Решение № 13 от 20.07.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр.Мадан, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно наказателно дело № 20265430200031 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *********/****** г. на Началник на отдел "Оперативни дейности"-П., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Р Б (ЗВЕРБ), на "******** **** –гр.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 2 556,46 евро за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Р Б (ЗВЕРБ).

Недоволно от така наложеното наказание е останало дружеството – жалбоподател, поради което чрез упълномощения си защитник го обжалва в срок. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и неправилност на НП, поради липса на съставомерно нарушение. В АУАН и НП липсвали съществени реквизити – пълно, точно и ясно описание на нарушението. По същество НП било неправилно, тъй като дружеството – жалбоподател не било извършило вмененото му нарушение, тъй като повишаването на цените било обосновано с повишените разходи за дейността на дружеството, за които то представило доказателства, не не били взети предвид от АНО. Излага съображения за маловажност на случая и прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Иска от съда да отмени изцяло издаденото НП и да му присъди разноски по делото.

Административнонаказващият орган, чрез упълномощения по делото процесуален представител оспорва жалбата. Атакуваното НП било издадено от компетентен АНО, същото било правилно и законосъобразно и следвало да 1 се потвърди. Нямало допуснати съществени процесуални нарушения или материална незаконосъобразност.

Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, а жалбата - отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.01.2026 г. в гр. Р., обл. С., след извършена проверка от служители на НАП, е установено, че необосновано от обективни икономически фактори, считано от месец октомври 2025 г., жалбоподателят "******" ****е увеличил цената на предлаганата от него транспортна услуга превоз на пътници по линия „Р. – Ч.“, като цената на еднократният хартиен билет за транспорт по тази линия, закупен и заплатен в брой в микробус осъществяващ транспорт на същата дата, е повишена спрямо 11.08.2025 г. датата на въвеждане на ЗВЕРБ с 1,00 лев или 50 %, като през 2025 г. цената е била 2,00 лв., а считано от месец октомври 2025г. тя вече е завишена на 3,00 лв..

В хода на проверката от жалбоподателя е изискана допълнителна информация за цените на транспортните услуги на "********" ****.

На 26.01.2026 г. св. С. З. – ст. инспектор по приходите в НАП, съставила на жалбоподателя акт за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, а на 20.03.2026 г. е издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства - наказателно постановление (л.

10 - 12), акт за нарушение (л. 15 - 16), копие на хартиен билет за пътуване (л.

28), протокол за извършена проверка (л. 24 - 25), декларация от С. К. (л. 26), справка за услуги за транспорт (л. 19 - 20), фактура (л. 21), ведомост за самоосигуряващо се лице, разчетно платежна ведомост и трудов договор (л.

22), покана до управителя на „********“ ****(л. 27), писмени обяснения (л.

17), справки за трудови договори на „*******“ *****и данни за осигуряването на С. С. К., З. Д. Т., Р. А. Б., извлечени от дневник за продажби на „******* “ ***(л. 51 - 57) както и от показанията на свидетелите С. З., С. З. и Н. С..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган началник на отдел "Оперативни дейности"-П. към Дирекция "Оперативни 2 дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта. Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма, както и съставомерните признаци на вмененото нарушение, включително и кога реално е осъществено. В АУАН и НП са налице ясни, точни и конкретни твърдения на коя дата е извършена проверката и кога е установено нарушението, а именно – на 19.01.2026 г. Липсва посочване на коя дата конкретно е настъпилата промяна в цената на услугата превоз на пътници по линия „Рудозем – Чепинци“, но е ясно, че същата е била факт и действаща към датата на проверката, попадаща във времевия обхват на чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ.

По делото няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че действително цената през 2025 г. е била 2,00 лв., а от месец октомври 2025 г. е завишена с 50% и е станала 3,00 лв..

Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Това означава, че фактическият състав на нарушението съдържа следните елементи (юридически факти): 1) осъществява се в точно определен от закона интервал от време - "период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове", който трае една година - от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г.; 2) нарушителят да има качеството търговец по смисъла на Търговски закон (ТЗ);

3) в това си качество да предлага стоки и/или услуги на лица имащи качеството на потребители; 4) при формиране на цените на предлаганите стоки и/или услуги търговецът действа недобросъвестно и непрозрачно; 5) да е налице реално увеличение на цените съпоставимо с предходен момент; и 6) да се констатира, че това увеличение на цените не почива на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца, без да съществуват фактори с отношение към себестойността на стоката/услугата (арг. от параграф 1, т. 6 на ЗВЕРБ).

