Решение № 283 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300500073 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 3507/07.08.2024г. на Пловдивския районен съд, ХІVти граждански състав постановено по гр. д. № 1584/22г., с което се ОТХВЪРЛЯ предявените от „Технопроект консулт“ ЕООД, ЕИК 115739756, адрес: гр. П. бул. ** *, срещу „Трансекспрес“ ЕООД, ЕИК 115008502, адрес: гр. П., ул. Й*** и „Виовес“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК 200447380, адрес: гр. П., ул. П***, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Трансекспрес“ ЕООД и „Виовес“ ЕООД- в несъстоятелност, че „Технопроект консулт“ ЕООД е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: реална част с площ от 634 кв.м. от поземлен имот с идентификатор **503.4 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., бул. ** А., с обща площ от 23619 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план: 221, квартал 12, парцел I-221, при съседи имоти с идентификатори: 567***, 567**, 567***, 567**, 567***, 567**, която реална част е заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 1, съгласно скица приложения № 3 към СТЕ, лист 292 от делото; сграда с идентификатор 567** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., бул. В**, с площ от 78 1 кв.м., брой етажи- 1; предназначение: сграда за обществено хранене; сграда с идентификатор 567** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., бул. В***, с площ от 5 кв.м., брой етажи1; предназначение: промишлена сграда и сграда с идентификатор 567** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.

П., бул. В. ..., с площ от 33 кв.м., брой етажи- 1; предназначение: сграда за обществено хранене като скица приложения № 3 към СТЕ, лист 292 от делото, подписана от съдията, да се счита неразделна част от решението.

Жалбоподателят от „Технопроект консулт“ ЕООД, ЕИК 115739756, със седалище в гр. П. моли съда да отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемите страни - „Трансекспрес“ ЕООД, ЕИК 115008502, със седалище в гр. П. счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и моли съда да го потвърди, а „Виовес“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК 200447380, със седалище в гр. П. не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Жалбоподателят претендира, че е придобил чрез давностно владение през периода 2003г. до настощия момент правото на собственост върху сгради с идентификатори 567***; 567*** и 567*** по КК и КР на гр. П., както и върху 500 м2 от ПИ с идентификатор 567**, целият с площ от 23 619 м2. Управителят на дружеството ищец твръди, че през 2001г. се разбрала с*** на „Трансекспрес“ ЕООД – Н. Т. да ú учреди право на строеж на заведение за обществено хранене и да ú продаде земята под него с площ от 500 м2 срещу сумата от 5 000 щатски долара, които били заплатени лично на Т. в брой на три пъти през 2002г., без да се съставят документи за това. Постигнали уговорка, според която след създаване на ново дружество, което било регистрирано на 04.04.2002г., трябвало да се прехвърли собствнеността върху правото на строеж. До пролеттта на 2003г. строителството било завършено със средства и усулия на жалбоподателя, но собствеността върху земята не била прехвърлена. Междувременно била наложена възбрана върху имота. „Технопроект консулт“ ЕООД, ЕИК 115739756 и „Трансекспрес“ ЕООД, ЕИК 115008502 сключили споразумение, според което „Трансекспрес“ ЕООД признавало, че „Технопроект консулт“ ЕООД е собственик на процесния имот. На 28.06.2019г. „Трансекспрес“ ЕООД продало имот ПИ 567*** на „Виовес“ ЕООД без трите сгради. При посещение на имота след 2021г. жалбоподателят разбрал, че синдикът на „Виовес“ ЕООД твръди, че е собственик и на трите сгради. Затова претендира да бъде признато за установено, че ищцовото дружество е собственик на трите процесни сгради, както и на 500кв. м., в който са построени сградите.

„Трансекспрес“ ЕООД оспорва твръдението, че е сключван предварителен 2 договор за продажба на процесния имот, както е описан в исковата молба. Твръди, че имотът е отдаден под наем на „Транслогистика“ ООД.

„Виовест“ ЕООД в несъстоятелност твърди, че „Траспроект консулт“ ЕООД никога не е владял процесната реална част от имот, а е бил само държател на основание сключени договори за наем.

Не се спори, а и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че през 2003г. в поземлен имот с идентификатор 56*** е изграден павилион за обществено хранене, който е заснет в КК като три сгради.

По делото не са ангажирани никакви доказателства за плащане на от страна „Транспроект консулт“ ЕООД сумата от 5 000 $ на „Трансекспрес“ ЕООД представляващи стойността на правото на строеж на процесните постройки и на земята под тях в края на 2002г. Ето защо посоченият момент не може да се приеме за начало на придобивна давност.

От приложените с исковата молба писмени доказателства също не може да се установи, че жалблоподателят е започнал да осъществява фактическа власт върху имота, тъй като в представеното разрешение за строеж № 220/03.04.2003г. с акт за установяване годността на строежа като инвеститор е посочен „Трансекспрес“ ЕООД, а „Технопроект консулт“ ЕООД е строителен предприемач, т. е. това е строителя.

Същите качества са посочени и в Обобщен констативен акт, без дата на л. 18 от делото на районния съд, където са посочени имената на управителите на дружествата.

Вярно е, че в Протокол 83-1/25.03.2003г., Становища на район „Северен“ и на на Трета РСПАБ – Пловдив; Протоколи № 83/25.03.2003г. са издадени на името на дружеството жалбоподател, а в Протокол № 83 – 1/25.03.2003г., Становища от 14.03.2003г. и от 24.03.2003г. е посочено името на управителя на „Технопроект Консулт“ ЕООД и съответно самото дружество като инвеститор на процесния обект, но те са издадени от Националната венетеринарномедецинска служба, които становища нямат за предмет проверка или удостоверяване правото на собственост върху процесния обект и затова не могата да бъдат доказателсвто за това обстоятелство. Отделно от това в представеното Становище от 19.12.2002г. е посочено, че обекът се намира в УПИ – „Трансекспрес“ ЕООД, а инвеститор е Д. Г., които данни очевидно са противоречиви.

