Решение № 28 от 03.01.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4821 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.

Ищцата С.И.А. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, причинени при пътно- транспортно произшествие, което настъпило на 16.12.2015г. на пешеходна пътека на кръстовището на бул. „Генерал Скобелев“ и ул. „Д-р Петър Берон“ в гр. Русе. Според твърденията на ищцата, самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес Е

230“ с рег. ********ВМ, който с автомобила си ударил пресичащия пътното платно пешеходец (ищцата), вместо да му осигури предимство при пресичане.

Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил бил установен в рамките на НОХД № 113 по описа 9 с-в при РС Русе. В резултат на удара, ищцата получил счупване на лявата мишничната кост, счупване на долния клон на лявата срамна кост, а също множество натъртвания и охлузвания. Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. ********ВМ била застрахована от ответното дружество, ищцата претендира за осъждане на ответника да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, в размер на сумата от 80 000 лева (след увеличение на иска, допуснато в открито заседание на 28.09.2017г.), като част от претенция за сумата от 150 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от датата на причиняването на деликта до окончателното изпълнение на задължението. С оглед изхода на спора, ищцата претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящето производство. Процесуалният представител на ищцата претендира за осъждане на ответника да му заплати дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Предявената претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.“ АД, който не отрича твърденията за настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие, нито за наличието на валидно застрахователно правоотношение с покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. ********ВМ но отрича твърдението за настъпване на вреди в посочения в исковата молба вид и обем. Чрез процесуалния си представител ответникът поддържа становище, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразен факта на значителна степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия (ищцата) в значителна степен, тъй като тя бил ударена от автомобила, след като предприела внезапно пресичане на пътното платно, в нарушение на изискванията чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При условия на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа твърдение за неговата прекомерност, съобразно действителния вид и обем на вредите. По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол № К - 1646/370 от 16.12.2015г. на ОПП -СДВР- МВР установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 16.12.2015г. около 21 часа, на пешеходната пътека, маркирана върху пътното платно на кръстовището на ул. „Костенски водопад“ с бул. „Генерал Скобелев“ в гр.

Русе е бил реализиран удар между лек автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. ********ВМ, който е управляван от С.Е.Ш. и пресичащия пътното платно върху пешеходна пътека пешеходец С.И.А.. В резултат на удара е пострадал пешеходеца С.А. (ищцата).

Съдържанието на приетия като доказателство Протокол от 13.02.2017г. от проведено открито съдебно заседание по НОХД № 113 съгласно описа 9 с-в при РС Русе обективира постигнатата спогодба по реда на чл. 381-383 от НПК, с която подсъдимия С.Е.Ш. се признава за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 343, ал.3 пр. последно, б. „а“ пр. 2 вр. с ал.1 б. „б“, пр. второ вр. с чл. 342, ал.1, пр. трето от НК, тъй като на 16.12.2016г. в гр. Русе, при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. ********ВМ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.И.А..

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. ********ВМ е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза от „МБАЛ -Русе“ АД, която установява факти и данни за здравословното състояние на ищцата след настъпването на процесното ПТП и резултати от медицински изследвания, за установяването на които съдът използва специални знания. Данните са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.Б.) мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·

В следствие на претърпяното ПТП, ищцата е получила счупване на главата и шийката на лявата раменна кост, както и неразместено счупване на долното рамо на лявата срамна кост на таза;

·

Уврежданията са типични за пострадали пешеходци, а в конкретния случай се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на произшествието;

·

След постъпване в „МБАЛ-Русе“ АД, ищцата е била подложена на оперативна интервенция за открито наместване на счупената раменна кост и стабилизиране на костните фрагменти със заключваща плака и винтове. Била е поставена мека раменна превръзка. След зарастване на раменната кост, пострадалата е била подложена на физиотерапия и рехабилитация.

·

Неразместеното счупване на долното рамо на лявата срамна кост на таза е било лекувано чрез имобилизация при строг постелен режим за 30 дни.

·

Общо лечебният и възстановителен период на получените в следствие на процесното ПТП травми е приключил окончателно за 3-4 месечен период.

