Решение № 271 от 26.11.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Т., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Т., IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100917 по описа за 2025 година

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба на А. О. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххх” № 18, чрез пълномощника си – адв. В. - САК, срещу община Т., с адрес: гр. Т., пл. „Сава Младенов“ № 9, с ЕИК 000ххххххх, представлявано от Кмета на Община Т., иск с правно основание: чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът разбрал, че срещу него е образувано изп. дело № 633/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие – ОС Ловеч, във връзка с това, че срещу ищецът е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 871228-1/09.12.2020 г. на Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Т..

Сочи се, че с Покана за доброволно изпълнение изх. № 30024/05.08.2024 г. по изп. дело № 633/2022 г. по описа на Велислав Петров – ЧСИ с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие – ОС Ловеч, ищецът е уведомен, че по Акт за установяване на задължения по чл.

107, ал. 3 от ДОПК № 871228-1/09.12.2020 г. на Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Т. е задължен да заплати в полза на Община Т. следните суми: 1115, 50 лв. /хиляда сто и петнадесет лева и петдесет стотинки/ ведно със законната лихва върху нея, която от 15.02.2022 г. до 05.08.2024 г. е в размер на 340,03 лв., до окончателното й изплащане; 1 484, 01 лв. – неолихвяема сума, включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по изпълнителното производство, вкл. Такса по т. 26 от „Тарифа за таксите и разноските“ към ЗЧСИ, с вкл. ДДС, която към 05.08.2024г. е в размер на 266, 26 лв.

В исковата си молба, ищецът твърди, че, на 27.12.2012 г., е придобил лек автомобил марка АУДИ, Модел А4, рама WAUZZZ8Eхххххххххх, цвят: сив металик, година на първа регистрация 21.05.2002 г., бензин, рег. № ОВххххВА. На 07 юли 2013 г. в Доувър, Великобритания автомобилът му е конфискуван, тъй като при претърсването му от граничните служители са открити укрити 20,8 кг тютюн за ръчно свиване. По време на разпита на ищецът, той е признал, че е закупил тютюна за други лица, които не са пътували в колата му.

1

Сочи, че още на 07.07.2013 г. автомобилът на ищецът е конфискуван и отнет от служителите на Гранична полиция „Отдел по конфискацията“, Великобритания. Въпреки това, ищецът отправил искане до тях да му върнат автомобила и в отговор на искането му за връщате на конфискувано моторно средство, получил Писмо от 08.10.2013 г. от Гранична полиция „Отдел по конфискацията“, Великобритания, в което е изрично записано, че служителите на Гранична полиция „Отдел по конфискацията“, Великобритания, стигат „до заключението, че не са налице изключителни обстоятелства, които да оправдаят отклонение от страна на длъжностните лица“ и потвърждават, че в този случай, превозното средство с рег. № ОВххххВА, няма да му бъде възстановено на собственика му – ищец в настоящето производство.

На следващо място ищецът сочи, че след като е конфискувано МПС с рег. № ОВххххВА от Гранична полиция „Отдел по конфискацията“, Великобритания, следователно още от 2013г. ищецът е загубил собствеността и владението върху МПС и негов собственик е държавата – Великобритания. През годините М. е правил опити да бъде заличена регистрацията на МПС с рег. № ОВххххВА и в КАТ – при ОДМВР Ловеч и в община Т., но безуспешно. Ищецът заявява, че от КАТ – при ОДМВР Ловеч са изискали от него освен документа, че е конфискуван автомобила от Великобритания – да върне регистрационните му табели, което, според него, е невъзможно, защото не разполага с тях. Счита, че, след като МПС с рег. № ОВххххВА е конфискувано и отнето от Гранична полиция „Отдел по конфискацията“, Великобритания именно Великобритания става собственик на автомобила, А. М. не е собственик и не дължи данък.

Твърди, че са погА.и по давност всички задължения за периода от 2013 г. до м.

12.2016 г. в общ размер на 632, 50 лева според Акта /за 2013г. – 172, 50; за 2014г. – 172, 50лв.; за 2015г. – 172, 50 лв.; за 2016г. – 115, 00 лв./

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А. О. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххх” не дължи на Община Т., с адрес: гр. Т., пл. „Сава Младенов“ № 9, с ЕИК 000ххххххх, представлявано от Кмета на Община Т., следните суми: 1 115,50 лв. /хиляда сто и петнадесет лева и петдесет стотинки/ ведно със законната лихва върху нея, която от 15.02.2022 г. до 05.08.2024 г. е в размер на 340,03 лв., до окончателното й изплащане; 1 484,01 лв. – неолихвяема сума, включваща съдебни разноски , вкл. Такса по „Тарифа за таксите и разноските“ към ЗЧСИ, с вкл. ДДС, която към 05.08.2024 г. е в размер на 266,26 лв., за които е образувано изп. Дело – 633/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, тъй като А. О. М., с ЕГН ********** не е собственик на лек автомобил марка АУДИ, Модел А4, рама WAUZZZ8Eхххххххххх, цвят: сив металик, година на първа регистрация 21.05.2002 г., бензин, рег. № ОВххххВА от 2013 г.

