Решение № 1379 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501109 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С срещу Решение № 6752/08.12.2024 г., постановено по гр.д. № 20221100109132 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-17 състав са отхвърлени предявени искове от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу И. Х. Д. с посочена квалификация – чл. 153, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане на АПАРТАМЕНТ № 120, находящ се в гр. ***, ройон „***“ и иск с правно основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 151 вр. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане на сумата от 2375 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка „Пежо“ модел „406“ към 09.05.2017 г. – дата на отчуждаването му; срещу К. Х. Д. – иск по чл. 153, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330xi“ и срещу Б. И. Д. – иск по чл. 153, ал. 1, вр. чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 3 вр. чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане на сумата 1960 лв., налична по детски влог, открит на 15.09.2016 г. Ищецът КОНПИ е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 8196,69 лв., съставляваща държавна такса в производството. С определение № 2648 от 11,02.2025 r. е оставено без уважение искане на КОНПИ за изменение на решението в частта за разноските, а решението е допълнено с възложени в тежест на КОНПИ сума от по 5500 лв. – разноски за 1 адвокатски възнаграждения.

Решението е обжалвано от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – ищец в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото.

Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е приложил нормативно предписания механизъм за определяне на значителното несъответствие, което въззивникът смята да обосновава отнемане на имущество без да е необходимо то да превишава стойността от 150 000 лв. Навежда довод, че отрицателният доход е последица от направени разходи без да са доказани налични доходи и не намира причина за игнориране на този факт, до което смята да води възприетата от съда невъзможност за отрицателен нетен доход. Поддържа теза, че отрицателният доход разкрива предполагаем от закона незаконен източник за придобИ.е на имущество. Изразява становище, че в тежест на ответниците е да опровергаят тази презумпция. Предвид и повдигнатото обвинение за престъпление измежду посочените в чл. 108 ал. 1 от ЗОНПИ смята за налични предвидените от закона предпоставки за отнемане на процесното имущество. Оспорва се да е установен законен източник за закупуване на апартамент № 120 и придобИ.е право на строеж за апартамент № 13. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС процесуалният представител на въззивника застъпва становище, че макар и да не представляват имущество, усвоените средства следва да бъдат третирани като изразходвани и съответно да бъдат съобразени в разходната част на анализа. Твърди се да е доказано несъответствие между нетните доходи и имуществото на И. Д. и К. Д. в размер на 165944,02 лв. като се иска решението да бъде отменено, а процесното имущество – отнето в полза на държавата.

КОНПИ обжалва и определението по чл. 248 ГПК. Оспорва се и задължението на КОНПИ да заплаща държавна такса с довод, че отстоява публичен интерес, а обусловеното от изхода на спора задължение предполага приложение на правилото на чл. 78 ал. 6 ГПК. Позовава се на съдебна практика, признаваща, че не дължи такса в производство по ЗОНПИ. Досежно възложените в тежест на КОНПИ разноски на ответниците в първоинстанционното производство се твърди, че съдът бил сезиран по чл. 248 ГПК от адв. Г. докато договорите за правна защита и съдействие били сключени с адв. С.. Твърди се и до приключване на последното заседание пред първоинстанционния съд не е представен списък за разноските, от което се извежда пречка да бъде искано изменение на решението. Оспорва се и да е доказано реално заплащане на адвокатско възнаграждение. Наведен е и довод, че представяйки доказателства едва пред съда ответниците са станали причина за завеждане на делото.

Евентуално се поддържа и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което страната смята за наложително, тъй като става въпрос за значителна парична сума. Позовавайки се и на практика на СЕС поддържа теза, че съдът не е ограничен при преценка за размера на сумата, съответстваща на 2 фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание КОНПИ чрез старши инспектор Зайкова поддържа жалбите. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Процесуалният представител на ответниците – адв. Г., пледира за потвърждаване на решението. Претендират се разноски. Не се установява в предоставения срок да са постъпили писмени бележки.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок, въззивникът не дължи да внесе държавна такса при иницииране на съдебното производство по съществото на спора, а по частната жалба държавната такса е внесена.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност на решението и за допустимост в обжалваната му част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество. В отговор по исковата молба се твърди се, че решението за образуване на производството е взето след изтичане на нормативно предвидения срок и без той да е бил надлежно продължен. Навежда се довод, че решението е елемент от предписаната проверка, поради което следва да бъде постановено в рамките на общия й срок. Застъпва се теза, че срокът на проверката е преклузивен, а пропускането му води до недопустимост на предявения иск. С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 год. на ОСГК на ВКС е утвърдено разбиране, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт. Това правило изключва възможността за самостоятелен анализ на повдигнатия въпрос в настоящото производство, а придаденият инструктивен характер на срока не обосновава наведения довод за недопустимост на иска.