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по един безспорен начин фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

На първо място, нарушеното е извършено на 19.01.2026 г., т. е. в периода на двойно обозначаване на цените в Р Б.

На второ място, жалбоподателят "*******" ***** с ЕИК ******, с управител и представител С. С. К., има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

На трето място, жалбоподателят "******" **** има качеството на "оператор на обществени услуги" по смисъла на чл. 2, б. "г" от Регламент № 1370/23.10.2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт на Европейския парламент и на 3

Съвета. И това е така, защото има право да осъществява на територията на община Р. транспорт на пътници по линиите „Р. – Ч.“, „Р. – К.“, „Р. – В.“, по утвърдена транспортна схема, която дейност представлява обществена услуга за превоз на пътници. Потребители на тази регионална транспортна услуга са всички физически лица, които ползват услугите за транспортирането им от едно място до друго, за която услуга заплащат определена цена.

На следващо място, в хода на съдебното следствие се установи по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е увеличил цената на еднократния билет за транспорт по линията „Р. – Ч.“, заплатен в брой в микробуса, с 50 % (1,00 лев), като през 2025 г. цената е била 2,00 лв., а от месец октомври на 2025 г. тя вече е 3,00 лв..

На следващо място се установи, че увеличението на цената на билета за транспорт по линията „Р. – Ч.“ не почива на обективни икономически фактори с пряка насоченост към себестойността на еднократния билет.

Съгласно параграф 1, т. 6 на ЗВЕРБ, обективни икономически фактори са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Да, действително има повишение на някои от разходите на дружеството, като например за техническо обслужване, за труд, застраховки и пр., но тези разходи са общоважащи за транспортната дейност на дружеството като цяло. В хода на съдебното следствие не се установи пряк ефект от поскъпването на определени компоненти върху цената на билета и как сумата от този 1 лев покрива определени разходи на търговеца. Разходите имат отношение към всички услуги и в този смисъл не се установи, защо именно цената на билета ще трябва да ги компенсира и то само по една от линиите обслужвани от жалбоподателя. Не се установи конкретна пряка връзка и необходимост точно цената на билета да бъде завишавана и то в посочения размер от 1 лев. Някои от разходите, като например за възнаграждение на едно от наетите лица З. Т. което с допълнителен трудов договор от ******** г. е на работа от 17.06.2025 г. и за другия назначен работник – Р. Б., което е изпълнявала длъжността „******“ са налични и от преди Закона за въвеждането на еврото в РБ. Няма промяна и на осигурителните вноски на управителя на дружеството и съществена промяна на осигурителния доход на работниците Т. и Б. Неотносимо е твърдението и представените доказателства за увеличаването на осигурителни вноски, застраховки и на вноската за годишен преглед на ЕТ „*******“, доколкото не касаят дружеството жалбоподател. От друга страна от дневника за продажби на „*******“ *** е видно, че цената на предоставената услуга – годишен технически преглед на автомобили на „*******“ **** не е променяна от 22.05.2025г. до 29.04.2026 г.. По отношение на твърдението, че има завишаване на разходите за горива, материали и резервни части, дружеството не е представило доказателства, поради което и същите не представляват обективни икономически фактори за увеличението на цената съгласно изискването на параграф 1, т. 6 от ЗВЕРБ.

Съдът намира, че в случая при формиране на цената на билета жалбоподателят е действал недобросъвестно и непрозрачно. Това е така по 4 следните съображения. От съдържанието на жалбата се вижда, че за 2025 г. стойността на билета се равнява на 2,00лв.. Не е посочено обаче как е достигната тази стойност. Липсва подробен, прозрачен и проверим алгоритъм за това как се формира себестойността на услугата, какъв процент от крайната стойност ще се поеме от потребителите и какъв размер ще се дофинансира от страна на дружеството. Тази непрозрачност в ценообразуването на билета води и до липсата на предвидимост в действията на търговеца. На следващо място, в хода на съдебното следствие не се установи и как е определено това завишаване от 50%, какви са икономическите и математически показатели за отмерването му в точно този размер и действително има ли пряк икономически ефект от това увеличение само на една услуга, доколкото цената на услугите за транспорт по другите две линии „Р. – В.“ и „Р. – К.“ не се променени, след като се излагат твърдения за множество и значителни разходи. Как едно подобно завишаване на цената на билета от 1 лев ще се отрази на общото финансово състояние на предприятието, респ. на бюджета на собственика и на капитала в дружеството. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е действал непрозрачно.