Решение № 160 от 17.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. М., 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Кралева

Членове:

Таня Ж.ва

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Е. Кралева Въззивно гражданско дело № 20261600500073 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 573 от 11.11.2025 г., постановено по гр. дело № 1267 по описа за 2025 г. Районен съд-М. е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. В. Г. срещу Т. И. П. и К. И. М. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик по наследство на 6/84 идеални части от поземлен имот с пл. № 343, включен в част от УПИ ІІ, квартал 61 по плана на с. Ж., общ. Ч., обл. М., с утвърдена улична регулация съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., и дворищна регулация утвърдена съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., с площ на имота 150 кв.м., съгласно скица № 92/27.07.2022 г. издадена от Община Ч. при граници: от една страна улица, ПИ с пл. № 276; ПИ с пл. № 277; имот с пл.№ 280 - отреден за УПИ І; имот с пл. № 2279 отреден за УПИ ІV, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажно паянтово жилище, както и други подобрения построени в имота.

Като неоснователен е отхвърлен и предявеният от В. В. Г. иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение въз основа на обстоятелствена проверка № 185, том. ІV, рег. № 6920, дело № 515 от 1

02.09.2022 г. на нотариус Р.П., рег. № 601 в регистъра на Нотариалната камара.

С решението МРС отхвърлил като неоснователен предявеният от В. В. Г. срещу Ж. Ф. П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване по отношение на него, че тя е собственик на 6/84 идеални части от поземлен имот с пл. № 343, включен в част от УПИ ІІ, квартал 61 по плана на с. Ж., общ. Ч., обл. М., с утвърдена улична регулация съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., и дворищна регулация утвърдена съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., с площ на имота 150 кв.м., съгласно скица № 92/27.07.2022 г. издадена от Община Ч. при граници: от една страна улица, ПИ с пл. № 276; ПИ с пл. № 277; имот с пл.№ 280 - отреден за УПИ І; имот с пл. № 2279 - отреден за УПИ ІV, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажно паянтово жилище, както и други подобрения построени в имота, както и да се осъди Ж. Ф. П. да й предаде владението върху 6/84 идеални части от този имот. С решението В. В. Г. е осъдена да заплати на Т. И. П. и К.

И. М. сумата от 1600 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. В. В. Г. е осъдена да заплати на Ж. Ф. П. сумата от 1000 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение.

Недоволна от решението е останала В. Г., която чрез своя процесуален представител го обжалва с доводи за неправилност. В жалбата твърди, че съдът не е обсъдил и преценил всички правно релевантни за спора факти и доказателства. Изтъква, че не е ясно как съдът е приел, че имотът е придобит по давност. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Твърди се, че ищцата не е била дезинтересирана и не е отстъпила с бездействието си имота на други лица. С оглед изложеното иска отмяна на решението и уважаване на исковете, ведно с присъждане на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ж. П., чрез своя пълномощник, с който същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че решението е законосъобразно, като също така се посочва, че бащата на ищцата никога не е владял имота и не е извършвал подобрения в него. От доказателствата се установявало, че имотът е владян от наследодателят на ответниците повече от 10 години. Моли съда да потвърди решението и да присъди направените в производството разноски.

Отговор е постъпил и от Т. П. и К. М., чрез техния процесуален 2 представител, с който въззивната жалба се оспорва с доводи, че наведените в нея оплаквания са неоснователни и противоречат на константната съдебна практика. Молят съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението.

Претендират се и разноски.

Окръжен съд-М., като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение първоинстанционният съд приел, че процесният имот е наследствен на страните, останал от техните баба и дядо.

Приел, че ответниците К. и Т. И. живели в имота до омъжването си заедно със своите родители И.З.И. и А., като И. живял в него до смъртта си, която настъпила през 2013 г. След смъртта на родителите двете ответници поддържали къщата и двора. Съдът приел за безспорно, че ищцата и баща й не са живели в имота. Тези факти били установени от разпитаните в хода на делото свидетели. Ищцата била омъжена в същото село, но от много години не са я виждали да посещава процесния имот. Поради това съдът приел, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота повече от 10 години. От свидетелските показания се установило, че ищцата била наясно с намерението на първите две ответници да своят нейните идеални части, като са демонстрирали това намерение с явни и категорични действия и са отрекли нейните собственически права върху имота. След като приел, че ищцата не се легитимира като титуляр на твърдените от нея идеални части от имота, МРС отхвърлил и иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. С тези доводи съдът приел, че искът по чл. 108 ЗС също е неоснователен, при което го отхвърлил.

Окръжен съд-М., като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа страна се установява следното:

От удостоверението за наследници се установява, че З.И.Г. /починал на 01.04.1952 г./ и неговата съпруга Т. И. В. /починала на 30.12.1983 г./ са имали 7 деца: В.З.И. /починал на 02.07.2008 г./, П.З.М. /починала на 23.02.1987 г./, Г.З.И. /починал на 29.07.1977 г./, К.З.М. /починала на 07.03.2017 г./, Т.З.Т.

/починала на 29.08.2002 г./, И.З.И. /починал на 13.02.2013 г./ и Р.З.Ч. /починала на 06.07.2017 г./.

3

Не е спорно, че въззивника В. В. Г. е дъщеря на В.З.И., а въззиваемите Т.

И. П. и К. И. М. са дъщери на И.З.И..

