Решение № 260109 от 17.05.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ№ 260109 гр. Кюстендил, 17.05.2021 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното съдия Савова в. гр. дело №46 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Г.Л.Г.,

ЕГН **********, с адрес:г***, чрез адв.В.П. ***, обжалва Решение №260282/17.12.2020 г. постановено по гр.д.№1049 /2020г. на Районен съд – Кюстендил, в частта, с която предявеният от Б.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, иск е уважен за сумата над 500.00 лева до присъдените 1500.00 лева, в частта, с която е присъдена законната лихва върху тази разлика, считано от 12.11.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски в размер на 300 лева.

Решението, в указаната част, с която е присъдена главницата, се приема за неправилно, поради нарушение на материалния закон и конкретно чл.52 от ЗЗД и поради необоснованост. Счита се, че определеният размер на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в нарушение принципа на справедливостта, е необосновано завишен. Приема се, че присъденият размер обезщетение не съответства на вида и естеството на претърпените неимуществени вреди, на техния интензитет, както и на периода от време, през който ищцата ги е търпяла. По изложените съображения се поддържа искане за изменение на решението в обжалваните части, като бъде намален размерът на присъденото обезщетение до сумата от 500 лева, да бъде присъдена законната лихва върху така намаления размер и съответно да се ревизира решението и в частта относно присъдените разноски.

Насрещната страна, чрез упълномощения представител адв. А.Т., е депозирала отговор по въззивната жалба, чрез който се оспорва нейната основателност. Поддържа се, че при постановяване на решението районният съд правилно е определил размера на присъденото на ищцата обезщетение, прилагайки принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и обсъждайки всички относими доказателства. Приема решението за мотивирано и обосновано, оспорвайки доводите на въззивника в тази насока.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо в атакуваната част.

Разгледана по същество, същата жалба съдът намира за неоснователна поради следното:

Видно от приложено копие от Присъда №

19/27.03.2019 г. по НОХД 1204/2018 г. на КРС, влязла в сила на 12.04.2019 г.,въззивникът бил признат за виновен в извършването на деяние, съставляващо престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 във вр с чл.

130, ал.1 НК,а именно : че на *** г. в пиано бар „***“, находящ се в гр. ****, бул. „****“ № *** по хулигански подбуди и чрез нанасяне на удари с ръце и крака причинил на въззиваемата Х. лека телесна повреда, изразяваща се в мекотъканни контузии (кръвонасядания и отоци) по главата и лицето, кръвоизлив в десен максиларен синус, кръвонасядания по двата горни и левия долен крайници, които причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.На осн. чл. 78а от НК Г. бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв.

В хода на производството пред районния съд е прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от д-р В. Н., на база което се установява, че гореописаните увреждания, получени от пострадалата, са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в лекостепенно и бързопреходно нарушаване на физиологичните функции на носа и на храненето, както и болка и страдание. Възстановителният период вещото лице определя на 15-20 дни, а понастоящем лицето е възстановено напълно физически.Наред с това, са събрани и гласни доказателства, като от показанията на свид. Е. З. се установява, че освен физическите наранявания, ищцата претърпяла и негативни психически изживявания , изпитвайки обида и унижение от случая, който се разиграл на публично място и станал достояние на детето й. Вследствие на инцидента, прекъснала контактите с близки и познати, отказвала да излиза от къщи.

Съобразявайки изложеното, окръжният съд намира следното от правна страна:

По същество , първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че е налице деликт , осъществен от въззивника– съществува кумулативна даденост на всички предпоставки – противоправно деяние, извършено виновно и в резултат на него ищцата е претърпяла неимуществени вреди; тези вреди се изразяват в болки и страдания от физическо и морално естество и следва да бъдат обезщетени,т.е.искът е основателен , тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане.

Влязлата в сила присъда съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Силата на пресъдено нещо на присъдата във връзка с гражданския процес се изразява в нейното установително действие – чл. 413, ал. 2 от НПК, според който влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд по посочените по-горе въпроси /извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието/.

С оглед на установената фактическа обстановка по делото, както се посочи, е безспорно , че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата.Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Установено е , че в резултат на извършеното от въззивника деяние са настъпили процесните увреждания у пострадалата , причинили на същата неимуществени вреди. Причинната връзка също е налице – вредите са непосредствена последица от непозволеното увреждане, причинено от ответника по иска – в този смисъл съществуващата причинна връзка между виновното поведение на въззивника и получения вредоносен резултат е пряка. При наличието на тази причинна връзка, въззивникът дължи обезщетение на въззиваемата за претърпените неимуществени вреди- налице са всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане.

За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на въззивницата неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените болки и страдания и др.

Макар деянието, извършено от ответника по иска

/сега въззивник/ да е причинило болки и страдания на ищцата за относително непродължителен период (видно от съдебно-медицинската експертиза – за срок от около три седмици е настъпило пълно възстановяване от телесните увреждания) , достигнало се е до разстройство на здравето й за този период,макар и неопасно за живота, като същевременно извън увреждане от физическо естество, деянието е причинило значителен душевен дискомфорт у пострадалата – предвид времето, мястото и възприелите го лица.

Ето защо, въззивният съд счита,че в нужната степен са отчетени видът и естеството на претърпените вреди , начинът и моментът на причиняването им, и настоящата инстанция също намира за справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, определения размер на обезщетение, който би репарирал най-адекватно вредите, които е претърпяла ищцата.

Относно претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва – при неизпълнение на парично задължение, дължимо от ответната страна, същата дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата и тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането и покана за изпълнение не е необходима съгл.чл.84 ал.4 ЗЗД. С изискуемостта на задължението да поправи вредите, причинени чрез непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава, а тази изискуемост настъпва със самото увреждане. Претенцията по чл.86 ЗЗД е акцесорна и е в зависимост от изхода на главния иск.

На основание чл.78 ал.1и ал.3 от ГПК, правилно районният съд е определил по компенсация разноските– съобразно размера на уважената , респ.отхвърлената част от иска, както и доказателства за направени такива .

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на въззиваемата се дължат и сторените, респ.претендирани разноски, в размер на 300лв.адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА

Решение №260282/17.12.2020 г. постановено по гр.д.№1049 /2020г. на Районен съд – Кюстендил, в частта, в която Г.Л.Г.,

ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на Б.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, обезщетение за размера над 500лв.до присъдения размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за причинените на ищцата болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, за което ответникът е бил осъден с влязла в сила Присъда № 19 по НОХД № 1204/2018г. по описа на КРС, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по компенсация в размер на 300лв.

В останалата си част посоченото решение по гр.дело№ 1049 /2020г.на КнРС е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА

Г.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Б.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 300,00 лв.

(триста лева) деловодни разноски за въззивната инстанция.

Настоящото решение не подлежи на обжалване съгласно чл.280,ал.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.