Решение № 610 от 24.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. София, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело № 20211100105947 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Т. П. Д., с която предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК за установяване спрямо ответника „ЕОС М.” ЕООД, че ищцата в качеството си на наследник на една втора идеална част от наследството на солидарния длъжник В.Л. В.а не дължи на ответника следните суми по изпълнителен лист от 04.01.2013 г., издаден по гр. дело № 60116/2012 г. по описа на СРС, 64 състав:

-сумата от 15 358,39 лв. - дължима главница на основание Споразумение за обединяване на кредити с „БАНКА ДСК" ООД от 26.11.2010 г.,

-сумата от 13 009,71 лева - законна лихва изтекла за периода 15.12.2012 г. -15.04.2021 г.,

-сумата от 30 лв.-заемни такси,

-сумата от 2 216,18 лв. - договорна лихва за периода 25.12.2011 г. 14.12.2012 г., -сумата от 403,19 лв. - наказателна лихва за периода 09.09.2012 г. 14.12.2012 г.

Ищцата твърди, че е наследник на една втора идеална част от 1 наследството на своята майка В.Л. В.а. Твърди, че с изпълнителен лист от 04.01.2013 г., издаден по гр. дело № 60116/2012 г., СРС, 64 състав, солидарните длъжници Л.П.В. (сестра на ищцата) и В.Л. В.а са осъдени да заплатят в полза на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК **** следните суми:

-30 716,77 лв.

-дължима главница на основание Споразумение за обединяване на кредити с „БАНКА ДСК" ООД от 26.11.2010 г., -60 лв.-заемни такси,

-4 452,35 лв. - договорна лихва за периода 25.12.2011 г. - 14.12.2012 г., -806,37 лв. - наказателна лихва за периода 09.09.2012 г. -14.12.2012 г., -1 531,06 лв. - разноски по делото, включващи 720,71 лв. - държавна такса и 810,35 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.

Ищцата твърди, че вземанията на ответника са погасени по давност.

Твърди, че след снабдяване с изпълнителния лист „Банка ДСК“ АД е образувала при ЧСИ М.Б. изпълнително дело № 1051/2013 г., по което и на 08.02.2013 г. са наложени запори по банковата сметка на Л.В. и запор на пенсия на В.В.. Последното изпълнително действие по изпълнително дело № 1051/2013 г. е извършено на 15.04.2013 г. с налагане на запор върху лек автомобил, собственост на Л.П.В., като от този момент не са искани, съответно не са извършвани никакви изпълнителни действия. Поддържа се, че на 15.05.2015 г. по молба на „ОТП Ф.Б.“ АД-дружеството е конституирано като взискател, но и то в продължение на две години не е предприело изпълнителни действия. Поддържа, че на 30.10.2017 г. „ОТП Ф.Б.“ АД е прехвърлило на ответника „ЕОС М.“ ЕООД вземанията си по процесния изпълнителен лист чрез цесия, като на 13.02.2018 г. дружеството е конституирано като взискател по изпълнително дело № 1051/2013 г., след което последното е прекратено с постановление от 01.07.2019 г.

Ищцата твърди, че на 12.08.2019 г. ответникът „ЕОС М." ЕООД, въз основа на Изпълнителен лист от 04.01.2013 г., е образувал при Частен съдебен изпълнител М.Б., с peг. № 838, район на действие СГС, изпълнително дело № 3669/2019 г. Твърди, че към 15.04.2021 г., когато е наложен запора на трудовото възнаграждение на Т. П. Д., спрямо нейния наследодател В.Л. В.а се претендират сумите по изпълнителния лист в пълен размер.

Твърди се, че предприетото на 15.04.2021 г. изпълнително действие е след изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, 2 поради което вземането на ответника спрямо ищцата е погасено по давност.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 04.01.2013 г., издаден по гр. дело № 60116/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, съответстващи на нейната ½ идеална част от наследството на нейната майка, като погасени по давност, след влизане в сила на издадената заповед.

В срока за отговор ответникът депозира такъв чрез процесуалния си представител адвокат В., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Ответникът поддържа, че въз основа на издадения изпълнителен лист, първоначалният кредитор е образувал и.д.№ 1051/2013г. по описа на ЧСИ М.Б., като по делото са извършвани изпълнителни действия. След цедиране на задължението на дружество „ЕОС М.“ ЕООД, на 13.02.2018 г. по изпълнителното дело е депозирана молба за конституиране на новия взискател, заедно с искане за налагане на запор на банкова сметка, което обстоятелство не е посочено в исковата молба. След искането за извършване на това изпълнително действие, изпълнителното дело е прекратено.

Образувано е ново изпълнително дело на 12.08.2019 г. под № 3669/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., като са извършвани нови валидни изпълнителни действия-запор на банкова сметка. Ответникът твърди, че вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение /приравнена по своя ефект на съдебно решение/, поради което според чл. 117, ал.2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Твърди, че след издаването на заповедта е започнал да тече нов срок. Твърди, че по време на първото изпълнително дело, образувано през 2013 г. давност не е текла, като такава е започнала да тече от 26.06.2015 г., доколкото постановките на ТР № 2/2015 г. се прилагат занапред.

