Решение № 145 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110207794 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-2500108 от 25.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на „*****“ ЕООД, с ЕИК ********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1800 лева.

Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който обжалва в срок наказателното постановление. Сочи се, че описаната фактическа обстановка не отговаряла на действителните фактически положения. Твърди се и че са налице допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на процесното НП. Иска се отмЯ. на НП и е обективирана претенция за разноски.

В съдебно заседание санкционираният субект, редовно призован, се представлява от адвокат К., който иска от съда да отмени наказателното постановление и се позовава на аргументите във въззивната жалба.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание – юрисконсулт И. И.. В пледоарията си по 1 същество изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на делото се е установило безспорно, че санкционираният жалбоподател е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Иска се потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 20.02.2025 г. служители от „Инспекция по труда“ гр. София област (ИТ) са извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на „*****“ ЕООД, с ЕИК ********, като са посетили обект, представляващ частна детска градина, находящ се в **********. По време на проверката на място инспекторите заварили да полага труд лицето Я. В. М., с ЕГН **********, която извършвала трудова дейност като „***“. М. е попълнила декларация, в която посочила, че работи на трудов договор в детската градина от месец април 2024, с работно време от 08:30 – 16:30 часа, с два почивни дни (събота и недела) и трудово възнаграждение 1600 лева. До момента на приключване на проверката трудов договор на това лице обаче не бил представен.

От доказателствата по делото се установява, че лицето Я. М. е имала сключен трудов договор, но с друго дружество – „*****“ ЕООД, който е сключен на 21.05.2024 г.

По делото е представен договор от 01.03.2020 г. между „*****“ ЕООД (в качеството на възложител) и „*****“ ЕООД (в качеството на изпълнител), по силата на който изпълнителят следва да предоставя на възложителя качествен и квалифициран персонал за извършване на поставените задачи от изпълнителя. Срокът на този договор е за три години, като е изрично уговорено, че той може да бъде удължен с нарочно писмено споразумение.

По делото е разпитан управителят на „*****“ ЕООД – А. Г., на който срещу сумата от 300 лева била прехвърлена фирмата, считано от 10.01.2022 г.

От неговите показания се установява, че той никога не е развивал дейност като търговец, не е назначавал служители, не е уволнявал такива, не е изпращал справки към НАП, въобще не е осъществявал никаква дейност с фирмата, която му е прехвърлена.

2

На 27.02.2025 г. в сградата на ИТ-СО се явила А. Г., която била упълномощен представител на жалбоподателя. Служителите на Инспекцията, на базата на извършената проверка и събраните доказателства по преписката, намерили, че е налице извършено нарушение от страна на „*****“ ЕООД, тъй като в качеството си на работодател последното не е уредило като трудови отношенията си с работника Я. М., като не е сключило с нея трудов договор, но я е допуснало на работа. Затова съставили на търговеца АУАН за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-2500108 от 25.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на „*****“ ЕООД, с ЕИК ********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1800 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – А. З., Р. С. и А. Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства , приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите в цялост, тъй като същите са логични и последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото напълно.

От показанията на З. и С. се установява кога къде и по какъв начин е извършено нарушението, те не съдържат противоречия и не са опровергани в никаква степен от останалия по делото доказателствен материал.

Показанията на свидетеля Г. съдът намира за важни за установяване на обективната истина. От данните на този свидетел се установява, че той е само де юре собственик на „*****“ ЕООД, като същият не е назначавал и уволнявал служители, не е подписвал договори, не е подавал уведомления и т.н.

Съдът намира, че действително към момента на проверката свидетелят Я.

М. не е имала сключен трудов договор с дружеството жалбоподател. От една страна такъв не е бил съставян и регистриран. От друга страна, дори да се 3 приеме, че договорът между двете дружества е действителен, то към момента на проверката той е бил изтекъл. А няма как да е бил продължен, защото управителят на „*****“ ЕООД – Г., не е подписвал никакви книжа. Ето защо, констатациите на ИТ са правилни и в действителност е налице извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ: „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.” , нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ сочи, че „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.“.

За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1500 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“

Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че работодателят, в лицето на „*****“, е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение. Видно от написаното в декларацията от самия работник – М., същата работи в проверения обект от април 2024 г. Безспорно е доказано и че същата е полагала труд на този обект 4 по време на проверката. Съдът намира, че като не е сключил трудов договор с работника М. в писмена форма преди последната да постъпи на работа, а я е допуснал да престира труд в процесния обект, работодателят е нарушил нормата на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Тук следва да се посочи и че правилно АНО е приел за дата на нарушението датата на проверката – 20.02.2025 г., защото именно към този момент лицето е заварено да работи в обекта.

Доколкото при юридическите лица и ЕТ отговорността е безвиновна, то субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.

Съдът намира, че процесното нарушение не попада в обхвата на маловажните такива по смисъла на чл. 415в от КТ, защото според алинея 2 на същия член нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ не могат да бъдат приемани за маловажни.

Съдът намира, че наложеното наказание е законосъобразно и съответно на обществената опасност на нарушението.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, а на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-2500108 от 25.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на „*****“ ЕООД, с ЕИК ********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1800 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, с ЕИК ********, да заплати на Дирекция инспекция по труда София област сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред 5

Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6