Решение № 14056 от 17.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14056 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110166247 по описа за 2022 година

С решение № 263320/16.11.2022г., постановено по в. гр. дело № 10255/2020г. по описа на СГС, влязло в сила на 16.11.2022г., е обезсилено постановеното по гр. дело № 18155/2018г. по описа на СРС, 141 състав, решение № 296596 от 09.12.2019г. в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. П.

Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1390.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2013г. до м. 07.2014г. топлинна енергия в имот, на който е придаден абонатен № 249372, сумата от 46.01 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2014г. услуга дялово разпределение, сумата от 398.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до 28.07.2017 г. върху цената на топлинната енергия, както и сумата 14.12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до 28.07.2017 г. върху цената на услугата дялово разпределение, като делото е върнато за разглежД. от друг състав на СРС в посочените части с указания производството да продължи от етапа на изготвяне на доклад по делото.

С оглед на това и съобразно задължителните за настоящата инстанция указания на въззивния съд предмет на настоящото производство са предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. П. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1390.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2013г. до м. 07.2014г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 93, находящ се в гр. София, ж. к. „Х. Смирненски“, бл. 35, сумата от 46.01 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2014г. услуга дялово разпределение, сумата о т 398.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до 28.07.2017 г. върху цената на топлинната енергия, потребена в периода от м. 05.2013г. до м.

04.2015г., както и сумата 14.12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до 28.07.2017 г. върху цената на услугата дялово разпределение, предоставена в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2015г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.08.2017г. до окончателно изплащане на задължението, за които 1 парични притезания по ч. гр. дело № 54683/2017г. по описа на СРС, 141 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия, в сила от 2008г., купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, а от следващия ден потребителят, който не е заплатил месечната си сметка, изпада в забава. А съгласно общите му условия от 03.02.2014г., в сила от 12.03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъжД. и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който исковете се оспорват от името на ответника с възражение за погасяване на вземанията, техен предмет, по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални 2 условия.

Установява се от неоспорената Заповед № А-0-08-3329/04.12.1980г. на изпълнителния съвет на Софийски общински народен съвет, че за обезщетяване на Димитър Атанасов Милев и Кръстинка Кирилова Милева за отчуждаване в полза на държавата на собствения им поземлен имот с планоснимачен № 76, находящ се в местността „Х. Смирненски“, на ул.

„597“ № 11, на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ в полза на тяхната дъщеря Камелия Д.а Й.а е прехвърлено правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент 93, находящ се в гр. София, ж. к. „Х. Смирненски“, бл. 35. Установява се от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РСЛ19-ДИ11370/17.10.2019г. по описа на Столична община, район „Слатина“, че Камелия Д.а Й.а е починала на 03.03.2009г., като е оставила за свои наследници по закон съпруга си Д. П. Й. и децата си Димитър Д.в Й. и Красимир Д.в Й., с което и при липсата на други данни, а и твърдения последните се легитримират като собственици на процесния имот, вкл. през исковия период, и като такива съобразно цитираната дефинитивна разпоредба на чл. 153, ал.

1 ЗЕ- като потребители на доставяната до него топлинна енергия, отговорни за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателствапротокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира имотът, списък на етажните собственици към него, договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, сключен между дружеството за дялово разпределение и етажните собственици в сградата, представените от третото лице- помагач на ищеца документи, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че обектът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на ищеца да достави до процесната сграда соченото от него количество топлинна енергия се установява от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в което през първоначално заявения от ищеца период, разгледан при първото разглежД. на делото от СРС- от м. 05.2013г. до м. 04.2015г., в имота е имало 4 отоплителни тела с монтирани разпределители на топлинна енергия, както и два водомера за топла вода, въз основа на които уреди са извършени реални отчети на потребената в имота топлинна енергия за отопление и за подгряване на топла вода в края на всеки едногодишен отчетен период, за което са съставени протоколи, носещи подписи за потребител съгласно констатациите на вещото лице, което по правната си същност съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че през исковия период в процесния имот е реално потребено соченото в отчетите количество топлинен ресурс. С оглед на това и като е съобразил количеството топлинна енергия, отделено от намиращата се в банята на апартамента щранг- лира, както и стойността на издаваните изравнителни сметки за периода, вещото лице е достигнало до извод, че цената на консумираната през целия посочен период топлинна енергия възлиза на сумата от 1599.09 лева, въз основа на 3 което и на изводите на експерта относно стойността на енергията за периода от м. 08.2014г. до м. 04.2015г., се налага извод, че цената на потребената през останалия заявен с исковата молба период, който е предмет на разглежД. в настоящото производство, а именно от м.

05.2013г. до м. 07.2014г., възлиза на сумата от 974.08 лева.

Ответникът не е оспорил реалното извършване на услугата дялово разпределение, като това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от фирмата за дялово разпределение документи, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на цената на услугата, предоставена в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2014г., именно в претендирания за този интервал от време общ размер от 46.01 лева.

От така приетите за възникнали в правната сфера на ищеца вземания, касаещи доставяната до процесния имот топлинна енергия, всеки от съсобствениците на имота през исковия период, вкл. ответникът, дължи съответната припадаща му се част съобразно квотата му в съсобствеността.