Решение № 2350 от 27.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2350 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110201421 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти състав, в открито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Людмила Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1421 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. В. М. срещу Наказателно постановление № ЗОП48#4/12.11.2024 г., издадено от изпълняващия правомощията на председател на Сметната палата на Република България (СП), с което на основание чл. 247, ал. 1 във вр. с чл. 259 и чл.

260, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1667,96 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 192, ал. 1 във вр. с чл. 195 от ЗОП.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушение, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност – да се приложат разпоредбите, касаещи маловажен случай на административно нарушение.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от процесуален представител, който моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалваното НП по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна – адмиистративнонаказващият орган, редовно призована за съдебно заседание, изпраща процесуален представител, който моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди НП.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 30.05.2024 г. Я. Л. М., главен одитор в Одитна дирекция I „Одити за съответствие при финансово управление“ на Сметната палата, след извършена проверка съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено 22.07.2022 г. нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП в присъствие на нарушителя и двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу него постъпили възражения, в които е посочено, че установеното нарушение по чл. 2, ал. 2 ЗОП е несъставомерно, за което са изложени подробни съображения.

Въз основа на АУАН на 12.11.2024 г., Горица Николова Грънчарова – Кожарева, изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата на Република България, издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

При упражнение на контролните си правомощия по настоящото дело съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 260, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП и представените заповеди на заместникпредседателя и на изпълняващия правомощията на председателя на Сметната палата на Република България.

В чл. 260, ал. 1 от ЗОП е предвиден специален срок за съставяне и издаване на АУАН - спрямо общата разпоредба по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба актовете за установяване на нарушения по този закон, констатирани от органи на Сметната палата, се съставят от оправомощени одитори в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от три години от извършване на нарушението. В настоящия случай, проверката, извършена от органите на Сметната палата, е приключила със съставянето на констативен протокол от 13.05.2024 г. в него е отразено, че жалбоподателят е притежавал качеството „възложител“ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Посочено е още, че с обява за събиране на оферти от 22.07.2022 г., подписана от жалбоподателя, е открита обществена поръчка с предмет „Следгаранционна техническа и системна поръчка на ГИС базирана електронна платформа“. С оглед на това, съдът намира, че нарушителят е установен на 13.05.2024 г. – със съставянето на крайния акт, с който е приключила проверката (констативния протокол). Доколкото АУАН е съставен на 30.05.2024 г., съдът достигна до извода, че АУАН е издаден в сроковете, предвидени в чл. 260, ал. 1 от ЗОП.

Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е описано достатъчно ясно и съответно на дадената правна квалификация. В съдебната практика е прието, че АНО следва да извърши привръзка с конкретната разпоредба, касаеща определяне на критериите за подбор от страна на възложителите – чл. 59, ал. 2 от ЗОП, но този пропуск не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмЯ. на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Министърът на транспорта и съобщенията е публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Със Заповед № РД-08-52 от 31.01.2022 г. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП министърът на транспорта и съобщенията е делегирал на жалбоподателя И. В. М. правомощията си да 2 организира и възлага обществени поръчки.

На 22.07.2022 г., И. В. М., в качеството му на главен секретар и оправомощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е открил възлагане на обществена поръчка с предмет „Следгаранционна техническа и системна поддръжка на ГИС базирана електронна платформа“ чрез публикуване на обява за събиране на оферти. Обявата била публикувана в Регистъра на обществените поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП) на обява за събиране на оферти № F254204 от 22.07.2022 г., по реда на чл. 187 от ЗОИ.

Прогнозна стойност на обществената поръчка, посочена в обявата за събиране на оферти била 83 398 (осемдесет и три хиляди триста деветдесет и осем) лева с ДДС.

В Раздел III. „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“, точка III. 1.1 „Изисквания за личното състояние“, т. 1 от обявата било посочено, че „Участник, за когото са налице основанията за отстраняване по чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки, се отстранява от участие в обществената поръчка. Основанията за отстраняване, свързани с личното състояние се прилагат за всеки икономически оператор участник, член на обединение, подизпълнител и трето лице“.

