Определение № 28 от 12.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. София, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000975 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 3 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба от 15.10.2025 г. на Националната агенция за приходите срещу определението от 7.10.2025 г. по търг. дело № 153/2018 г. на Окръжен съд – гр.

Монтана, с което е одобрена частична сметка за разпределение, съставена от синдика на обявения в несъстоятелност длъжник „Първа Нова България“ ООД, обявена в търговския регистър на 16.09.2025 г.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът не е уважил възражението на жалбоподателя срещу частичната сметка. Твърди се, че вземането на кредитора „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД за предплатени разноски по чл. 629б в размер на 7 000 лв., внесени на 4.03.2020 г., е погасено по давност по чл. 110 ЗЗД, доколкото това вземане не било предявено и прието в производството по несъстоятелност и за него била неприложима разпоредбата на чл. 685а ТЗ. Сочи се, че противно на приетото от съда изискуемостта настъпвала с внасянето на сумите през 2020 г., а не от момента на увеличаване на масата не несъстоятелността или на стабилизиране на частичната сметка, с която тези вземания се определят по основание и размер. Твърди се, че неправилно е върната частта от предплатения задатък в размер на 5 600 лв. за участие в проданта, което вземане не представлявало разноски по чл. 629б ТЗ, а следвало да се отреди за удовлетворяване на приетите публични вземания по чл. 722, ал. 1, т.

6 ТЗ.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и измени частичната сметка.

Жалбата е била обявена в ТР на 9.12.2025 г., като срещу нея не са подадени отговори от други кредитори или от длъжника.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

С решение от 3.12.2018 г. по т.д. № 153/2018 г. на Окръжен съд – Монтана на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Първа Нова България“ ООД, при начална дата на неплатежоспособност – 10.06.2017 г., по молба от длъжника, като дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му. Със същото решение на осн. чл. 629б ТЗ е указано на заинтересованите лица, че е нужно да внесат сумата 5 000 лв. за покриване на началните разноски за производството.

Впоследствие ненужно с решение от 1.07.2019 г. на осн. чл. 710 ТЗ е постановено повторно обявяване в несъстоятелност и прекратяване на дейността и на правомощията на 1 органите на управление.

С решение от 29.11.2021 г. производството е спряно на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ поради неизпълнени предходни указания за внасяне на разноски по реда на чл. 629б ТЗ. С решение от 8.11.2022 г. производството е възобновено по молба от 7.11.2022 г. на кредитора „С.Г.

Груп“ ЕАД с представени доказателства за внесени разноски в размер на 8 000 лв.

По реда на чл. 692 ТЗ са били одобрени следните списъци на приетите вземания:

1) с определение от 31.05.2019 г., обявено в ТР на същата дата, са били одобрени списъците на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, и на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ, обявени в ТР на 17.05.2019 г., по които не са постъпили възражения;

2) с определение от 5.08.2019 г., обявено в ТР на същата дата, са били одобрени списъци на допълнително предявените вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ, предявени по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и на служебно приети вземания по чл. 687, ал. 2 ТЗ, обявени в ТР на 23.07.2019 г., по който не са постъпили възражения;

3) с определение от 29.05.2020 г., обявено в ТР на същата дата, е бил одобрен допълнителен списъкът на приетите вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР на 30.04.2020 г., по който не са постъпили възражения.

В списъците са включени вземания на кредиторите: 1) „ЧЕЗ Електро България“ АД – за сумата 223,41 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия, и за сумата 8,66 лв.

– законна лихва до 1.04.2019 г.; 2) НАП, като представител на държавата – за публични вземания по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО и лихви в общ размер на 42 995,61 лв., както и за местни данъци по ЗМДТ и лихви в общ размер на 709,56 лв. и 630,56 лв.; 3) „Юробанк България“ АД – общо за 62 640,06 лв., от които: за сумата 24 500,89 лв. за главница, лихви и разноски по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL35995/13.12.2011 г.; за сумата 17 026,80 лв. за главница, лихви и разноски по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL38505/9.05.2012 г.; за сумата 13 326,19 лв. за главница, лихви и разноски по договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL40887/5.11.2012 г.; за сумата 5 000 лв. – предплатени на 27.02.2019 г. разноски по производството по несъстоятелност; за сумата 1 786,18 лв. – такси и разноски по изп. д. № 1057/2017 г. на ЧСИ с рег. № ***.

Впоследствие всички приети вземания, както и тези за направени разноски в производството, на кредитора „Юробанк България“ АД са били прехвърлени на цесионера „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД, който е встъпил в производството.

С определение от 31.05.2023 г. е одобрената първата частична сметка за разпределение от постъпили в масата на несъстоятелността средства, обявена от синдика в ТР на 15.05.2023 г., за сумата от 47 976 лв., срещу която не са постъпили възражения. Определението е обявено в ТР на 31.05.2023 г. и срещу него не е била подадена жалба. Сумата по сметката е отредена в полза на кредитора „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД, обявен за купувач в публична продан на осребрен недвижим имот на длъжника, като на осн. чл. 717д, ал. 2 ТЗ е прихваната от приетите му вземания в общ размер на 62 640,06 лв., а за внесения задатък от купувача в размер на 4 797,60 лв. е постановено връщане.

