Решение № 816 от 27.10.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Добрич, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230103241 по описа за 2025 година констатира следното:

Производството е образувано по искова молба на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Т., чрез процесуален представител адв. Т. Н., против А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 600,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №1260662/29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че по заявление на ищеца е било образувано ч.гр.д. №798/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в законоустановения срок е предявен настоящият установителен иск. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за съществуване на парично вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, чието съдебно установяване се претендира след постановена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и невъзможност за реално връчване на длъжника.

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл. ЗПК. Приложими са разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит

Предявените искове са процесуално допустими, подведомствени са на съдилищата на Република България и са подсъдни на Районен съд – Добрич съобразно правилата на 1 родовата и местната подсъдност, поради което подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес

В исковата молба ищцовата страна е направила искане съдебния акт да се постанови по реда на чл.238 от ГПК, в случай, че са налице предпоставките на закона.

Съдът, като прецени изложените обстоятелства и събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл.239 от ГПК, намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На последния са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание.

Приложените към исковата молба заверени преписи от следните писмени доказателства: Лог файл и кореспонденция по Договор № 1260662/29.01.2025 г.; молба по ч.гр.д. № 798/225г. по описа на РС-Чирпан; Фактура № 0000001156/07.11.2025г.; Стандартен европейски формуляр; Погасителен план към договор за кредит № 1260662/29.01.2025 г.;

Договор за кредит № 1260662/29.01.2025 г.; Справка за движенията и актуалния размер на дълга по Договор № 1260662/29.01.2025 г.; Общи условия за кредити предоставяни от разстояние на „СТИК-КРЕДИТ“ АД; разписка № 2000000456778798/29.01.2025г., сочат на възникнало правоотношение между страните по договор за потребителски кредит №1260662/29.01.2025 г .

За заемодателя е възникнало вземане за договорените суми поради настъпване на паджите на задълженията.

На осн. чл. 86 ал.1 от ГПК доколкото главното вземане е парично, върху него следва да се начисли обезщетение за забава, начиная от изискуемостта на главното вземане, именно настъпване падежа за плащане на главното задължение от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.07.2025г.

В настоящия случай, паричните задължения са възникнали преди датата на въвеждане на еврото, но тяхното изпълнение се търси след 1 януари 2026 г. Съгласно принципа за непрекъснатост на договорите и правните инструменти (чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97), въвеждането на еврото не променя условията на съществуващите правни инструменти, нито освобождава от изпълнение на задълженията по тях, а единствено заменя валутата на задължението. С оглед на това, съдът присъжда дължимите суми в евро, като посочва и левовата им равностойност, формирала първоначалния размер на вземането. От 1 януари 2026 г. еврото е единствената официална валута и законно платежно средство в Република България, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.). Датата на въвеждане е определена в Решение на Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България от 8 юли 2025 г., прието в съответствие с чл.

140, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Официалният валутен курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 евро. Този курс е неотменимо фиксиран с изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета, влязло в сила на 1 януари 2026 г.

Прилагането на този фиксиран курс е императивно разпоредено в чл. 5 от ЗВЕРБ за всички преизчисления на парични стойности от левове в евро.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета, превалутирането се извършва чрез делене на сумата в левове на пълната числова стойност на официалния курс (1.95583), изразен с пет знака след десетичната запетая, като полученият резултат се закръглява до втория знак след десетичната запетая по математическото правило.

Относно разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените разноски в исковото производство. Ищецът е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 10,86евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 122,71евро.

Тези доказани разходи следва да се присъдят в тежест на ответната страна.

2

В тежест на ответната страна следва да се възложат и сторените в заповедното производство разноски в размер на 10,86евро държавна такса и 122,71 евро адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ КАТО

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 306,76евро /600,00 лева/, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №1260662/29.01.2025 г., сумата от 6,90евро /13,50лева/ договорна лихва за периода от 29.01.2025г. – 28.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-17.07.2025г. до окончателното изплащане на задълженията.

ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: *** сторените разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 10,86евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 122,71евро .

ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: *** сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д№ 798/2025г. по описа на РС Чирпан в размер на 10,86евро държавна такса и 122,71 евро адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. ЗАЩИТАТА МОЖЕ ДА СЕ

ОСЪЩЕСТВИ ПО РЕДА НА ОТМЯНАТА ПО ЧЛ.240 АЛ.1 ОТ ГПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

3