В Раздел 1.2 „ Основания за отстраняване. Мерки за доказване“, т. 1 от Указанията за участие в обществената поръчка било посочено, че „Участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 от ЗОП и посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал.

1, т. 1 от ЗОП, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, относно неговата надеждност въпреки наличие на съответното основание за отстраняване“.

Въз основа на тези обстоятелства органите на Сметната палата приели, че жалбоподателят е нарушил ЗОП, за което е съставен процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав установи въз основа на показанията на Я.М. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: заповед № 154/08.04.2024 г. на председателя на Сметната палата , заповед № ОД-02-02-028/12.12.2023 г. на заместник-председателя на Сметната палата, заповед № ОДР-02-02-032/12.12.2023 г. на заместник-председателя на Сметната палата; заповед № 158/11.04.2024 г. на представляващия председателя на Сметната палата, констативен протокол от 13.05.2024 г., писмо до И. М. от Георги Георгиев, главен одитор, писмо-отговор от 26.04.2024 г., договор за възлагане на обществена поръчка, указания за участие в обществена поръчка, обявление; заповед № РД-08-52/31.01.2022 г. на министъра на транспорта и др.

Съдът намира за логични, последователни и лишени от противоречия показанията на свидетеля М., поради което ги кредитира в цялост, като същите съдействат за установяване обстоятелствата около извършената проверка. По същество липсват противоречия в доказателствените материали относно относимите към предмета на делото обстоятелства, поради което съдът не дължи по-детайлното им обсъждане по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, като основните спорни въпроси по делото касаят правилното приложение на закона.

При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

Съгласно тази разпоредба, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Обектът на процесната обществена поръчка е предоставяне на услуги, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП, а прогнозната й стойност попада в стойностния праг на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, поради което спрямо нея намират приложение специалните разпоредби, предвидени в Част Пета от ЗОП – Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност и по-конкретно Глава Двадесет и шеста, уреждаща реда за събиране на оферти с обява или покана до определени лица.

3

Съгласно чл. 192 от ЗОП, озаглавен “Определяне на изпълнител” възложителят отстранява участник, за когото е налице някое от обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 и който не отговаря на поставените от възложителя критерии за подбор, ако има такива.

Същевременно съгласно чл. 195 от ЗОП, озаглавен “Субсидиарно прилагане” за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на части първа и втора.

В Част Втора – Правила за възлагане, Глава Седма – Изисквания към кандидатите и участниците, Раздел І - Лично състояние на кандидатите и участниците са предвидени основания за задължително отстраняване (чл. 54) и основания за незадължително отстраняване (чл.55). По отношение на първите обстоятелства е посочено, че възложителят е длъжен да отстрани от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник при установяване на наличието им, докато при основанията за незадължително отстраняване е указано, че възложителят може да отстрани от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, за когото е налице някое от обстоятелствата, изброени в чл. 55, ал.1 от ЗОП, като т.1 от въпросната алинея дава възможност за отстраняване на участник или кандидат, обявен е в несъстоятелност или е в производство по несъстоятелност, или е в процедура по ликвидация, или е сключил извънсъдебно споразумение с кредиторите си по смисъла на чл. 740 от Търговския закон, или е преустановил дейността си, а в случай че кандидатът или участникът е чуждестранно лице – се намира в подобно положение, произтичащо от сходна процедура, съгласно законодателството на държавата, в която е установен.

Дали жалбоподателят е извършил нарушение на ЗОП изисква отговор на два въпроса – дали разпоредбата на чл. 192 от ЗОП урежда изчерпателно всички хипотези, в които може да бъде отстранен участник от възложител при възлагане на поръчка чрез събиране на оферти с обява и респективно дали въвеждането като основание за отстраняване на някои от обстоятелствата по чл. 55 от ЗОП води до включване на изискване, което необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка и не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.