Ответникът твърди, че изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са погасени.

Изпълнителните действия по и.д. № 1051/2013 г. и по и.д. № 3669/2019 г. са извършвани в срок и ищцата дължи процесното вземане. От момента на образуване на изпълнителното дело до сега, са извършвани изпълнителни 3 действия прекъсващи давността.

Моли съда да отхвърли така предявения иск. При условията на евентуалност заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното към доказателствата по делото копие от изпълнително дело № 20138380401051 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838, район на действие: Софийски градски съд, се установява че същото е образувано на 06.02.2013 г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Л.П.В. и В.Л. В.а, за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 04.01.2013 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 04.01.2013 г. по ч.гр.д. № 60116/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, както следва: сумата от 30 716,77 лв.-главница по споразумение за обединяване на кредити от 26.11.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 15.12.2012 г. до изплащане на вземането, заемни такси в размер на 60 лв., договорна лихва в размер на 4452,35 лв. за периода от 25.12.2011 г. до 14.12.2012 г. включително, наказателна лихва в размер на 806,37 лв. за периода от 09.09.2012 г. до 14.12.2012 г. включително и 1536,06 лв. разноски по делото.

Молбата е редовна и съдържа посочване на изпълнителен способ за принудително изпълнение.

След образуване на делото по същото са извършени следните изпълнителни действия:

На 14.02.2013 г. съдебният изпълнител е наложил запор на сметките на двамата длъжници в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „БНП Париба С.А.клон София“, „ОББ“ АД, „Сибанк“ ЕАД и др.

4

На 15.02.2013 г. съдебният изпълнител е наложил запори на сметките на двамата длъжници в „КТБ“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и др.

На 22.04.2013 г. е наложен запор на ППС, собственост на Л.П.В.. От тази дата не са извършвани изпълнителни действия.

На 15.05.2015 г. по делото е постъпила молба от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с искане да бъде конституиран като взискател по делото в качеството на частен правоприемник по силата на договор за цесия от 27.06.2013 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. Молбата не съдържа искания за изпълнителни действия.

По делото не са извършвани такива.

На 13.02.2018 г. по делото е постъпила молба от ответника „ЕОС М.“ ЕООД с искане да бъде конституиран като взискател по делото в качеството на частен правоприемник по силата на договор за цесия от 30.10.2017 г., сключен с „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. Молбата съдържа искане за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника Л.П.В. в „ЦКБ“ АД. Такова изпълнително действие не е осъществявано.

С молба от 18.06.2019 г. новоконстиуираният взискател е поискал прекратяване на образуваното срещу Л.П. В.а изпълнително дело.

С постановление от 01.07.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

От приобщеното към доказателствата по делото копие от изпълнително дело № 20198380403669 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838, район на действие: Софийски градски съд, се установява че същото е образувано на 12.08.2019 г. по молба на „ЕОС М.“ ЕООД срещу Л.П.В. за принудително събиране на сумите по същия изпълнителен лист от 04.01.2013 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 04.01.2013 г. по ч.гр.д. № 60116/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, както следва: сумата от 30 716,77 лв.-главница по споразумение за обединяване на кредити от 26.11.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 15.12.2012 г. до изплащане на вземането, заемни такси в размер на 60 лв., договорна лихва в размер на 4452,35 лв. за периода от 25.12.2011 г. до 14.12.2012 г. включително, наказателна лихва в размер на 806,37 лв. за периода от 09.09.2012 г. до 14.12.2012 г. включително и 1536,06 лв. разноски по делото.

5

С молбата е посочен изпълнителен способ за принудително изпълнение.

На 09.09.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запори на сметките на длъжника Л.П.В. в „ПИБ“ АД и др.

От представеното удостоверение за наследници изх.№ 1100-119/18 от 11.09.2019 г. на Община Роман, се установява, че длъжникът В.Л. В.а е починала на 01.05.2018 г. и нейни наследници по закон са децата й: Т. П. Д.ищцата по делото и Л.П.В.-длъжника по изпълнителното дело.

С молба от 25.11.2019 г. длъжникът не е посочил изпълнителен способ за принудително изпълнение по отношение на длъжника Т. П. Д..

С молба от 19.03.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор на вземания на длъжника в установените банки, както и опис на притежавани от него движими вещи.

На 16.04.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор на сметките на Т. П. Д. в „ЦКБ“ АД, а на 21.04.2021 г. и върху възнаграждения за труд при работодателя й 81 Средно училище „Виктор Юго“ гр.София.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна предявения иск по чл. 439 ГПК.

С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.

Искът е процесуалн допустим, тъй като ищцата в качеството й на наследник по закон на длъжника В.Л. В.а се позовава на новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти.

От доказателствата по делото се установява, че на 21.11.2013 г. на 6 длъжника В.Л. В.а е връчена редовно /лично/ покана за доброволно изпълнение, съответно препис от издадената заповед. Съобразно нормата на чл.414, ал.2 от ГПК, в редакцията й към този момент, срокът за подаване на възражение е двуседмичен от получаване на преписа от издадената заповед.