Решение № 4713 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4713 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510877 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. П. чрез адвокат Т.а срещу Решение 20049696/22.07.2022г. на СРС, 57 с-в по гр.д.1513/2020г., в частта с която е отхвърлен (след увеличаване по размер по чл. 214 ГПК) за разликите над 411,25 евро до пълния размер от 616,00 евро и над 43,83 щатски долара до 343,83 долара искът по чл. 215 КТ срещу Поделение за пътнически превози към „БДЖ Пътнически превози“ЕООД по чл.

215 КТ за заплащане на командировъчни пари за задгранични командировки в периода 01.02.2007г. до 05.11.2008г.

Излага аргументи за неправилно прилагане на НСКСЧ като е допуснато смесване на приложното поле на чл. 21 от Наредбата и чл. 31, ал. 1 от Наредбата.

Счита, че е недопустимо да се изчисляват командировъчни за първи и трети ден от командировка в съседна държава по чл. 21 от наредбата, който счита за неприложим.

Счита се за приложим чл. 31 и съответно първия вариант на изслушаната по делото СЧЕ.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

1

СГС след проверка по чл. 269 ГПК въззивния съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът за реда по който следва да се изчислява дължимите командировъчни дневни пари, а именно дали това трябва да става и при прилагане на чл. 21 от НСКСЧ или само по чл.

31 от нея.

Според настоящият състав на СГС нормата на чл. 21 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ е обща и изяснява, че при престояване на командированите лица по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер на 35% от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа (но по малко от денонощие). Раздел IV НСКСЧ съдържа и специални правила за командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Съгласно чл. 31, ал. 1 НСКСЧ, който е приложим към персонала на сухоземните транспортни средства (каквато длъжност е имал ищеца), командировъчните пари за тази категория служители се определят съгласно приложение № 3 - в размер на 80% от дневните пари за страната на крайната гара, определени по норматива в приложение № 2. Съгласно чл. 34 от същата Наредба, за персонала по раздел IV не се прилага ограничението по чл. 11, ал. 1 - относно общата продължителност на командировките на едно командировано лице за една календарна година.

При определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства с крайна гара в съседна на Република България държава, следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 21 от Наредбата. Приложението на общата норма не е изключено изрично, така както е процедирано по отношение на чл.

11, ал. 1 от Наредбата, нито е в противоречие със спецификата на дейността на персонала по Раздел IV от Наредбата. Нормата на чл. 21 от Наредбата касае хипотези, които не са уредени в Раздел IV, поради което именно като обща следва да намери приложение и при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства (Решение № 46 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3364/2015 г., III г. о., ГК; Определение № 905 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 5592/02.11.2023 г. на СГС IV-Б с-в по в,гр,д. 10867/2022г.-постановени по идентични казуси). Няма и логика за тези служители /по раздел IV/ да е изключено приложението на чл. 21, доколкото при престой, по-кратък от едно денонощие, разходите по изпълнение на трудовите функции са по-малки от разходите за попродължителен престой.

В конкретния случай от приетата като доказателство по делото заповед № 9/12.12.2007 г., издадена от ответника, е видно, че са определени размери на командировъчни пари по-ниски от тези по НСКСЧ, поради което на служителя се 2 дължи неизплатената разлика. По отношение на размерите, до които са уважени исковете, правилно СРС е кредитирал втори вариант на приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в която експертът е изчислил разликата между платените командировачни пари и тези, дължими по чл. 21 от НСКСЧ /при престой повече от 4 часа, но по-малко от едно денонощие в съседна страна/, до които размери исковете се явяват основателни, съответно за разликата до пълните предявени размери исковете са отхвърлени.

Предвид изложеното решението следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивна инстанция като се претендира юрисконсултско възнаграждение което СГС определя на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20049696/22.07.2022г. на СРС, 57 гр.д.1513/2020г., В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ за отхвърляне на исковете. с-в по

ОСЪЖДА П. Т. П. с ЕГН ********** да заплати на Поделение за пътнически превози София при "БДЖ – Пътнически превози" ЕООД сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3