С обжалваното определение от 7.10.2025 г. е одобрена втората частична сметка за разпределение от постъпили в масата на несъстоятелността средства, обявена от синдика в ТР на 16.09.2025 г., срещу която срок е постъпило възражение от НАП, подадено по пощата на 30.09.2025 г. Посочено е, че сметката се съставя на осн. чл. 717д, ал. 2 ТЗ след проведена продан на недвижими имоти /самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“, ет. *, заедно с 1/3 ид. част от поземления имот, в който е построена/, осребрен за цена от 36 600 лв. Сумата е отредена за покриване на вземанията на купувача за извършени разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 31 000 лв., с които е извършено прихващане. Посочено е, че останалата част от цената в размер на 5 600 лв. е приспадната от внесения задатък за участие в проданта в общ размер на 6 960 лв., а за разликата от 1 360 лв. е постановено връщане на купувача. Определението е обявено в ТР на 7.10.2025 г. и срещу него е подадена настоящата жалба.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

2

Частната жалба е подадена срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Процесната втора частична сметка за разпределение е такава по чл. 717д, ал. 2 ТЗ, която се изготвя преди финализиране на извършена от синдика продажба на имущество, когато за купувач е обявен кредитор с прието вземане или с права по чл. 717н ТЗ, с цел да се определи каква част от дължимата цена следва да се плати реално от купувача и каква част се прихваща от неговото вземане към длъжника в несъстоятелност.

Възраженията на жалбоподателя са в две насоки: 1) по отношение на сумата 7 000 лв., представляваща част от сумата 31 000 лв. – внесени разноски по чл. 629б ТЗ, и 2) по отношение на сумата 5 600 лв. – приспадната от част от внесения задатък за участие в проданта. Спрямо останалата част от разпределената сума от 31 000 лв. /т.е. за 24 000 лв./ възражения не са направени, поради което и тя е извън обхвата на съдебната проверка. По отношение на своевременно наведените възражения съдът намира следното:

Жалбоподателят поддържа, че за вземането на кредитора „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД за предплатени разноски по чл. 629б в размер на 7 000 лв., внесени на 4.03.2020 г., не следва да се отрежда сума при разпределението, тъй като това вземане било погасено по давност по чл. 110 ЗЗД, доколкото вземането не било предявено и прието в производството по несъстоятелност и за него била неприложима разпоредбата на чл. 685а ТЗ. Тезата е принципно неправилна.

Вземанията на кредиторите за привнесени разноски по чл. 629б ТЗ не подлежат на предявяване и приемане, а те се възстановяват при наличие на събрани суми в масата на несъстоятелността чрез изготвяне на сметка за разпределение и се удовлетворяват с поредността по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, но преди останалите вземания за разноски от същия ред – така т. 9 от ТР № 1/3.12.2018 г. на ВКС – ОСТК. Вярно е, че за вземанията за разноски по чл. 723 ТЗ не е приложима специалната разпоредба на чл. 685а ТЗ, относима само към подлежащите на предявяване вземания, но не е вярно, че за тях тече погасителна давност по време на висящността на производството по несъстоятелност. Разноските по чл. 723 ТЗ имат същото значение, както разноските в което и да е съдебно производство – гражданско, наказателно или административно. Да се приеме, че за вземанията за съдебни разноски тече давност по време на висящността на същото производство, за което се отнасят, би било алогично и парадоксално. Така в едно гражданско дело, продължило повече от 10 години, ще се окаже, че разноските на страните, направени в началото на производството /напр. за държавна такса, адв. възнаграждение или вещи лица/, биха се оказали погасени по давност към момента на постановяване на финализиращия съдебен акт, което напълно би обезсмислило предвидената отговорност за разноски на загубилата страна. Ето защо подобен резултат е крайно неприемлив. Затова, макар вземанията за разноски да стават изискуеми от момента, в който са извършени, то за тях не тече давност по време на висящността на съответното производство на осн. чл. 115, буква „ж“ ЗЗД. За тези разноски съответното висящо производство следва да се приеме за „съдебен процес относно вземането“, тъй като извън това производство те не подлежат на присъждане по друг ред.

Същото се отнася и за вземанията за разноски по чл. 723 ТЗ, част от които са и тези по чл.

632а ТЗ – погасителна давност за тях не тече по време на висящността на производството по несъстоятелност, още повече, че принципно срещу длъжника в несъстоятелност нови искови и изпълнителни дела са недопустими /чл. 637, ал. 8 и чл. 638 ТЗ/. Ето защо това възражение на жалбоподателя е неоснователно.

Второто възражение също е неоснователно. Преди всичко следва да се отбележи, че жалбоподателят неправилно интерпретира сметката за разпределение в частта относно сумата 5 600 лв., представляваща приспадната от част от внесения от купувача задатък за участие в проданта в общ размер на 6 960 лв. Противно на поддържаното от жалбоподателя сумата 5 600 лв. нито е отредена към вземанията на купувача – кредитор по чл. 722, ал. 1, т.

3 ТЗ, нито е постановено връщането й не купувача. Всъщност, тази сума е приспадната от дължимата от купувача цена по проданта в размер на 36 600 лв., вследствие на което тя остава в масата на несъстоятелността и подлежи на последващо разпределение по реда на чл. 722 ТЗ. Процесната сметка не касае това последващо разпределение, тъй като тя е изготвена в хипотезата на чл. 717д, ал. 2 ТЗ. Съобразно тези правила в сметката за разпределение следва да се извърши прихващане между дължимата цена и вземането на купувача – кредитор, а ако цената го надвишава – да се приспадне от внесения задатък за 3 участие в проданта, след което остатъкът от задатъка се връща на кредитора – купувач. В случая от дължимата за проданта цена от 36 600 лв. правилно е приспадната сумата 31 000 лв., представляваща вземания по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ на купувача, а след това остатъкът от цената в размер на 5 600 лв. е покрит чрез приспадане от внесения задатък в размер на 6 960 лв., поради което надвишаващият остатък от задатъка в размер на 1 360 лв. правилно е определен за възстановяване на купувача.