането в сила на този съдебен акт е недопустимо по друг правен ред - този по чл. 124 от ГПК, отново да се търси пререшаване на правния спор със сила на пресъдено нещо.

Отделно от това, ищецът е обжалвал по пътя на частните жалби предявеното разпределение от 30.10.2018 г., извършено от ЧСИ Тарльовски по изп.д. 59/2018 г., отново с мотива за несеквестируемост на процесните обекти. Това е още едно обстоятелство недаващо правна възможност за редовното и надлежно упражняване на правото на иск в настоящето дело.

III. По съществото на предявения иск считаме същият за напълно неоснователен, поради което от името и по поръчение на доверителят ми го оспорвам. Обекти са самостоятелни такива и са нанесени в Кадастралната карта. Същите са секвестируеми и доверителят ми по надлежният ред е станал собственик на същите.

Преди провеждането на процедурата за публичната им продажба, ищецът е депозирал искане в Агенцията по кадастър изменение на кадастралната карта, като за посочените обекти да отпаднат кадастралните номера. Това искане е оставено без уважение. Към датата на провеждането на публичната продажба въпросните обекти са били със самостоятелен статут в Кадастралната карта. В настоящето производство съдът не може повторно да се занимава с твърдението, че тези обекти били несеквестируеми.

На първо място Ви моля да оставите исковата молба без движение за изправяне на допуснатата нередовност в исковата молба, на второ Ви моля да прекратите производството, както и да присъдите сторените по делото съдебно-деловодни разноски от доверителя ми.

С Определение

№112/ 05.03.2019г. по гр.д.№106/ 2018г. на Окръжен съд Пазарджик, , в производство по чл.274 и сл. ГПК съдът е приел, че е налице правен интерес и съответно предявеният от ищеца иск е допустим.

На основание чл.140ал.І ГПК,следва да се допуснат като относими представените с исковата молба от ищеца документи , както и представените от ответника с отговора документи.

Съдът намира, че предявеният иск е такъв по чл.124 ал.І от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост.Следва да се укаже на ищеца , че носи доказателствената тежест при пълно и главно доказване да установи изложените фактически обстоятелства – че е собственик по наследяване на процесното право на собственост и че същото е несеквестируемо, съответно проведеното принудително изпълнение е незаконосъобразно, а ответникът може установява законосъобразност на извършеното принудително изпълнение.

Ще следва ищецът да внесе депозит в размер на 300лв. за назначаване на съдебно – техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба.

С оглед изложеното, Пещерският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска като относими доказателствени средства представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба документи.

Указва на ищеца , че носи доказателствената тежест при пълно и главно доказване да установи обстоятелствата, че е собственик по наследяване на процесното право на собственост и че същото е несеквестируемо, съответно проведеното принудително изпълнение е незаконосъобразно.

Задължава ищеца в едноседмичен срок от съобщението да внесе депозит за вещо лице в размер на 300лв.

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 09.05.2019г. от 10.00ч.,за което да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящето Определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Районен съдия: