Решение № 1204 от 23.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Бургас, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20222120203498 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата „.....със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от .... ЕГН: ********** против наказателно постановление № 632894-F641706/20.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при

ТД на

НАП

Бургас, с което

НП

Административнонаказващият орган за нарушаване на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 лв.

С жалбата се моли съда да отмени наказателното постановление, като се излага теза за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал.

2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира, че същата е процесуално допустима.

В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не 1 изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, като неоснователна. Не ангажира доказателства. По същество счита, че нарушението е установено по безспорен начин, като моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Прави искане за разноски.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на НАП, проверяващите установили, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 09.04.2010 г. и съгласно чл. 125, ал. 3 и ал. 6 от Закона за данък добавена стойност има задължение да подава информация от отчетните регистри към справкадекларацията - включително на магнитен или оптичен носител, за всеки данъчен период, като фирмата - жалбоподател, не е подало такава за данъчен период м. ОКТОМВРИ 2021 г.

Информацията от отчетните регистри към справка-декларацията по ЗДДС следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася - в случая до 15.11.2021 г.

Към датата на съставяне на АУАН, информация от отчетните регистри към СД по ЗДДС, не била подадена.

Нарушението било констатирано в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, офис Бургас, с адрес ул. Александровска № 26, ет.1, след изтичане на последния възможен срок за подаване на справка-декларацията по ЗДДС и приложенията към нея - 15.11.2021 г., чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС и приложенията към тях.

До лицето била изпратена покана с № 314-11 с дата 29.12.2021 г. за явяване в ТД на НАП Бургас за подаване на СД по ЗДДС и информация от отчетните регистри и за съставяне на АУАН за ненавременното подаване на същите. В указания срок, лицето или негов представител не се явява, поради което АУАН бил съставен при условията и по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН Административнонаказващият орган

2 е приел фактическите обстоятелства за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 в ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 лева. От формална страна постановлението съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя и по същество не се оспорва от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. Нормата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава декларацията да се подава до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Не се спори, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС и като такъв е бил длъжен да подава справка - декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС в нормативноустановените срокове. Безспорно се установи, че жалбоподателят не е подал до 14-то число на месеца, следващ отчетния справка - декларация за данъчен период месец ОКТОМВРИ 2021г., което обосновава правилен правен извод от страна на административнонаказващия орган.

Жалбоподателят, като данъчно задължено лице и адресат на императивните разпоредби на ЗДДС е нарушил разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, поради което следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност. Законодателят е определил разумен срок за изпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС от страна на регистрираните лица и бездействието на жалбоподателя, не може да бъде извинително. Наложената имуществена санкция е в размер на минимума предвиден за това нарушение, като при определянето и наказващият орган се е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелство, че е извършено за първи път.

Не е налице хипотезата по чл. 28 от ЗАНН. Констатираното нарушение не представлява маловажен случай. Същото не е резултатно по характера си, а такова на просто извършване, като с пропускане на нормативноустановения срок, деянието се счита довършено.

Предвид гореизложеното съдът намери обжалваното постановление за 3 законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Наказанието е в минимален размер и не може да бъде коригирано от съда. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.

3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 632894F641706/20.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас против „....., със седалище и адрес на управление: гр. ..... представлявано от

Г....,

ЕГН:

**********, с което

НП

Административнонаказващият орган за нарушаване на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА „......, ЕИК: ...... да заплати на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4