Решение № 247 от 17.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. С.З., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А.ов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно гражданско дело № 20265500500196 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Срещу решение № 850/ 12.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 875/2024 г. по описа на Районен съд – К., допълнено с решение № 972/12.12.2025 г., са подадени въззивни жалби от двете страни – ищцата В. В. Н., ЕГН – **********, с адрес: с.О., общ.К., ул. „******* и ответникът „Х.К..“ ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ж.к. „****** – фурна „****, представлявано от законния си представител Е. Ф. Ф..

Срещу решението е подадена и насрещна въззивна жалба от „Х.К..“ ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ж.к. „****** – фурна „****, представлявано от законния си представител Е. Ф. Ф..

Подадена е и частна жалба срещу определение № 2837/12.12.2025 г. от В. В. Н., ЕГН – **********, с адрес: с.О., общ.К., ул. „*******.

С въззивната жалба на ищцата В. В. Н., действаща чрез адв. А. Г. първоинстанционното решение се обжалва в частта му, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу „Х.К..“ ЕООД осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв.

Решението в тази му част се обжалва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон.

1

Излагат се оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при остойностяване на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди поради извършена неправилна оценка на релевантните обстоятелства.

Претендира се отмяната на първоинстанционното решение в тази му обжалвана част и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен в пълния му размер, ведно с присъждане на лихвата за забава върху цялата сума и направените пред първата инстанция разноски в пълен размер.

В предвидения в закона срок „Х.К..“ ЕООД, действащо чрез адв. Е. Ц., е подало отговор на въззивната жалба на ищцата, с който я е оспорило като неоснователна.

Изложени са доводи за неправилност на обжалванотго първоинстанционно решение в частта му, в която иска е бил уважен, която обуславя правилност на частта от решението, в която искът е частично отхвърлен.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му за дружеството част.

В предвидения в закона срок „Х.К..“ ЕООД, действащо чрез адв. Е. Ц., е подало насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта му, в която е уважен частично предявеният срещу дружеството иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, върху сумата и разноските и държавната такса.

Излагат се оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за доказаност на твърденият от ищцата ексцес.

Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила Районен съд - К. е оставил без уважение искането на дружеството за назначаване на тройна съдебно-медицинска експертиза, посредством чието заключение да се отстранят съществените противоречия между приетите заключения на двете предходни съдебно-медицински експертизи, както и с допускането на повторна експертиза, възложена на вещото лице д-р И., която да отговори на съществените въпроси като използва представените след първоначалното й изслушване рентгенови снимки.

Сочи се също така, че в нарушение на процесуалните правила съдът е обсъждал единствено заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, което от своя страна е довело до необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за наличието на пряка причинно-следствена връзка между първоначалната травма на ищцата, призната за трудова злополука, и увреждането на сухожилията на третия пръст, и деформации на четвърти и пети пръсти на ръката й, лекувано по оперативен път на 25.09.2023 г.

Сочи се и допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при воденето на съдебния протокол, изразяващо се в незаписването на зададените на вещото лице д-р Н. въпроси и неточно отразяване на дадените от него отговори. Според дружеството жалбоподател 2 всичко това е довело и до постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната му част в нарушение на материалния закон поради недоказаността на твърденият от ищцата ексцес.

Претендира се отмяна на решението в частта му, в която е уважен частично предявеният срещу дружеството иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, върху сумата и разноските и държавната такса.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба В. В. Н., действаща чрез адв. А. Г., е подала такъв, с който я е оспорила като неоснователна.

Изложени са доводи за правилност на изводите на първоинстанционния съд за наличието на пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука, претърпяна от ищцата, и увреждането на сухожилията на третия пръст, и деформации на четвърти и пети пръсти на ръката й, лекувано по оперативен път на 25.09.2023 г.

В тази връзка се сочи, че съдът не е допуснал твърдените с насрещната въззивна жалба процесуални нарушения, т.к. е обсъдил и двете приети заключения на съдебно-медицинската и допълнителната съдебно-медицинска експертизи, между които не били налице твърдените противоречия за наличието на пряка причинно – следствена връзка между първоначалната травма на ищцата, призната за трудова злополука, и увреждането на сухожилията на третия пръст, и деформации на четвърти и пети пръсти на ръката й, лекувано по оперативен път на 25.09.2023 г.