Следователно от посочените по – горе писмени доказателсвта не може да се установи както право на собственост в полза на въззивника, така и трайно устатовена фактическа власт върху спорните недвижими вещи.

Представена е и Спогодба от *** сключена между „Трансекспрес“ ЕООД и „Технопроект Консулт“ ЕООД, в която наред с други договорености „Трансекспрес“ ЕООД признава, че „Технопроект Консулт“ ЕООД е собственик на 500/23619 ид.ч. от 3

ПИ с идентификатор 567**по КК на гр. Пловдив и сградите с идентификатори 567***, 567*** и 567***, които са изградени със средства на „Технопроект Консулт“ ЕООД.

Тази спогодба е оспорена от „Трансекспрес“ ЕООД като подписана от лице без представителна власт. Възражението е основателно. От предсавения препис от Протокол №145/16.01.2016г. от Общо събрание на „Трансекспрес“ ЕООД се установява, че З. М.Д. е освободена от длъжността***на посоченото дружество.

Вярно е, че към датата на съставяне на Спогодбата от 25.03.2016г., смяната на управителя „Трансекспрес“ ЕООД не е била вписана в търговския регистър, но това обстоятелство има значение за третите лица, а в отношенията в дружеството, то има има незабавно действие съгласно трайната съдебна практика – Р. 690/03.12.2008г. по т. д. № 349/2008г., ВКС, ІІ т. о., Р. 39/15.04.11г. по т. д. № 526/10г. и други. След като към 25.03.16г. З. М. Д. е загубила качеството на **** на „Трансекспрес“ ЕООД спрямо отношенията си с дружеството, същата не може да формира и изразява воля на представителен орган на същото дружество.

По делото е приета и съдебно счетоводна експертиза, то чието неоспорено заключение се установява, че след справка в дневниците за продажби в „Трансекспрес“ ЕООД за периодите януари 2007г. – април 2009г.; април 2016г. – ноември 2018г. са издадени фактури, в които като получател на доставката е посочен „Траспроект Консулт“ ЕООД с предмет - наем. Тези констатации са в съответствие с представения с отговора на исковата молба договор за наем, сключен на 25 март 2016г. със срок до 31.03.2019г., според който „Трансексрпес“ ЕООД като наемодател предоставя за временно и възмездно ползване идеални части опроцесния имто, заедно със сграда с идентификатор 567*** с площ от 78 м2.

По делото са разпитани и четирима свидетели. Свидетелката К. Х., която работи като *** и в нейния район попада процесното заведение за обществено хранене. При посещенията в имота Д. Г. е споделяла с нея, че е собственик на въпросното ваведение и земя и е работила в същото заведение. К. Х. подборо описва имота от странана на булеварда и няма впечатления какво представлява имота от другата му страна. Според свидетелката плпощта около заведението не е ищцяло оградена, което съответства на заключението на съдебно техническата експертиза с вещо лице инж. В. Г., който в т.3 от посоченото заключение, където е констатирано, че ограда е материализирана само в северния край на спорната плоощ по т.1 т.2 и т.3, а н асрещуположната страна няма поставена ограда.

От показанията на свидетеля А. К., който е *** на дрежуството жалбоподател Д.

Г. се установява, че през периода 2000г. – 2002г. сестра му започнала да строи процесните сгради, които не били оградени от всички страни. Лично свидетелят е косял тревната площ около заведението. Всеки месе; сестра му е плащала наем за пет или шест паркоместа.

4

Показания е дал и свидетелят И. Б., който работи в същия двор, в който се намира и процесното заведение и установява, че това заведение не работи от преди повече от пет години. Не е виждал тревна площ около заведението, а само буренясало петно. Виждал е свидетелят Ал. К. да пребивава в имота.

Последният разпитан свидетел е Д. Т., който е син на *** на „Транспекспрес“ ЕООД – Н. Т., установява, че е съдействал на Д. Г. за издавене на строителните книжа за процесните постройки. Този свидетел знае от баща си, че Д. Г. е плащала наем за процесния обект.

От така събраните доказателства, преценени с оглед посоченото от ищцовото дружество основание, а именно придобивна давност, се налага извода, че предявеният иск е неоснователен.

От константациите на съдебно считеводната експерпиза се установи, че за периодите януари 2007г. – април 2009г.; април 2016г. – ноември 2018г. са издадени фактури, в които като получател на доставката е посочен „Траспроект Консулт“ ЕООД, а предмет на доставката е наем. Посоченото в експретизата е в съответствие с представените договори за наем. Наличието на наемно правоотношение означава, че „Траспроект Консулт“ ЕООД не е установило фактическа власт за сабе си, а държи процесния имот за своя наемодател и собственик на имота – “Трансекспрес" ЕООД.

От друга страна периодите, през които няма установено наемно правоотношение не са по – дълги нито от пет, нито от десет години, за да е налице някоя от хипотезите по чл. 79 от ЗС за придобиване по давностно владение на спорния имот.

Върху този извод не влияе представената спогодба от *** защото към посочената дата З. Д., която е подписала спогодбата като управител на „Трансекспрес“ ЕООД е била освободена от длъжността ** на посоченото дружество с Решение от ****и макар тази промяна да не е била вписана в търговския регистър към омента на сключване на спогодбата, това обстоятлство има значение за третите лица, но в отношенията в дружеството, то има има незабавно действие и затова З. Д. след ** З.