Алтернативно, моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено, че А. О. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххх” НЕ ДЪЛЖИ на Община Т., с адрес: гр. Т., пл. „Сава Младенов“№ 9, с ЕИК 000ххххххх, представлявано от Кмета на Община Т., следните суми, установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 871228-1/09.12.2020 г. на Отдел „Местни данъци и такси“ на Община Т.: 632, 50 лева /шестстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки/ от 1 115, 50 лв. главница /за 2013 г. – 172,50; за 2014 г. – 172,50 лв.; за 2015 г. – 172,50 лв.; за 2016 г. – 115,00 лв./ и лихви за периода от 2013 г. до м. 12.2019 г.. в общ размер на 460,65 лева според Акта, тъй като са погА.и по давност.

Ответника Община Т., с адрес: гр. Т., пл. „Сава Младенов“№ 9, с ЕИК 000ххххххх, представлявано от Кмета на Община Т., чрез адв. М. от САК в указания срок, по реда на чл.

131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва искът като неоснователен и подробно излага мотиви за това.

Сочи се, че оспорва твърдението на ищеца, че не дължи данък МПС, поради това, че лекият автомобил е конфискуван по реда на законодателството на Великобритания. Заявява, 2 че по отношение на спора е приложимо българското законодателство и по-конкретно ЗМДТ, съгласно което само прекратената регистрация в регистрите на МВР е основание за недължимост на данък МПС. Сочи, че съгласно чл. 51, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства, както предвижда чл. 53 от същия закон. За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, както е посочено в чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Ответникът заявява, че по силата на посочените правни норми ищецът се явява носител на задължението за заплащане на данък за процесното МПС, тъй като същото не е с прекратена регистрация и ищецът е негов собственик. Сочи, че Община Т. не е компетентния орган, в чиито правомощия е прекратяване регистрацията на МПС. Докато процесното МПС има регистрация за движение по пътищата на България, за Община Т. не е налице правно основание да не начислява и събира данък МПС за него.

Оспорва твърдението, че вземанията за периода 2013 г. - 2016г. за главници и лихви са погА.и поради изтекла петгодишна погасителна давност за главниците и тригодишна давност за лихвите. Сочи, че към датата на съставяне на акта предвидената 5 годишна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е изтекла за задълженията, касаещи периода от 2013 г. до м. 12.2016 г., включително и за лихвите. Длъжникът не е отправил писмено волеизявление до органа по приходите в рамките на административното производство за отписване на вземанията за периода от 2013 г. до 2016 г. поради изтекла погасителна давност, а само при направено възражение от длъжника, органът по приходите може да отпише публични вземания на това основание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът на 27.12.2012 г., е придобил лек автомобил марка АУДИ, Модел А4, рама WAUZZZ8Eхххххххххх, цвят: сив металик, година на първа регистрация 21.05.2002 г., бензин, рег. № ОВххххВА. Срещу ищецът бил издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 871228-1/09.12.2020 г. на Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Т., въз основа на който било образувано изп. дело № 633/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие – ОС Ловеч. С Покана за доброволно изпълнение изх. № 30024/05.08.2024 г. по изп. дело № 633/2022 г. по описа на Велислав Петров – ЧСИ с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие – ОС Ловеч, ищецът е уведомен, че по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 8712281/09.12.2020 г. на Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Т. е задължен да заплати в полза на Община Т. следните суми: 1115, 50 лв. /хиляда сто и петнадесет лева и петдесет стотинки/ ведно със законната лихва върху нея, която от 15.02.2022 г. до 05.08.2024 г. е в размер на 340, 03 лв., до окончателното й изплащане; 1 484, 01 лв. – неолихвяема сума, включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по изпълнителното производство, вкл. Такса по т. 26 от „Тарифа за таксите и разноските“ към ЗЧСИ, с вкл.

ДДС, която към 05.08.2024г. е в размер на 266, 26 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предмет на иска по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността (Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.).

За да е допустим отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се 3 оспорва изпълняемото право, същият следва да е основан само на новонастъпили факти, а именно факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на производството по издаване на процесния акт за установяване на задължения - факти, настъпили след стабилизиране на същия акт (чл. 439, ал. 2 ГПК и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о.; Решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о.;

Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о.).

В исковата молба ищецът твърди, че е получил Покана за доброволно изпълнение изх. № 30024/05.08.2024 г. по изп. дело № 633/2022 г. по описа на Велислав Петров – ЧСИ с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие – ОС Ловеч, образувано въз основа на влязъл в сила акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № 871228-1/09.12.2020 г. на Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Т., като от посочения момент до изтичане на 5годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК не били извършвани никакви изпълнителни действия от ответника. В тази връзка ищецът претендира погасяване по давност на вземанията след влизане в сила на акта за установяване на задължения, което съдът намира да е станало на 13.07.2021 г., /л. 22 от делото/ с изтичане на 14-дневния срок за обжалването му от връчването. Поради това предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на факта на изтекла погасителна давност за вземанията, тоест на факт, новонастъпил след влизане в сила на процесното изпълнително основание.