Решение № 4181 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4181 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100509863 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 12588/17.07.2023г., постановено по гр. дело № 11973/2023г. по описа на СРС, 48-и състав, с което са уважени предявените от ищците Т. О. И. и Ц. О. Ш. искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 930.39 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода м.02.2003г. – м.04.2009г., сумата 148.99 лева – мораторна лихва за забава върху същата главница за периода от м.02.2003г. – м.04.2009г. и 61.57 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.06.2013г. по гр.д. № 956/2010г. по описа на СРС, 87-и състав, въз основа на който е образувано и.д. № 20148580400262 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие – СГС, поради погасяването по давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Неправилно СРС приел, че след 26.06.2015г. Не били предприемани изпълнителни действия. СРС допуснал процесуално нарушение – нарушил принципа на служебното начало по чл. 7 ГПК, тъй като макар и да имал възможност служебно да изиска копие от изпълнителното дело, с оглед установяването на съществени обстоятелства по делото, не сторил това и нарушил и принципа на установяване на истината в гражданския процес. Погрешно 1 първоинстанционният съд приел, че след смъртта на длъжника Р.П. Ш.а давност не била текла и че наследниците й били конституирани с получаването на ПДИ, СРС не обсъдил, че до подаването на исковата молба тези наследници не заявили приемат ли оставеното от нея наследство и била налице несигурност относно правното положение на страната на длъжника, предвид на което производството било спряно със смъртта на Ш.а, респ. погасителната давност за вземанията – също, и не започвала да тече и до настоящия момент, тъй като наследниците не заявили изрично приемат ли наследството. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците Т. О. И. и Ц. О. Ш., чрез адв. Н., депозират писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата. Излагат подробни съображения за основателността на предявените искове. Сочат съдебна практика. Молят обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищците Т. О. И. и Ц. О. Ш. излагат, че в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД по по гр.д. № 956/2010г. по описа на СРС, 87-и състав, на 17.06.2013г. бил издаден изпълнителен лист за следните вземания: сумата 930.39 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода м.02.2003г. – м.04.2009г., сумата 148.99 лева – мораторна лихва за забава върху същата главница за периода от м.02.2003г. – м.04.2009г. и 61.57 лева – разноски, дължими по 1/3 част от ищците и техния наследодател Р.П. Ш.а. На 14.03.2014г. по молба на ответника-взискател било образувано и.д. № 20148580400262 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие – СГС. На 25.03.2014г. ЧСИ изпратил запорни съобщения до различни банки, след което повече изпълнителни действия не били извършени. Р.П. Ш.а починала в хода на изпълнителното дело, като със свое разпореждане от 26.09.2014г. ЧСИ конституирал на мястото й ищците – нейни наследници по закон. По силата на закона изпълнителното производство се прекратило на 25.03.2016г. Твърдят, че погасителната давност за вземанията била тригодишна и течала от последното изпълнително действие – в случая наложените на 25.03.2014г. запори. По изложените съображения молят съдът да признае за установено, че ищците не дължат сумите по изпълнителния лист при разделна отговорност – по ½ част, 2 поради изтеклата погасителна давност. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. С молбата си ца образуване на изпълнително дело възложил на ЧСИ извършване на изпълнителни действия по чл. 18 ЗЧСИ, предвид на което давността била прекъсната с молбата му за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Д. през 2014г. Наложените от ЧСИ запори също прекъснали давността. Освен това давност не текла и докато изпълнителното дело било спряно поради смъртта на длъжника Ш.а до конституирането на наследниците й по закон. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.

ОСГТК на ВКС, т. 10 – давност не текла до 26.06.2015г. Твърди, че през 2017г. и 2019г. депозирал молби, с които искал извършване на конкретни изпълнителни действия, което осуетило настъпването на перемпцията. Позовава се и на чл. 3 ЗМДВИП – давност не текла за периода от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение в страната на 20.05.2020г. Приложим бил 5-годишния давностен срок.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 17.06.2013г. се установява, че същият бил издаден въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2010г., издадена по гр.д. № 956/2010г. по описа на СРС, 87-и състав. С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК на ВКС приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, 3

ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Страните не спорят, че с молбата си за образуване на изпълнително дело, което съобразно изричното признание на ищците станало на 14.03.2014г. ответникът, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ Д. да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Ето защо съдът приема за установено, че на 14.03.2014г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело, след образуването му, съобразно изричното признание на ищците в исковата молба, били извършени изпълнителни действия.

4

Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията съставлява изпращането на съобщенията за налагане на запор върху вземанията на длъжниците по банковите им сметки на 25.03.2014г. Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д. 3129/2015г., ІІ т.о. на ВКС).

Длъжникът Р.П. Ш.а починала на 15.09.2013г., преди образуването на изпълнителното дело. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Ето защо молбата за образуване на изпълнителното дело не произвела ефект на прекъсване на погасителната давност срещу неправосубектния длъжник. Такъв ефект настъпил с конституирането на ищците на мястото на длъжника Ш.а, което съобразно признанието в исковата молба станало с разпореждане на ЧСИ от 26.09.2014г. От този момент, за събиране на задълженията на починалото лице, молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия, валидно била насочена спрямо правосубектни длъжници.