Решение № 460 от 03.02.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

460 03.02.2020 г. Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд

Х граждански състав

На петнадесети януари Година 2020

В открито заседание в следния състав:

Председател: Димана

Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова като разгледа докладваното гр.д. № 2959 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против З.Й.Ш. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 474,91 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит № *********/10.03.2017 г., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са цедирани на ищеца, 86,68 лв. – договорна лихва, дължима за периода 09.04.2017 г. – 06.05.2018 г., 23,32 лв. – такса за оценка на досие, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., 127,12 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., 296,60 лв. - такса услуга

„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., 60,28 лв.

- обезщетение за забава, дължимо за периода от 10.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 972/2019 г. по описа на БРС. Претендира се присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 10.03.2017 г. между ответника и „Провидент Файненшъл България“

ООД е бил сключен договор за потребителски паричен кредит в размер на 500 лв., която сума е била предоставена в брой по местоживеене на кредитополучателя, като последният се е задължил да върне сумата заедно с договорна лихва в размер на 98,63 лв. или общо сумата от 598,63 лв., на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лв., с падеж на първата вноска на 19.03.2017 г. и падеж на последната вноска на 06.05.2018 г. С договора е било уговорено и заплащане от кредитополучателя на такса за оценка на кредитното досие в размер на 25 лв., разсрочена за плащане с всяка погасителна вноска – по 0,42 лв., както и такса за услугата „Кредит у дома“ – за предоставяне на кредита и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя. Така обща дължимата от ответника сума по договора за кредит е в размер на 1 077,63 лв., платима на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 17,96 лв. Предвид забавата на ответника му е начислена и лихва за забава в размер на 60,28 лв. за периода от 10.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Срокът на договора е изтекъл на 06.05.2018 г., като вземанията не са обявявани за предсрочно изискуеми. Твърди се, че до момента длъжникът е платил сумата от 69,00 лв., с която са погасени:

9,08 лв. - такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, 21,20 лв. – такса за услугата „Кредит у дома“ – за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 1,68 лв. – такса за оценка на досие, 11,95 лв. – договорна лихва и 25,09 лв. – главница, като непогасени са останали процесните суми. На следващо място се твърди, че Договор за цесия от 01.07.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“, вземането, произтичащо от гореописания договор за потребителски кредит е било прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а с Приложение № 1/01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към ответника, произтичащи от горепосочения договор за заем, са прехвърлени на ищеца, като ответникът е бил уведомен за цесиите с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен в предявения общ размер от 1 068,91 лв. По отношение на претендираната такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 454 лв. се твърди, че такава услуга не е била предоставена на ответника, а клаузите на чл. 25 и 26 от общите условия, уреждащи тази такса, са нищожни, поради това, че са неравноправни на осн. чл. 143, т. 14, вр. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди се също така, че дължимостта на такса е обусловена от изпълнението от страна на кредитора на посочената услуга, а в случая ответникът не е плащал дължимите месечни вноски, т.е. и услугата по тяхното събиране не е била извършвана, поради което таксата не се дължи. Според особения представител на ответника, в случая таксата за услуга „Кредит у дома“ не е пропорционална на сумата по кредита и по съществото си представлява втора, скрита възнаградителна лихва за кредитора, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процента на разходите, в който случай обаче ГПР би надхвърлил размера по чл.

19, ал. 4 от ЗПК и тази клауза би била нищожна. Поради това се моли искът за таксата за услугата „Кредит у дома“ да не бъде уважаван, така както е предявен.

Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен изцяло, не ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложено ч.гр.д. № 972/2019 г. по описа на БРС, с издадената по това дело Заповед № 558/05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът З.Й.Ш. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 1 068,91 лв., представляваща неплатени парични задължения по договор за потребителски паричен кредит № *********/10.03.2017 г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, което вземане е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017 г., като впоследствие „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1/01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., от която сумата от 474,91 лв.

– главница, сумата от 86,68 лв. – договорна лихва за периода 09.04.2017 г. – 06.05.2018 г., сумата от 23,32 лв. – такса за оценка на кредитно досие, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., сумата от 127,12 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., сумата от 296,60 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., и сумата от 60,28 лв. – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както 75 лв. - разноски по делото

Препис от горната заповед за изпълнение е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е било указано от заповедния съд, че в 1-месечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, както и да представи доказателства за предявяване на такъв иск. С оглед на тези указания е предявен и настоящия установителен иск, като заявителят е спазил 1-месечният срок по чл.

415 от ГПК и искът е допустим.

По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит № *********/10.03.2017 г., сключен между „ПРОВИДЕНТ

ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД и З.Й.Ш., с който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 500 лв. при следните условия: такса за оценка на досие - 25,00 лв., общ размер на фиксираната лихва - 98,63 лв., представляваща 31,82 % годишно, общо разходи в размер на 123,63 лв., която сума представлява сбор от таксата за оценка на досие и фиксираната лихва и която се равнява на 48,10 % годишен процент на разходите. Уговорена е и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 454 лв., с която общият размер на дължимата по договора сума възлиза на 1 077,63 лв., като е уговорено същата да бъде изплатена на 60 седмични вноски в размер на 17,97 лв. с изключение на последното плащане, което е в размер на 17,40 лв. Падежът на първото седмично плащане е на датата 19.03.2017 г., като е посочено, че плащанията се дължат в понеделник, но не е фиксиран краен срок на договора, нито са посочени конкретни падежни дати на всяка от дължимите погасителни вноски. По делото не е представен изготвен между страните погасителен план – нито като част от съдържанието на договора, нито като приложение към него.

Представени са стандартен формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Като доказателство по делото е представено копие на Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., сключен между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД (продавач) и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД (купувач), в чл. 1.1.1. на който е посочено, че продавачът прехвърля на купувача всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия. Съгласно чл. 1.1.2 на договора за цесия, горепосоченото Приложение № 1 следва да има минимум следното съдържание: име на третите лица (клиенти), сключили договор за паричен заем, номер, дата и вид на договора за кредит, размер на кредита, общ размер на задълженията. В чл. 1.1.4 е уговорено, че считано от 01.07.2017 г. продавачът прехвърля на купувача всички права, които притежава по всеки един договор за паричен заем, сключен с трето лице, описан в Приложение № 1. В случая обаче липсва представено Приложение № 1 към договора за цесия, от което да се установи дали вземанията на „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД, произтичащи от гореописания Договор за потребителски кредит № *********/ 10.03.2017 г., сключен със З.Й.Ш., действително са били прехвърлени на цесионера „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Представено е Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, издадено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД (с предишно наименования „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”), с което е потвърдено, че вземанията му от З.Ш. по горепосочения договор са били прехвърлени на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, но това потвърждение не поражда никакви облигационни права за евентуалния цесионер и не може да санира липсата на Приложение № 1 към договора за цесия, в който следва да е индивидуализирано прехвърленото вземане, съгласно клаузите на самия договор за цесия.

По делото е представено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД (продавач) и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (купувач), с който страните са се споразумели продавачът да прехвърля на купувача срещу заплащане на покупна цена свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени с физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, представляващо неразделна част от рамковия договор, считано от датата на неговото съставяне. В чл. 4.1 е предвидено, че вземанията се считат за валидно прехвърлени от момента на потвърждаване приемането на съответното Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача, от когато съответното Приложение № 1 става неразделна част от рамковия договор.