На 02.09.2022 г. с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 185, том IV, рег. № 6920, дело № 515 от 2022 г. Т. И. П. и К. И. М. са признати за собственици при равни права на основание наследство и давностно владение върху следният недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 343, включен в част от УПИ ІІ, квартал 61 по плана на с. Ж., общ. Ч., обл. М., с утвърдена улична регулация съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., и дворищна регулация утвърдена съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., с площ на имота 150 кв.м., съгласно Скица № 92/27.07.2022 г. издадена от Община Ч., при граници: от една страна улица, ПИ с пл. № 276; ПИ с пл. № 277; имот с пл.№ 280 - отреден за УПИ І; имот с пл. № 279 - отреден за УПИ ІV, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажно паянтово жилище, както и други подобрения построени в имота.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том IV, рег. № 6921, дело № 516 от 2022 г., издаден на 02.09.2022 г., Т. И. П. и К. И.

М. продали на Ж. Ф. П. гореописания имот, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажно паянтово жилище, както и други подобрения построени в имота за сумата от 1000 лв.

Видно от представеното удостоверение от кмета на Община Ж. процесният имот е с административен адрес: общ. Ч., с. Ж., ул. „О.“ № *.

По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена, което удостоверява, че И.З.И. и И. З. са едно и също лице.

Свидетелят З. З. /грешно изписан като З. З.ев/ е брат на В. Г.. Същият заявява, че със сестра му са родени и отраснали в масивна двуетажна къща на адрес ул. „О.а“ № * в с. Ж.. Тази къща била строена с личните средства на техния баща В.З.И. през 1940 г. Масивната двуетажна жилищна сграда била построена на мястото, което е собственост на баща му З.И.Г.. Свидетелят пояснява, че мястото, на което е построена къщата, има пл.№ 343 и представлява част от съвладетелската парцела № 277 в кв.61 по плана на с.Ж. в Община Ч.. Тяхното семейство с баща им В.И. живеело на втория етаж на масивната двуетажна къща, построена от него в посоченото място. На първия етаж били ковашки работилници, оборудвани от баща им, който бил ковач4 железар. Свидетелят споделя, че с времето постепенно ковашките занаяти „отмряли“ и баща им започнал да преустройва по-малката част за спомагателно помещение, а по-голямата за жилищно помещение. След 20 години баща им решил да закупи ново незастроено място, което се намирало на същата улица, само че на № 10. След като баща им получил право на собственост върху мястото, започнал да развива стопанска дейност на празното място. На това място баща им построил две стопански постройки и започнал и строителство на нова жилищна сграда. Строителството вървяло бавно, защото строял със свои средства. Строежът продължил по-дълго и тяхното семейство започнало да обитава и старото място, и новозакупеното.

Когато подготвил елементарни условия за живот на новото място, баща им стегнал две стаи в преобразуваното помещение за подковаване на животни и допуснал брат му И.З.И. да го ползва под наем, като с част от наема погасявал данъчното задължение на масивната двуетажна къща на това място.

Свидетелят посочва, че братовчедките му К. и Т. са родени и отраснали в двуетажната паянтовата жилищна сграда, в която дядо му е създал своята челяд. Свидетелят твърди, че К. и Т. се омъжили и повече от 40 години не живеят на това място, а в домовете на съпрузите си. Двете не били извършвали никакви подобрения в имота, за който са извадили документи, в който са двуетажната паянтова жилищна сграда и масивната двуетажна жилищна сграда на баща му. Посочва, че през всичкото това време сестра му се омъжила на 19 години и заживяла в дома на своя съпруг в с. Ж. на ул. „Д.“ № *. Свидетелят посочва, че на ул. „О.а“ № * до последно е живял чичо му И.З.И., който живял в двуетажната паянтова жилищна сграда. Свидетелят пояснява, че всички деца там са се раждали, включително и баща му. Дядо му З. и баба му Т. са живели в същата къща. Т. живяла в една от стаите на тази двуетажна паянтова жилищна сграда, самоиздържала се, но разчитала и на помощта на чичо му И.. Тя живеела в съседната стая, а другите две стаи ползвал чичо му. Свидетелят посочва, че след смъртта на баща му, там останал да живее И.. Същият живял в преустроената работилница до 2013 г., когато починал. Заявява, че след смъртта на баща му нито той, нито сестра му В. са живели на ул. „О.а“ № *. След смъртта на чичо му мястото останало необитаемо, наследничките били заключили.

Свидетелката Н. З.а заявява, че баща й Г.З.И. е починал на 29.07.1977 г., а не както е записано през 2022 г. Същата споделя, че чичо й И. до края на 5 живота си е живял в къщата построена от чичо й В.З.И.. Тримата с нейния баща били музиканти. Споделя, че майка й и баща й са живели само една година в старата къща на ул. „О.а“ № *. Там се намирала старата къща, както и тази, която била построена от чичо й В.. Чичо й И., стринка й А., майка й и татко й са живяли в старата къща, а чичо й В. и стринка й Ц. в новата, която В. построил за семейството си. Свидетелката споделя, че след това В. и нейният баща започнали да строят къща на ул. „О.а“ № *. През 1997 г. извадили нотариален акт и чичо й В. продал неговия дял от построената между 1958 г. и 1962 г. къща, съвместно с татко й. Свидетелката заявява, че през 60-те години В. купил мястото над тях на ул. „О.а“ № ** и започнал да строи първо селскостопански сгради, а след това започнал и къщата. Това станало след 1960-1962 г., като В. вече била омъжена. В имота на ул. „О.а“ № * живеели В., Ц., А., И. и баба й Т.. Свидетелката посочва, че не може да каже с точност до кога В. е живял съвместно с всички. Около 1966 г. бил завършен грубия строеж, после оборудвали стаите на втория етаж. Първият етаж бил пригоден за гледане и подковаване на животни. Свидетелката заявява, че през 1974 г. отишла в М. да учи и работи. Тогава вече била направена стаичка с врата и прозорец и чичо й В. подковавал конете на ул. „О.а“ № **, а на № 2 останала да живее баба й Т.. Посочва, че В. е живяла в къщата на № 2 и след като се омъжила заживяла при съпруга си, като само идвала при баба Т..