Решение № 6735 от 25.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 6735

Бургас, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНА КОЛЕВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 20267040701451 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Н. М. И., ЕГН*****, с постоянен адрес: [населено място], к- с Изгрев, [адрес] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3388-000082/08.06.2026г., издадена от К. Г. Б. – Началник сектор „Охранителна полиция“, ОДМВР [населено място], Пето РУ Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Иска съдът да отмени оспорената заповед, като твърди, че е изпълнил предписанието на контролния орган да даде кръв за анализ. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., който поддържа жалбата. Депозира писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът – Началник сектор „Охранителна полиция“, ОДМВР [населено място], Пето РУ Бургас наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Представя административната преписка. Депозира писмено становище, в което посочва, че заповедта е законосъобразна, тъй като е установена употреба на амфетамин и метаамфетамин със съдебно-токсикологична експертиза. Не претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2026г. около 08,15часа, в [населено място], [улица], до кръстовище с [улица]жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел 190Д, с ДК №[рег. номер], при извършена проверка отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и/или техните аналози с техническо средство Д. Д. тест 5000 с фабрични номера ARNN-0031. Връчен е талон за изследване № 307066 и 7 бр. холограмни стикери.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 3702765/08.06.2026г., за нарушение на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, от полицейския служител Р. Т.. АУАН бил връчен след съставянето му незабавно на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

На основание съставения АУАН №3702765/08.06.2026г., и при тези фактически установявания Началник сектор, ОДМВР [населено място], Пето РУ Бургас издал Заповед № № 26-3388-000082/08.06.2026г., за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото е представен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба от 08.06.2026г. в 09,41ч., в който е документирането вземането на проби от кръв и урина от Н. И..

На 09.06.2026г. с писмо до ВМА е изпратена кръвна проба, взета от жалбоподателя, ведно с талон за медицинско изследване № 307066. за извършване на токсико-химична експертиза за установяване наличието на наркотични вещества и при наличие определянето на процентното съдържание. Представен е приемо-предавателен протокол от 09.06.2026г., от който е видно че е предадена кръвната проба от полицейския служител на Пето РУ на служител в сектор УССД, ОДМВР Бургас за предаването им във ВМА-София.

На 06.07.2026г. от ВМА до Пето РУ-Бургас е изпратен протокол за химикотоксикологично изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози, от който се установява присъствие на амфетамин и метаамфетамин в кръвната проба на жалбоподателя и специфичен метаболит карбокси-D9- THC, доказващ употреба на трахидроканабинол в пробата от урина, както амфетамин и метаамфетамин.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 09.06.2026г., а жалбата е с вх.№9264/23.06.2026г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР [населено място], издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.6 от посочената заповед Началник сектор „Охранителна полиция“ в районно управление, ОДМВР [населено място], които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено удостоверение от 24.03.2026г., от което е видно, че издателят на заповедта К. Г. Б. е заемал длъжността Началник сектор „Охранителна полиция“, ОДМВР [населено място], Пето РУ Бургас към датата на издаването й. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство и откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно, тъй като е употребен съюза "или", вместо "и", което означава, че всеки отказ да бъде проверен водача по начина, посочен от контролния орган, е съставомерен. При алтернативно изброените възможни способи за проверка единственият извод е, че не е предоставен избор на водачите, а за контролните органи изборът е в хипотезата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/.

Според законодателната уредба целта на проверката е да се установи веднага и на място дали водачът не нарушава забраната на чл. 5, ал. 3 ЗДвП, като не се позволи на водачите, които не са проверени да продължат да управляват МПС, поради което отказът да се проведе изследване на място, води винаги до наличие на основанието по чл. 171, т. 1 буква "б" ЗДвП. В подкрепа на това съждение е разпоредбата на чл. 2, ал. 1,2 от Наредбата, съгласно която при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, като в ал.2 е въведена законова фикция, приравняваща „Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава“. Разпоредбата е императивна по своето съдържание, установява задължение за водачите и посочва кои обстоятелства изключват нейното спазване, а сред тях не е нежеланието да бъде взета проба, поради станало му известно от публичното пространство, че полевите тестове са некоректни.

В продължение на гореизложеното, следва да се отбележи, че талон за медицинско изследване, се попълва в случаите по чл. 3а от Наредбата, а именно когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, което посочва поредност на начините и средствата за установяване употребата на наркотични вещества, като не предоставена възможност за избор. Изпълнението на издадения талон за медицинско изследване има отношение към установяване на факти от състава на престъплението - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, но не сочи на факт, изключващ приложението на законовата фикция по чл. 2, ал. 2 от Наредбата.

В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство -нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП. По делото не се ангажираха доказателства, които да оборят фактическите обстоятелства, установени в акта за нарушение. При тези обстоятелства несъмнено е налице материалноправната предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС и отказ водачът да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.

В подкрепа на горните разсъждения са събраните по делото доказателства, възникнали след издаването на ПАМ, а именно в резултат на дадените биологични проби, от изготвения Протокол за химикотоксикологично изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози се установява присъствие на амфетамин и метаамфетамин в кръвната проба на жалбоподателя и специфичен метаболит карбокси-D9- THC, доказващ употреба на трахидроканабинол в пробата от урина, както амфетамин и метаамфетамин. Т.е неналагането на ПАМ веднага би довело до неизпълнение законоворегламентираната цел на тази категория административни актове. Съгласно чл. 22 ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП, принудителната административна мярка се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т.е има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, както и преустановителен характер - да осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС след употреба на наркотични и упойващи вещества. Безспорно в случая, отказът на водача не е бил самоцел, а е свързан с употребени забранени вещества и към конкретния момент е представлявал опасност за движението, поради което с оглед превантивната и преустановителната й функция правилно е приложена при установяване на отказ на водача да бъде проверен с тест.