Изводите на първоинстанционния съд били обосновани, като правилно бил приложен и материалният закон за обезщетяване на вреди от трудова злополука, настъпили при ексцес.

Претендира се оставянето на насрещната въззивна жалба без уважение.

В законоустановения срок „Х.К..“ ЕООД, действащо чрез адв. Е. Ц., е подало и въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение изцяло, в т.ч. и в частта му, в която е уважен предявеният срещу дружеството иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 283,60 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата.

Във въззивната жалба се излагат идентични оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение с вече изложените в насрещната въззивна жалба оплаквания.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, а на дружеството бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба, с който е оспорена като неоснователна.

Изложени са идентични доводи за правилност на обжалваното решение като вече изложените в отговора на насрещната въззивна жалба.

Сочи се, че претендираните имуществени вреди, чието обезщетяване се претендира, са напълно доказани чрез представените писмени доказателства и заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза.

3

В срока за обжалване е подадена от В. В. Н., действаща чрез адв. А. Г., частна жалба срещу определение № 2837/12.12.2025 г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските.

Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради неправилност на извода на съда за неоснователност на възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В тази връзка се сочи, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, поради което и на ищцата следва да се признае и присъди като разноски по-ниско по размер от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

В предоставения на ищцата срок тя е подала отговор на частната жалба, с който я е оспорила като неоснователна.

Изложила е мотивирани доводи за съответствие на заплатеното адвокатско възнаграждение с действителните фактическа и правна сложност на делото.

Претендира се оставяне на частната жалба без уважение.

В проведеното открито съдебно заседание всяка от страните се представлява от своя пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа подадените жалби, респ. отговорите на жалбите на другата страна, жалбата и пледира за уважаването им.

Всяка от страните претендира и за присъждането на направените разноски, съгласно представените списъци на разноските.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Всяка от двете подадени въззивни жалби, насрещната въззивна жалба и частната жалба са допустими, т.к. са подадени от страни с правен интерес да обжалват съответните съдебни актове, респ. части от тях и са подадени в срок.

Ето защо следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск.по чл.200 от КТ, с който В. В.

Н. претендира осъждането на бившият й работодател „Х.К..“ ЕООД да й заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 1 283,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на от ексцес от трудова злополука.

Няма спор, че на 07.08.2019 г. В. В. Н. е претърпяла трудова злополука, при която е получила разкъсно-контузна рана с костни фрагменти в раната от 4-та и 5-та метакарпална кост на дясна длан.

За лечение на травмата ищцата е била лекувана оперативно на същия ден в МБАЛ „Д.Х.С.“ АД- гр.К., като фрактурите са били наместени и фиксирани чрез 3 броя Киршнерови игли.

В края на м. декември 2019 г. отново била лекувана по оперативен път в МБАЛ „Т.“ – гр. С.З., като била направена репозиция на фактурите и синтеза 4

/наместване и фиксиране на фрактурите посредством метални планки и винтове.

За претърпените от В. Н. неимуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания, ответното дружество е било осъдено да й заплати с влязло в сила на 04.01.2024 г. решение по гр.д.№ 475/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З., обезщетение за неимуществени вреди, което е било определено при признато 50 % съпричиняване от ищцата.

Като основание на предявеният нов иск ищцата е изложила твърдения, че на 25.09.2023 г. отново е претърпяла оперативно лечение на причиненото й от трудовата злополука увреждане на ръката, при което са били освободени екстензорните сухожилия на четвърти и пети пръст на дясна ръка, които са били компресирани от остеосинтезния материал; били са репозирани по дължината четвърта и пета метакарпални кости; била е извършена артролиза на четвърта и пета матакарпо-фалангеални стави и е било зашито екстензорното сухожилие на трети пръст.

След хирургическата операция В. Н. изпитала нови болки и страдания, особено силни до третата седмица след операцията, а възстановяването й продължило един месец, през който се налагало да бъде подпомагана в бита от близките си.

Претенцията за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е заявена в размер на 20 000 лв., при отчитане на съпричиняването от 50 %.

Заявена е и претенция за имуществени вреди в размер на 1 283,60 лв., представляващи направените от ищцата разходи във връзка с проведеното оперативно лечение.