Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 26.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 444/2022
Вид
Решение № 120
Подписан
26.01.2022
В сила
26.01.2022
Състав
Ивайло Димитров, Валентин Тодоров Борисов, Даниела Петрова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров

Членове:

Валентин Т. Борисов

Даниела П. Попова като разгледа докладваното от Валентин Т. Борисов Въззивно гражданско дело № 20221100500444 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Депозирана е жалба вх. № 1952/14.01.2022 г. на СГС, вх. № 059643/23.09.2021 г. от ЕЛ. Т. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****“ No **** /адв.

С.М. - САК/, в качеството й на длъжник по изп. д. № 20178410410560/2017 г. по описа на ЧСИ, peг. № 841 - Н.М., против разпореждане, издадено на 13.09.2021 г. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на производството по делото. Намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното извършено принудително-изпълнително действие е насрочен опис за м. януари 2019г., който не се състоял и от тогава взискателят не е искал да се извършват други принудителноизпълнителни действия. Изминали са повече от две години от последното извършено към отправяне на искането по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, включително няма постъпили суми по изпълнителното дело. Прави искане за отмяна на обжалваното постановление, като незаконосъобразно.

Взискателят по изп. д. № 20178410410560/2017 г. по описа на ЧСИ, peг. № 841 Н.М., „Т.С.“ ЕАД не е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба, намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Счита, че с Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тьлкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на 1 изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпьлнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и това прекратяване на изпьлнителното производство поради т.нар. „перемпция” настьпва ех lege, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настьпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Намира, че в конкретния случай са предприемани многократни изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител - както на основание възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, така и във връзка с молбите на взискателя. Прави извод, че няма основания да се направи извод за дезинтересиране на взискателя. Предвид твърдението на жалбоподателя, че в периода след януари 2019 г., взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и с оглед на това била осъществена хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, намира че взискателят е демонстрирал интереса си от продължаване на действията по водене на изпълнителното производство с молби с вх. № 086996/29.08.2019 г. и вх. № 103105/18.10.2019г., с които „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, са поискали изрично да бъдат предприети изпълнителни действия. Отделно от това, на 17.11.2020 г. е наложен и запор на вземания на длъжника.

Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения.

По молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "****, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18/10/2017 г. по гражданско дело No 37561/2016 г. на Софийски районен съд, 142 състав, в кантората на ЧСИ Н.М., peг. № 841, било образувано изпълнително дело № 20178410410560/2017 г. срещу длъжника ЕЛ. Т. П. за сумите: 1047.47 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08/07/2016 г. до окончателното изплащане на задължението, 150.99 лева - договорни лихви, 325.00 лева - присъдени разноски. С молбата за образуване на изпьлнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение. С разпореждане от 10.11.2017 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл.

191 от ДОПК до НАП, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да бъде наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение и е насрочен опис на движимото имущество на длъжника ЕЛ. Т. П.. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 241074/22.11.2017 г., която не е връчена редовно, но изпратеното до работодателя запорно съобщение изх. NO241076/22.11.2017 г., е връчено. с Разпореждане от 22.02.2018 г. е насочена нова дата за опис на движимото имущество на длъжника -за 28.03.2018 г. Впоследствие с Разпореждане от същата дата е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки (левови и 2 валутни), открити в следните банки: БАНКА ДСК ЕАД, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД. До длъжника ЕЛ. Т. П. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 035295/28.02.2018 г., която е връчена на 02.03.2018 г. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, на 06.03.2018 г. длъжникът е депозирал по делото молба, вх. № 021648/06.03.2018 г., заедно с приложено извлечение за движенията на суми по банкова сметка, издадено от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, с искане за вдигане на наложен запор, което искане ЧСИ е удовлетворил. На 03.07.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, обективиран в призовка за принудително изпълнение с изх. № 095602/03.07.2018 г., но с оглед нередовното връчване на призовката опис не е извършен. На 27.11.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, обективиран в призовка за принудително изпълнение с изх. № 158326/27.11.2018 г. С молби с вх. № 086996/29.08.2019 г. и № 103105/18.10.2019 г., взискателят „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, е поискал изрично да бъдат предприети изпълнителни действия, а именно: налагане запор върху вземането за трудовото възнаграждение, получавано от длъжника ЕЛ. Т.

П., както и насрочване на опис на движимото й имущество. С Разпореждане от 17.11.2020 г., е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, за което същата е уведомена надлежно. На 20.08.2021 г. е постъпила молба с вх. № 053083/20.08.2021 г. от длъжника ЕЛ. Т. П., чрез адв. С.М., с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с обжалваното разпореждане от 13.09.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело.

При тези данни настоящата съдебна инстанция намира следното от правна страна.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК е предвидена възможността на длъжника в изпълнителното производство да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението. В този смисъл жалбата е допустима, като подадена срещу акт на съдебен изпълнител, който подлежи на обжалване, от легитимирано лице и в срок.

От посочените по-горе писмени доказателства, съдът намира, че не се установява, да е налице предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство, а именно взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В тази насока следва да се има предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. № 2/2013 г. от 26 юни 2015 год., прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от 3 взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В конкретния случай са предприемани многократни изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител - както на основание възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, така и във връзка с молбите на взискателя. Видно от описаната по-горе фактическа обстановка, не може да се направи извод за дезинтересиране на взискателя. В тази насока съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в периода след януари 2019 г., взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, тъй като взискателят е демонстрирал интереса си от продължаване на действията по водене на изпълнителното производство с горецитираните молби с вх. № 086996/29.08.2019 г. и вх. № 103105/18.10.2019 г., с които „Т.С.“ ЕАД, е поискало изрично да бъдат предприети изпълнителни действия. Отделно от това, на 17.11.2020 г. е наложен и запор на вземания на длъжника.

Предвид изложеното, подадената жалба се явява неоснователна и като такива следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1952/14.01.2022 г. на СГС, вх. № 059643/23.09.2021 г. от ЕЛ. Т. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„****“ No ****, чрез адв. С.М. - САК, в качеството й на длъжник по изп. д. № 20178410410560/2017 г. по описа на ЧСИ, peг. № 841 - Н.М., против разпореждане, издадено на 13.09.2021 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнението по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5