·

От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от една година и състоянието на травмите е стабилизирано. Лявата срамна кост на таза е зарастнала окончателно, движението на лявата тазобедрена става са възстановени в пълен обем. Счупената раменна кост е зарастнала окончателно, но металната остеосинтеза все още не е извадена. От извършената операция е останал траен козметичен белег Прогнозата е оптимистична и няма данни за настъпили усложнения, в резултат на причинените при ПТП травматични увреди.

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № 33/2016г. по описа на РП Русе, съдържаща Протокол за оглед на местопроизшествие и скица на ПТП, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

·

Точното местонахождение на настъпването на ПТП е описаното в Констативния протокол за ПТП

№ К- 1646/370, а именно: на пешеходна пътека на кръстовището на бул. „Генерал Скобелев“ и ул. „Д-р Петър Берон“ в гр. Русе. Пътният участък на мястото е регулиран с пътни знаци ограничаващи скоростта и обозначаващи място за пресичане на пешеходци, както и с хоризонтална маркировка за пешеходна пътека.

·

Изчислената от вещото лице скорост на движение на лекия автомобил марка „Мерцедес Е 230“ с рег. ********ВМ по време на удара е около 40 км/ч.

·

Водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца и за него ударът е бил субективно и обективно предотвратим, при своевременно възприемане и намаляване на скоростта, съобразено с движението на пешеходката, с цел пропускане да премине безконфликтно или при своевременно задействане на спирачна система и спиране преди пешеходната пътека.

·

Процесното ПТП е технически предотвратимо за пострадалия пешеходец – ищцата, тъй като тя би следвало да е могла да възприеме своевременно приближаващия автомобил от разстояние около 150 метра и да предприеме пресичане на пешеходната пътека едва след като той премине.

В дадените пред съда показания, свидетелят Занев заявява, че е възприел непосредствено фактите, настъпили след процесното ПТП, тъй като се намира във фактическо съжителство с майката на ищцата и живее с ищцата в едно жилище. За настъпването на ПТП той бил уведомен по телефона и в кратък период след това отишъл сам на мястото, в близост до дома му. Там той видял ударената пешеходка С.И. да лежи на земята.

По тялото й имало видими следи от наранявания и се оплаквала от много силни болки. Възприятията на свидетеля били непосредствени и по време на болничното и амбулаторно лечение на ищцата – той видял как я откарали с линейка в „МБАЛ -Русе“ АД и знае, че там претърпяла оперативна интервенция и в последствие- курс по рехабилитация. Непосредствено след извършената оперативна интервенция, С. била принудително имобилизирана, тя лежала неподвижно заради контузиите на рамото и на тазовите кости и имала необходимост от чужда помощ за хранене и хигиенни нужди. В този период пострадалата била емоционално нестабилна, ограничила до минимум социалните си контакти с познати и колеги. В резултат от ПТП, пострадалата вече се страхувала да пресича улицата, щом по нея се движи автомобил.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди.

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника – да обезщети ищцата за причинените вреди в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. ********ВМ.

В хипотезата на чл. 300 от ГПК вр. с чл. 381-383 от НПК и правните последици на постигнатата спогодба по НОХД № 113 съгласно описа 9 с-в при

РС Русе – настоящият съдебен състав е длъжен да приеме, че настъпилото ПТП е резултат от неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято за гражданска отговорност - ответникът не оспорва да е била застрахована от него.

Посредством заключението на приетата съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с осъществено от водача на процесния лек автомобил „Мерцедес

Е 230“ с рег. ********ВМ нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.

119, ал.1 вр. с ал.4 от ЗДвП. Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили, след като водача на процесния лек автомобил „Мерцедес Е 230“ е преминал през изкуствена неравност на пътя (т.нар. „легнал полицай“ - разговорно) и е могъл да възприеме пешеходката. В тази пътна обстановка, водачът на автомобила е бил длъжен и могъл да положи дължимата грижа, за да намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходката (чл.119, ал.4 от ЗДвП).