Определение № 455 от 31.05.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. София, 30.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600507 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалба на осъдени подсъдим против определение по чл.111 от НПК.

С определение от 14.04.2022г., постановено по нохд № 4897/2015г., СГС, НО, 2-ри състав, е оставил без уважение молбата на подсъдимия К. Н. К. за връщане на веществени доказателства – револвер марка „EKOL“ с №Е2VP1421107 и един брой устройство DVD-R с придружаващ кабел, иззети с протокол за претърсване и изземване от 09.04.2015г.

Срещу определението е постъпила жалба от подсъдимия К., в която се сочи, че определението е неправилно и необосновано, тъй като той е упражнявал фактическа власт върху вещите, предмет на произнасянето, като охранител в автосервиза, от който те са били иззети, вещите следва да му се върнат в качеството му на правоимащ. Наказателното производство е приключило, затова е изчерпано значението на тези вещи за разкриване на обективната истина. Подадената молба не означава, че молителят заявява собственически права, нито че внася спор за собственост, а само реализация на правото да бъдат върнати обратно вещи с оглед отпадналата им функция.

Между молителя и Г. К. не съществува вещноправен спор, чл.113 от НПК гарантира пазенето на веществени доказателства само в случаите на съдебен спор, предявен пред гражданския съд, като единствен оправомощен орган да се произнесе относно съществуването или несъществуването на едно право 1 или правно отношение, претенциите, които не са отнесени до компетентния орган, не би трябвало да подлежат на закрила от разпоредбата на чл.113 от НПК. По тези съображения се иска обжалваният акт да бъде отменен и да се постанови връщане на веществените доказателства на молителя, в качеството му на правоимащо лице, от което са иззети.

Жалбата беше приета за допустима, като депозирана от легитимирано за това лице и в законоустановения 7-дневен срок от връчването на съобщението за постановяване на определението, а разгледана по същество, е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди по същество доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение от 14.04.2022г., постановено по нохд № 4897/2015г., СГС, НО, 2-ри състав, е оставил без уважение молбата на подсъдимия К. за връщане на веществени доказателства, тъй като по отношение на същите вещи по делото е постъпила молба за връщане и от друго лице. Подсъдимият е работел като охранител в автосервиз, от който са били иззети вещите с надлежен протокол, а другият молител Г. К. е работел като автомонтьор, автосервизът е бил регистриран на името на юридическо лице. По повод да запитване дали огнестрелното оръжие е регистрирано и на името на кое лице от служба КОС е постъпил отговор, че няма данни за посочения револвер.

Никой от двамата молители не е ангажирал доказателства за собствеността на вещите. Предвид тези факти, съдът е приел, че няма данни за собствеността на револвера, напротив, налице е спор за това, тъй като претенции са предявили две лица и съобразно разпоредбата на чл.113 от НПК, в този случай вещите се пазят до влизане в сила на решението на гражданския съд по този въпрос.

Мотивите да се остави без уважение искането за връщане на веществените доказателства се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателния анализ на фактите, които безпротиворечиво сочат, че е възникнал спор във връзка с предмети, иззети като веществени доказателства, след като са налице претенции на две лица за 2 връщането им. Освен това по този върпос съществува задължителна съдебна практика, обективирана в ТР №2/12.11.2014г., съгласно която за прилагане на разпоредбата н ачл.113 от НПК не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на вещи, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането им. Предвид тези съображения, правилно е било прието, че молбите на К. и К. са неоснователни, затова са оставени без уважение, а определението, с което съдът се е произнесъл, следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Доводите в частната жалба са изцяло неоснователни предвид наличната задължителна съдебна практика, поради което жалбата беше приета за неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК във вр. с чл. 345, ал.3 във вр. с ал.2 от НПК‚ САС, НО, 5-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.04.2022г., постановено по нохд № 4897/2015г., по описа на СГС, НО, 2-ри състав, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия К. Н. К. за връщане на веществени доказателства.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3