Решение № 15 от 07.01.2025, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 15

Габрово, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20247090700291 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ и е образувано по жалба на Г. К. Н. от с. Шумата, община Севлиево против Заповед № 637 от 12.06.2024 година на Зам.-кмета на Община Севлиево, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „стопанска постройка“ с размери 5.10/4.10 м и височина 2.40 м, изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в безпарцелно озеленяване на запад от [УПИ], кв. 8 по плана на с. Шумата, описан в Констативен акт № 5 от 18.04.2024 година.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при нарушаване на административно-производствените правила и при неправилно тълкуване и прилагане на ЗУТ, нормативните актове по устройство на територията, действали преди него, и подзаконовите актове по прилагането им; оспорената заповед съдържа неправилна интерпретация на юридически факти, лоша оценка на фактическата обстановка, поради което административният орган е достигнал до неправилни изводи; заповедта не е коректно мотивирана, тъй като органът е приел за относими норми, факти и обстоятелства, които са неотносими или начинът на тяхната интерпретация е погрешен, а не се е съобразил с вече известни му документи и актове, и не е изследвал всички относими обстоятелства. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед, алтернативно – за прогласяване на нищожността ѝ, и се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Г. К. Н. се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорената заповед, съображения за което са развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 102-105/.

Ответната страна Заместник-кмет на Община Севлиево не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването по съображения, развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 99/.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е започнало във връзка със сигнал от физическо лице за незаконно строителство на сгради в съседни на сигналоподателя имоти /л. 31/.

Проверката във връзка със сигнала е приключила с изготвянето на Констативен акт № 5 от 18.04.2024 година /л. 11-13/, според отразеното в който строежът представлява стопанска постройка, находяща се в безпарцелно озеленяване на запад от [УПИ], кв. 8 по плана на с. Шумата, с размери 5.10/4.10 м и височина 2.40 м, с масивна конструкция – зидове от четворни тухли, стоманобетонова плоча над зидовете, върху която ляга дървена покривна конструкция с покритие от керемиди, постройката е построена през 1880 година и е обновена през 1963 година. Жалбоподателят Г. К. Н. е посочен като изпълнител, възложител и строител на процесния строеж. Като установени нарушения в акта е посочено, че строежът е изграден без да е разрешен по реда на ЗУТ, т.е. в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В акта е налице и окомерна скица, показваща разположението на процесния строеж в имота спрямо останалото застрояване. Актът е връчен срещу подпис на жалбоподателя, присъствал на проверката, на датата на съставянето му - 18.04.2024 година.

На 24.04.2024 година жалбоподателят Г. К. Н. е подал възражение до Кмета на Община Севлиево с вх. № ДД-4-Б-03.183-/4/ срещу гореописания Констативен акт /л. 19/, в което се оспорват констатациите в акта, като се сочи, че ЗУТ е приет много след извършване на процесната постройка, като се сочат нормативните актове, действали към момента на извършването ѝ, и спрямо които постройката е законна; ако постройката е била незаконна, се поставя въпросът за бездействие в дълъг период от време за констатиране на незаконността; навеждат се доводи за търпимост съгласно § 16 от ПР на ЗУТ и се прави искане за прекратяване на административното производство.

С писмо изх. № ДД-4-Б-03.183-/7/ от 23.05.2024 година, подписано от Заместник-кмет на Община Севлиево, в което се сочи, че относно процесната постройка всички нормативни актове, действали към момента на извършване на строителството, както и последващите такива, са изисквали издаването на разрешение за строеж, както и че не е налице търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което възражението е прието за неоснователно и следва издаване на заповед за премахване на незаконен строеж на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ /л. 16/.

Основавайки се на констатациите в гореописания Констативен акт № 5 от 18.04.2024 година, и след обсъждане на постъпилото възражение от Г. Н., административният орган е издал оспорената Заповед № 637 от 12.06.2024 година на Зам.-кмета на Община Севлиево, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „стопанска постройка“ с размери 5.10/4.10 м и височина 2.40 м, изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в безпарцелно озеленяване на запад от [УПИ], кв. 8 по плана на с. Шумата /л. 14-15/. В мотивите на заповедта е посочено, че процесната постройка не е търпим строеж поради липсата на представени доказателства, че е допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно сега действащия ЗУТ.