Проверката на решението по същество обуславя служебна проверка за приложението на императивна норма, а извън тази хипотеза обхватът на изследване бива ограничен до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Повдигнатият спор по отношение значителното несъответствие налага самостоятелен фактически извод досежно обуславящите го факти.

3

В исковата молба се твърди КПКОНПИ да била уведомена за привличане на ответника И. Д. като обвиняем по досъдебно производство № 5/2015 г. по описа на ТСБОП - София област, пр. пр. № 56/2014г. по описа на Специализирана прокуратура за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 и т. 25 от ЗПКОНПИ (отм.). Ответникът бил обвинен, че заедно с ответницата К. Д. образували организирана престъпна група с користна цел (получаване на доходи от престъпна дейност) да вършат съгласувано в страната престъпления – разпространение на високорисково наркотично вещество, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и за периода от неустановена дата и месец на 2010 г. до 12.06.2014 г. я ръководели. С Протокол № ТД02Бл/УВ 913/26.01.2017 г. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на И. Д. за периода 26.01.2007 г. до 26.01.2017 г., а с Протокол № ТД02Бл/УВ729/19.01.2017 г. – за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето К. Д. за периода 19.01.2007 г. до 19.01.2017 г. Твърди се ответникът Б. Д. да е син на И. Д. и К. Д.. С Решение № 2616/18.05.2022 г. на КПКОНПИ било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от И. Д., а с Решение № 2633/25.05.2022 г. на КПКОНПИ било образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество и спрямо ответницата К. Д.. Твърди се, че не е установен законен източник на вложеното имущество в процесните активи, чието отнемане се иска. С Определение № 2002/10.02.2024 г. производството е частично прекратено поради отказ от останалите, първоначално предявени искове.

В отговор по исковата молба ответниците, представлявани от адв. Ю. С., предявените искове са оспорени и по същество. Застъпена е теза, че с оглед задължението на проверяваното лице да докаже средствата за придобИ.е на подлежащите на отнемане, безпредметно остава изследването на приходите и доходите след последния придобит актив. Поддържа, че извод за незаконен произход предполага единствено безспорно установено значително несъответствие в имуществото. Оспорва приходите на ответниците да са ограничени до установените в рамките на проверката, както и да е отчетено съществуващо имущество към началото на периода на проверката. Твърди се, че ответникът Д. е реализирал приходи докато е пребивавал в арестите при ОСИН или затвора, за който период (през 2013 г., 2014 г. и 2015 г.) смята за неоправдано и кумулиране на разходи за издръжка. Оспорва се и приложения метод за оценка на издръжката – двама възрастни и дете от 2010 г. при твърдение децата на ответниците да са били родени съответно през 2014 г. и 2021 г. Твърди се недвижимите имоти и моторни превозни средства да са придобити на посочените в договорите цени. Същевременно се оспорва да са били отчетени приходи от имущество, продадено в рамките на проверявания период. Навежда довод, че няма основание за преценка законност или незаконност при изследването на паричните 4 потоци, тъй като изключване на установен приход препятства обективния анализ.

Смята за неоправдано за разход да бъдат отчитани постъпвали суми по банковите сметки на ответниците поради неустановения им произход. Навежда довод, че неустановеният произход предполага реализиране на принципно различна отговорност – по реда на ДОПК. Твърди се И. Д. да е реализирал доходи през 2015, 2016 г., а и месец януари 2017 г., останали неотчетени от комисията. Твърди се ответниците да са получавали и дарения от роднини, близки и приятели – И. Д. бил подпомаган финансово от своя баща, а ответницата – била подкрепяна от своята майка включително с половината от 57 000 евро – получена цена за продаден неин имот.

Твърди се и придобитите от ответницата автомобили да са били със средства на нейната майка. Досежно влога на ответника Б. Д. твърди да съставлява дарение от неговите баби и дядовци.

С протокол от 11.01.2017 г. е удостоверено образуване на проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата по иска К.

Д. по повод получено уведомление от Специализирана прокуратура за образувано досъдебно производство № 5/2015 г. по описа на ТСБОП-София област., пр.пр. 56/2014 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, алт. 10, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК, по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл.20 ал. 2 от НК, по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК.

С протокол от 24.01.2017 г. е удостоверено образуване на проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника И. Д. по повод получено уведомление от Специализирана прокуратура за образувано досъдебно производство № 5/2015 г. по описа на ТСБОП-София област., пр.пр. 56/2014 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, алт. 10, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 от НК и по чл.