Решение № 4950 от 16.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4950 гр. Пловдив, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330115115 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, представлявано от **** П. В. и Х. М. против Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул.

„Г.“ № ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 и чл.92 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на **** г. между ответника и трето лице - „Сити Кеш“ ООД, е сключен договор за потребителски паричен кредит № ****, въз основа на който дружеството предоставило на ответника сума в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 47,96%. Ответникът се задължил да върне кредита на 18 погасителни вноски в размер по 190 лева всяка, с падеж на последна погасителна вноска – 26.04.2021 г.

Твърди се, че договорът е сключен по силата на ЗПФУР при спазване разпоредбите на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК, а ако съдът не приеме, че договорът е сключен по електронен път, се посочва, че следва да се приеме за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума, тъй като по естеството си бил реален договор.

Посочва се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г. вземанията по сключения с ответника договор били прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца, като вземането било индивидуализирано в Приложение № * към договора.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. В случай, че се приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, то ищецът моли да се приеме, че е уведомен с връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Твърди се, че ответникът не е погасил задълженията си по процесния договор, поради което ищецът депозирал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било 1 образувано ч.гр.д. № 13092/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив. С Разпореждане № 23266 от 09.08.2024 г. подаденото заявление било отхвърлено изцяло, поради което, в указания едномесечен срок, предявява настоящите осъдителни искове, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца вземането, предмет на отхвърленото заявление по ч.гр.д. № 13092/2024г.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените осъдителни искове за следните суми: главница в размер на 1000 лева, възнаградителна лихва за периода 26.10.2019 г. – 26.04.2021 г. в размер на 401,64 лева, обезщетение за забава за периода 26.04.2021 г. – 27.06.2024 г. в размер на 283,22 лева, неплатени такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД – 858,66 лева, дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит в размер на 2018,36 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения му особен представител, с който оспорва исковете. Твърди, че ищецът не е материално легитимиран кредитор, тъй като Приложение № * към договора за цесия, в което се твърди, че било индивидуализирано процесното вземане, не било представено по делото, поради което не се установявало, че ищецът е придобил паричното вземане от ответника. Ищецът не се легитимирал като кредитор и поради това, че не са представени доказателства, че сключеният договор за цесия е действителен. Не били представени доказателства, че „АПС Бета България“ ЕООД е заплатил на „Сити кеш“ ООД дължимите суми по договора и в какъв размер. На следващо място, твърди, че ответникът не бил надлежно уведомен за извършената цесия, поради което прехвърлянето на вземането не произвело действие спрямо него. Връчването на исковата молба и приложенията към нея на особен представител не можело да се приравни на валидно уведомление, имащо обвързващо за длъжника действие.

Оспорва сключването на договора по електронен път и неговата валидност. Сочи, че липсвало изрично волеизявление и съгласие от страна на ответника по представения договор, както и по всички представени от ищеца документи. Приложените доказателства не носели подписа на ответника, следователно не се установявало той да е участвал в сключването на договора и да е бил запознат с общите му условия. Не се доказвало и предоставянето на кредита, нито, че сумата била усвоена. От представените доказателства не се установявало по несъмнен начин, че „Сити Кеш“ ООД е бил кредитор на ответника.

Изразява съображения за недействителност на договора за заем, поради неспазване на изискванията на ЗПК и ЗПФУР. Оспорва ответникът да е извършвал електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на исковата сума срещу задължение за връщането й, каквото било изискването съгласно чл.18 ЗПФУР. Излага аргументи, че не може да се установи, че ответникът се е съгласил със сключването на договора с твърдяното от ищеца съдържание.

В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че е налице валиден договор за кредит и цесията е породила своето действие, прави възражение за недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК поради неспазване разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като неустойката не била включена в ГПР. Договорът се явявал недействителен и на основание чл.11, ал.2, тъй като не се установявало на ответника да са предоставяни Общите условия към договора, като не били подписани нито от него, нито от представител на „Сити Кеш“ ООД. Налице било и нарушение на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като посоченият в договора процент на ГПР не съответствал на действително прилагания. Счита, че претендираните такси и неустойки са недействителни, тъй като се явяват неравноправни на основание чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Неустойката излизала извън присъщите й функции и с нея се целяло да се преодолее ограничението на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК. Неустойката била нищожна като противоречаща на принципа за добросъвестност и 2 справедливост в търговските отношения и като накърняваща добрите нрави, поради което ответникът не дължал претендираната като неустойка сума в размер на 2018,36 лева. Сочи, че не се дължи и сумата от 858,66 лева, представляваща такси по тарифата на заемодателя, тъй като според чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което клаузата била нищожна като противоречаща на закона.

Твърди, че предвид недължимостта на главницата, недължима се явява и законната лихва.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност на исковете, като твърди, че се прилага кратката 3-годишна давност.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

С Разпореждане № 23266/09.08.2024г. постановено по ч.гр.д. № 13092/2024г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІХ –ти гр. състав е отхвърлено подаденото от ищеца Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Д. С. за сумата от 1000 лева главница, 401,64 лева договорна лихва, 858,66 лева такси, 2018,36 лева неустойка и 283,22 лева законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане и на ищеца е указано, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В изпълнение на указанията на заповедния съд и в преклузивния едномесечен срок ищецът е предявил настоящия осъдителен иск, поради което същия е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем № ****/**** г., ведно с приложени Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № * към договора за паричен заем, договор за предоставяне на гаранция, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г., ведно с извадка от Приложение № * към договора, уведомление за цесия и писмо от третото, неучастващо по делото лице- „Изипей“ АД.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът поддържа, че в качеството си на цесионер е кредитор на ответника за вземане по Договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен от разстояние между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател.

Предвид това приложим е редът за сключване, разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ответникът своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува задължение да изследва този въпрос.

Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и в него не фигурира положен подпис /саморъчен или квалифициран електронен подпис/, който по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето – заемател. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма /в конкретния случай – текстови запис/. Електронният документ 3 съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето – потребител. В настоящия случай липсва подпис на потребителя, както и каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже договора от 26.10.2019 г. с ответника. В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би получил категоричен отговор. При подписване с универсален ел. подпис или неговия подвид – квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор, доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението /в тази насока – Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, І т. о./.

Предвид изложеното, съдът намира, че от приобщените по делото доказателствени материали не се установява между ответника и „Сити Кеш“ ООД да е възникнало по надлежен ред заемно правоотношение. При изрично оспорване от страна на ответника в отговора на исковата молба, че процесният договор е сключен, представянето само на копие от договора, не е достатъчно да установи възникването на кредитното правоотношение.

Следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства и доказателствени искания, с които да идентифицира лицето – заемател по договора за кредит.

След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или квалифициран ел. подпис е необходимо ищецът да установи връзката между съответния генериран електронен документ и ответника. В настоящото дело, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно заемно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и Д. Д. С., това не е сторено, поради което и само на това основание исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Следва да се посочи също, че съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.