Решение № 260199 от 04.03.2021, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 429/2020
- Вид
- Решение № 260199
- Подписан
- 04.03.2021
- В сила
- 01.04.2021
- Състав
- МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1274 от 31.01.2020 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Разпореждане № 1338 от 31.01.2020 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Разпореждане № 2156 от 20.02.2020 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Разпореждане № 5507 от 19.06.2020 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Разпореждане № 5513 от 19.06.2020 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Определение № 2276 от 21.07.2020 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Определение № 260190 от 11.09.2020 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
04.03.2021 година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 02 февруари
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 429 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.153, ал.1 вр. чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че В.С.Д., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащали цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците били клиенти на ТЕ и за тях важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Същите били разделно отговорни за задълженията си към "Топлофикация София" ЕАД.
Съгласно § 1 т. 2 а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
/Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 05.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) „Битов клиент” бил клиент, който купувал електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” било физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използвало електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислявала лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявали в случай че клиентът изпаднел в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016г. било установено, че клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016г.
„Топлофикация София” ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016г. (влизането в сила на ОУ от 2016г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 128547 използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намирало топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис” ЕООД.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвала по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем Сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започнело от най - старото.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди В.С.Д., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 1439,57 лева, от които 1273,56 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. - м.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, 56,91 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 15.10.2018г., както и суми за дялово разпределение 93,49 лева-главница за периода от 05.2016г. до 04.2018г. и мораторна лихва в размер на 15,61 лева за периода от 15.09.2017г. до 15.10.2018г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78 от ТПК.
Ищецът заявява в случай, че в първото по делото заседание не се явят моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Поддържа исковата молба и представените доказателства. Моли за възможност за изразяване на становище в случай, че ответника представи нови доказателства.
Моли съда да им присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Моли съда при наличие на предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК да постанови неприсъствено решение.
Заявява съгласие да им бъдат изпращани съобщения на следния електронен адрес: ***@*****.**.
Ищецът представя и следната банкова сметка:
*** „КРАСНО СЕЛО“
IBAN: ***: SOMBBGSF
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника В.С.Д., с който заявява, че е предявен осъдителен иск по чл.153, ал.1 от ЗЕ във връзка с чл.150, ал.1, т.2 от ЗЕ и чл.31, ал.1 и чл ЗЗ от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника, като „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ - в качеството си на собственик на топлоснабден имот - Апартамент № 29, находящ се в гр.София, ж.к. Стрелбище, бл.16, ет.9, с абонатен № 128547, да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 1439,57 лева, представляваща:
1273,56 лева - неизплатени задължения за заплащане стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащане на вземането; 56,91 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата за главница, считано от 15.09.2017г. до 15.10.2018г.; 93,49 лева - дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. - главница; 15,61 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата за главница, считано от 15.09.2017г. до 15.10.2018г.; както и направените по делото разноски.
Счита предявените искове за недопустими, поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника.
Ищецът обосновавал отговорността на ответника с качеството му на „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ - като собственик на топлоснабден имот - Апартамент № 29, находящ се в гр.София, ж.к. Стрелбище, бл.16, ет.9. Правото на собственост на ответника върху имота се твърдяло от ищеца с приложеното към исковата молба съдебно решение от 06.11.2013г., постановено по гр.д. № 14044/2012г. на Софийски градски съд. Със същото, по отношение на „СИБАНК“ АД бил обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД сключения между В.С.Д. от една страна като дарител, и от друга страна като надарени Стефан Валентинов Д. и Ива Валентинова Дриндолова, договор за дарение на недвижим имот от 01.12.2009г., обективиран в Нотариален акт за дарение № 96, том 3, дело № 474/2009г. на нотариус Александър Чакъров, рег.№ 310 на НК, по силата на който дарителят дарява на малолетните си деца Апартамент № 29 в гр.София, ж.к.Стрелбище, бл.16, ет.9. Решението било влязло в сила на 11.01.2016г.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 5/29.12.2014г. по тълк.д. № 5/201 Зг. на Върховен касационен съд, ОСГТК, Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Увреждащата сделка оставала действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец. От това следва, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД няма вещно правно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то преминава в патримониума на трето лице.
Разпечатката съдържа 42 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7536e825-9116-4459-bcab-7306e3a855c4