Заповедта е връчена на Г. Н. на 26.06.2024 година /известие за доставяне на л. 9/ и по предприето в срок оспорване на заповедта е образувано настоящото съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Г. К. Н. е собственик на [УПИ] и на съседния му ПИ с пл. № 21, кв. 8 по плана на с. Шумата, община Севлиево заедно с построените в тях сгради, съгласно Нотариален акт № 43 от 25.09.1997 година /л. 4/, който факт не е спорен и между страните.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която настоящият съдебен състав намира за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира с доверие. Според даденото от вещото лице заключение /л. 81-86/, имотът на жалбоподателя попада в границите /на територията/ на населеното място по действащия ПУП-ПР, одобрен със Заповед № 613 от 1969 година, като имотът попада в тези граници и по предхождащите го регулационни планове под кадастрални №№ 176 и 179, за които са образувани 2 парцела – [Наименование]и [Наименование]от кв. 51 по плана, одобрен през 1937 година. Отразяването на процесната стопанска постройка в кадастралната основа на с. Шумата е извършено в периода 1937-1969 година; постройката отстои на 14.50 м от западната дворищна и регулационна линия на имота, на 8.00 м от южната кадастрална граница и на 16.00 м от източната кадастрална граница на имота към 18.04.2024 година и към настоящия момент, като отстоянията на постройката от границите към момента на нанасянето ѝ в плана, одобрен със Заповед № 613 от 1969 година, са идентични с посочените по-горе, установени от вещото лице. Вещото лице дава заключение, че целият ПИ с пл. № 21 е възможно да се урегулира, като регулационните граници се поставят по имотните граници, при условие че в имота няма изградени незаконни сгради и след одобряване на ПУП за целта, като урегулирането на този етап не е допустимо, защото горепосочените условия не са изпълнени. Графичният материал, използван за „подложка“ при изготвянето на процесния Констативен акт, е копие-извадка от действащия кадастрален и регулационен план от 1969. При изслушването в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че в процесния Констативен акт е налице окомерна скица, на която процесната постройка не е нанесена ситуационно точно – сградата опира на 50 см, точно до навеса на плевнята в същия имот, предвид направеното попълване на плана през м. юни 2024 година, но на окомерната скица това попълване не е нанесено; вещото лице сочи и това, че по предходния план са били 2 /два/ жилищни имота с кадастрални №№ 176 и 179, за които са отредени 2 жилищни УПИ.

Настоящият съдебен състав намира, че основният спорен въпрос по делото се свежда до правната квалификация на постройката, чието премахване е наредено с процесната заповед - дали представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, законът изисква ли в случая издаване на разрешение за строеж и строителни книжа, респ. подлежи ли на премахване по реда и на основание чл. 225а от ЗУТ като незаконен строеж при липсата на изискуеми строителни книжа.

Констативният акт по своето предназначение слага началото на административното производство и установява вида и характера на извършеното строителство. Дали това строителство представлява незаконен строеж, правните и фактически основания за премахването му се посочват в акта по чл. 225а от ЗУТ. В случая съдът намира, че това изискване на закона е спазено – в Констативен акт № 4 от 18.04.2024 година се съдържат фактически основания за издаване на процесната заповед, като в протокола е налице словесно описание на установения строеж, потвърдено от заключението на вещото лице, както и графична част, които дават основание същият да бъде квалифициран като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е оборил констатациите на извършилите проверката специалисти от общинската администрация, описани в Констативен акт № 5 от 18.04.2024 година, за липса на строителни книжа за постройката. Относно годината на построяване, посочена като 1880 година и обновяване през 1963 година, настоящият съдебен състав възприема посочената 1963 година, от която най-вероятно процесната постройка съществува в сегашния си вид и на сегашното място, като се позовава на заключението на вещото лице, според което отразяването на процесната стопанска постройка в кадастралната основа на с. Шумата е извършено в периода 1937-1969 година. Относно втората предпоставка, визирана в разпоредбата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, а именно строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, настоящият съдебен състав съобрази, че към посочената по-горе 1963 година са действали Строителните правила и норми за изграждане на населените места /обн. Изв., бр. 75 от 1959 г./, утвърдени на основание чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ /отм./. Съгласно § 77, ал. 1-3 от СПНИНМ /отм./, в селата освен жилищни сгради се допуска застрояване на селскостопански постройки с височина до билото най-много 5 м.; застроената площ на селскостопанските постройки в селата се определя в зависимост от нуждата, която ще задоволяват. Застроената им площ се включва в общата застроена площ на парцела; селскостопанските постройки в селата могат да се разполагат на страничните регулационни линии или на регулационната линия в дъното на парцела със съответен пожаропредпазен зид, ако покриват калканен зид на заварена постройка от същия вид или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или в заявление, подписано в присъствие на длъжностно лице от същата служба при задължение от негова страна да направи също такава постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно. Когато селскостопанските постройки се разполагат свободно, те трябва да отстоят най-малко на 3 м. от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1, 5 м.