Решение № 19449 от 16.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19449 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110113824 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди в подадената на 19.05.2026 г. искова молба и в молба за изменение на размера на иска от 13.10.2026 г., че на 15.04.2024 г, в гр.

София в района на кръговото кръстовище на бул. „****“ водачът на МПС с рег. № ****, поради недостатъчен контрол над управлявания от него автомобил реализира виновно пътнотранспортно произшествие (ПТП) с л.а. „****“ с рег. № ****, навлизайки в лентата за движение на последния. За ПТП-то бил съставен констативен протокол. Ищецът бил сключил със собственика на увредения автомобил договор за застраховка „Каско+“, полица № ******, с валидност към датата на ПТП. За настъпилото ПТП при ищеца била образувана щета № **********, по която размерът на имуществените вреди бил оценен и изплатено обезщетение в размер на 2997,24 лв., за което сторил ликвидационни разноски от 15 лв.

Ищецът поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал гражданската отговорност на виновния водач в ПТП-то, за посочената сума. Ответникът извънсъдебно бил канен да плати, като той платил сумата от 1431,10 лв. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 337,10 евро (частична претенция от 808,42 евро), главница, представляваща остатък от суброгационно вземане по щета № **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 19.05.2026 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Ответникът ЗАД „Асет Иншурънс“ АД оспорва иска. Твърди, че платеното извънсъдебно покривало отговорността му. Счита, че не е било необходимо автомобилът да бъде ремонтиран в официален сервиз. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните по реса на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

1

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

Преди подаването на исковата молба ответникът е платил част от претенцията на ищеца. Налице е, следователно, извънсъдебно признание на юридическите факти, пораждащи претенцията. В случая събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице по САТЕ, в тяхната съвкупност, установяват възникване на процесното суброгационно право по основание. Спорен е само размерът на това право.

По отношение на размера на правото на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:

Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.

Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.

В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ (отм.), но която практика не е загубила актуалността си) е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал.

1 от Методиката към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът не отговаря на това условие, тъй като е бил на над 5 година от пускане в експлоатация при ПТП-то. Видно от заключението на САТЕ стойността на ремонта по средни пазарни цени с вложени оригинални части от производителя, който гарантират пълна обезвреда на увредения собственик, е 3014,94 лв.

Размерът на суброгационното право се определя от реално платеното на увредения 2 собственик, което е в по-малък размер 2997,24 лв. Така вземането по чл. 411, ал. 1 КЗ е било в размер 2997,24 лв.+15 лв. ликвидационни разноски=3012,24 лв. След приспадане на плащането от 1431,10 лв. е налице остатък от 1581,14 лв., респ. 808,42 евро.

Искът за главница следва да се уважи в пълния предявен като частичен размер от 337,10 евро ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 19.05.2026 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът.

Ищецът е сторил разноски в размер на 25,56 евро за държавна такса, 239,29 евро за адвокатски хонорар (който не е прекомерен, доколкото съвпада като размер с претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение) и 200 евро депозит за вещо лице, общо сумата от 464,85 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, на осн. чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 337,10 евро (частична претенция при глобално заявен размер от 808,42 евро), главница, представляваща остатък от суброгационно вземане по щета № **********, за вреди, причинени на л.а. „****“ с рег. № ****, застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско+“, полица № ******, при ПТП от 15.04.2024 г. в гр. София, причинени виновно при управление на МПС с рег. № ****, застраховано по договор за гражданска отговорност при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 19.05.2026 г. до окончателното й изплащане, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 464,85 евро, разноски, сторени по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3