Решение № 261890 от 22.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря Елеонора

Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 3344 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 928 от 04.01.2020 г., постановено по гр. д. № 29517/2019 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 61-ви състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответникът К.Н.Д. дължи на ищеца сумата от 2 042,56 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, жк „********, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.11.2018 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 47,54 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.01.2019 г. по гр. дело № 76316/2018 г. на СРС, 61-ви състав. С решението са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено по отношение на К.Н.Д., че същият дължи на ищеца разликата над уважения размер на стойността на топлинна енергия до пълния предявен размер от 2 228,95 левa и за периода м. 05.2015 г. - м. 10.2015 г., както и за разликата над уважения размер на таксата за дялово разпределение от 47,54 лева до пълния предявен размер от 49,11 лева и за периода м. 10.2015 г., както и исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 266,10 лева и за сумата от 7,83 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивната жалба от ответника К.Н.Д. в частта, в която исковете на „Т.С.“ ЕАД са уважени, с изложени доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, изложени в исковата молба, като в решението си съдът неправилно се е позовал на представени извън указания му срок от третото лице – помагач писмени доказателства. Намира се, че исковата молба е недопустима, доколкото липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт на лицето, която я е подало, а „Т.С.“ ЕАД не е представило доказателства за предявяване в едномесечен срок на иска за установяване на вземанията си. Възразява се срещу наличието на облигационна връзка между страните, както и срещу основание и размера на предявените искове. Оспорва се да е установено качеството и количеството на твърдяната за доставяна топлинна енергия и да е отправена покана от ищеца за нейното плащане. Сочи се, че от представените извлечения от сметки не е видно отчисляването на технологичните загуби от „Т.С.“ ЕАД, като същите не са годни да установят исковата претенция, съставени са едностранно по данни на ищеца, а и няма абонатен № 061888. Счита се, че липсват доказателства за техническата изправност на общия топломер и на индивидуалните уреди за отчитане. Релевира се, че не са налице доказателства и за дължимостта на цената на услугата дялово разпределение и за легитимацията на третото лице-помагач. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и отхвърляне исковете на ищеца. Претендират се разноски.

„Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не изразяват становище по жалбата на ответника в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.

1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 73, находящ се в гр. София, жк „********, аб. № 061888, като му дължи сумата от общо 2 551,99 лева, от която: 2 228,95 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г.; сумата от 266,10 лева – законната лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016 г. – 21.11.2018 г., сумата от 49,11 лева. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м. 10.2015 г. – м. 04.2018 г., и сумата от 7,83 лева - законна лихва за забава върху нея за периода 30.11.2015 г. – 21.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Във връзка с подадено на 30.11.2018 г. заявление по ч. гр. д. № 76316/2018 г. на СРС, 61-ви състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски. Тук е мястото да бъде посочено, че не намира опора в данни по делото релевираното във въззивната жалба възражение, че исковата молба е недопустима, доколкото липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт на лицето, което я е подало. Исковата молба е подадена от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ж.Г., с надлежно представено по делото към исковата молба съответно пълномощно, находящо се на лист 8 от пъвроинстанционното производство.

С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Намира, че не е изпаднал в забава за заплащане на исковите претенции, както и не дължи заплащане на услугата дялово разпределение.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

На 30.11.2018 г.

„Т.С.“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К.Н.Д. за сумата от 2 228,06 лева и 49,11 лева – главница, както и 266,10 лева и 7,83 лева – мораторна лихва. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г., който включва дължимата сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., за топлоснабден имот– апартамент № 73, находящ се в гр. София, жк „********, аб. № 061888. Посочено е, че дължимите суми са както следва: за неизплатена топлинна енергия: 2 228,95 лева - главница и 266,10 лева - лихва, а за дялово разпределение: 49,11 лева - главница и 7,83 лева - лихва.

С разпореждане от 13.01.2019 г. по ч. гр. д. № 76316/2018 г. на СРС, 61-ви състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 51,02 лева - държавна така, и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал.

4 от ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред, за което е представил доказателство и по ч. гр. д. № 76316/2018 г. на СРС, 61-ви състав – препис от искова молба с входящ номер на СРС, поради което изложените в обратния смисъл доводи на жалбоподателя са неоснователни.

От представен по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 187, том I, рег. № 1378, дело № 179/2000 г. от 24.11.2000 г. се установява, че С.И.Д.е прехвърлила на К.Н.Д. собствената си 1/3 идеална част от недвижим имот, а именно апартамент № 73, находящ се в гр.

София, жк „********. В нотариалния акт липсва отразяване прехвърлителката да си е запазила вещното право на ползване върху посочения апартамент, а и липсват други доказателства по делото за установяване на това обстоятелство, поради което не може да бъде споделено възражението на въззивника, че за процесния период С.И.Д.е била ползвател на топлоснабдения имот.

Отделно, от представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 186, том I, рег.

№ 1377, дело № 178/2000 г. от 24.11.2000 г. се установява, че С.Н.Ф., И.К.Ф.и К.И.В.са продали на съсобственика си К.Н.Д. собствените си общо 2/3 идеални части от апартамент № 73, находящ се в гр. София, жк „********.

Съответно, от посочените доказателства се установява, че ответникът е изключителен собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставило топлинна енергия.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк „********, от 15.02.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 20.06.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, жк „********, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия , както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

За исковия период топлинното счетоводство в сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, е осъществявано от трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Пред СРС е ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител, и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал.

2 от ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. М.А.Т.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза по делото се установява, че според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в порцесния имот радиаторите са демонтирани и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот. Същият заплаща стойността на топлинна енергия за сградна инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект, като за процесния имот отопляемият обем е 175 м3. Съгласно главните отчети и изравнителните сметки ТЕ за БГВ се начислява по показанията на два броя водомери за топла вода в имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на ИРРО водомер и главните отчети от 04.05.20116 г., 25.04.2017 г. и 29.04.2018 г. са подписани. Вещото лице е констатирало, че за исковия период сградата се топлозахранва от две абонатни станции, които работят с общ топломер – нов и ненуждаещ се от метрологична проверка, защото е произведен в ЕС, но е проверен и на 14.12.2017 г. с резултат „съответства“, отчитан по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като от отчетеното количестево ТЕ се приспада сумата от технологичните разходи от двата кръга, които са за сметка на доставчика на ТЕ. Сумите за ТЕ за имота са начислявани съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката - Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. и съгласно измененията на същата.