Решение № 130 от 06.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Варна, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110203132 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „ДИ ВЕС „ ЕООД ЕИК 103213912, подадена чрез адв.С.-ВАК, против НП № 03-2400207 от 19.07.2024 год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр. Варна, с което на въззивното дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушаване нормата на чл. 142, ал. 6 от КТ.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства.Нарушението не било индивидуализирано в достатъчна степен, имало несъответствие между фактите и посочената дата на извършване на нарушението, липсвали факти за допустителство, за което е ангажирана отговорността на работодателя и се приема, че санкционната норма не предвижда изпълнително деяние „допустителство” и не било ясно за какво е санкциониран нарушителят.Не било посочено дали работникът е ползвал почивки в процесния ден, които не се включвали в работното време.Не било ясно какво точно е правило лицето в проверения обект и дали е престирало работна сила и в този смисъл не били доказани обективните признаци на процесното нарушение.Оспорва се и размерът на наложеното административно наказание, като в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание и да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з., при редовност на призоваването, въз. дружество се представлява от адв.Становев, надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон и излага аргументи в подкрепа на искането си идентични с изложените в жалбата, като моли за присъждане на правените по делото разноски.

Процес. представител на въззиваемата страна, във фазата по същество, изразява становище за безспорна доказаност на нарушението за което е наложена санкция, по 1 отношение на датата на нарушението счита, че е допусната техническа грешка, аргументира справедливост на наложеното административно наказание и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокантско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с. з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа стрпана следното:

На 18.06.2024г., служители на д”ИТ”-Варна, сред които и св.Д., във връзка с постъпил сигнал, че работници престират работна сила за „ДИ ВЕС” ЕООД с продължителност на работното време повече от 12ч., извършили проверка в различни обекти, стопанисвани от дружеството и в два от обектите в действителност било декларирано работно време повече от 12ч.По тази причина на 20.06.2024г. св.Д. и неин колега извършили проверка и в обект-обменно бюро пред хотел „Астория „ в КК”Златни пясъци”, стопанисван от въззивното дружество, като първоначално била извършена проверка в 09,30ч., а в последствие била извършена проверка в 21,50ч. На място сутринта било установено, че обектът функционира,обслужва клиенти и че в обекта работна сила престира Х.К., работещ като валутен касиер.На К била предоставена за попълване декларация, в която, в 09,30ч. на 20.06.2024г. същият собственоръчно отразил, че работи за санкционираното дружество, при наличие на сключен трудов договор, на длъжност "валутен касиер", при работно време от 08: 00ч. до 22: 00ч., като посочил и останалите данни, касаещи трудовото му правоотношение – работна заплата, почивни дни и почивки в рамките на работния ден. Вечерта на същата дата, около 21: 50ч., св. Д. и колега извършили повторна проверка в обекта при която св.Х.К. отново бил установен на работното си място, престирайки работна сила като валутен касиер. Отново на К била предоставена за попълване декларация, в която същият отново отразил, че е в ТПО с въззивното дружество, че работи като валутен касиер и отново посочил работно време - от 08: 00ч. до 22. 00ч. Тази декларация К попълнил в 21: 50ч. на 20.06.2024 год.

Предвид горното св. Д. преценила, че е налице извършено нарушение на трудовото законодателство и на 26.06.2024 год. съставила срещу въззивното дружество АУАН в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ, тъй като като работодател е допуснало Х.К. на длъжност "валутен касиер" да полага труд в работна смяна с продължителност над 12 часа.

Актът бил предявен и връчен на упълномощено от представляващия въззивното дружество, което го подписало+ без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

На 19.07.2024 год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от същия нормативен акт му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.

В съдебно заседание като свидетел показания даде актосъставителката Д., която в показанията си пред съда възпроизведе възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед за компетентност на АНО, ТД сключен между въззивното дружество като работодател и Х.К. като работник, два броя декларации по чл. 402 от КТ изходящи от К, Правилник за вътрешния трудов ред, протокол за извършена проверка и др..

2

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни съдът кредитира изцяло като взаимнодопълващи се и не водещи на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Въпреки горното съдът споделя възраженията, че в хода на АНП са до пуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.Съдът счита, че датата на извършването на нарушението е съществен реквизит на НП и в този смисъл пряко индивидуализира самото нарушение..Видно от съдържанието на АУАН, а и на НП, в същите изрично се сочи, че нарушението е извършено на 20.06.2024г., но във фактите изрично е посочено, че лицето е установено да престира работна сила в обекта извън рамките, визирани в КТ на 20.07.2024г.

Несъответствието между датата, посочена като дата на извършване на нарушението в АУАН и НП и фактите, касаещи датата на евентуално извършено нарушение, посочени в АУАН и НП, ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си..В този смисъл, отчитайки факта, че датата на извършване на нарушението е изключително съществен реквизит на НП, един от основните белези, индивидуализиращи нарушението, съдът, от една страна е лишен от възможността да отстрани горепосочения порок , тъй като нарушителят се защитава изцяло срещу фактите, посочени в АУАН и НП , а наказателното, а и административно наказателното право не ползва термин техническа грешка.Вярно е, че в наказателното производство е позната процедурата на отстраняване на очевидна фактическа грешка, но от такава възможност АНО на първо място не се е възползвал и на второ място, що се касае за датата на извършване на нарушението практиката е константна, там ОФГ липсва, още повече че датата 20-ти би могла във фактите да бъде посочена за всеки друг месец от годината, а в случая всички факти касаят дата, различна от тази, на която евентуално е било извършено нарушение, както в АУАН, така и в НП.Няма как фактите да се извеждат от материалите по преписката, тъй като същите императивно следва да фигурират в НП, а в случая има противоречие между факти и диспозитив, което няма как да бъде отстранено от съда.

За пълнота следва да се отбележи следното:

С НП въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 142ал. 6 от КТ.

Посочената правна норма предвижда минималната продължителност на работната смяна да бъде до 12ч. , с което изискване работодателят безспорно не се е съобразил.Съдът не споделя и изразеното становище на процес. представител на въззивника че нарушение нямало, защото АНО не бил съобразил продължителността на почивките, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КТ почивките не се включват в работното време.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ не регламентира продължителност на работното време, а продължителност на работната смяна, която включва освен работното време и осигурените почивки по чл. 151, ал. 1 от КТ - в този смисъл дефинициите в чл. 2, пар. 1, 2, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. В случаят работника е установен на работното си място в 09. 30часа и в 21. 50 часа според попълнените от него декларации, което води до извод, че е изпълнявал трудовите си задължения повече от 12 часа на 20.06.2024 г.

Нарушение на закона е налице и то не е маловажно тъй като не се отличава със 3 степен на обществена опасност по-малка в сравнение с останалите подобни нарушения.

Напротив сочените от самия работник в декларациите начални часове на работната смяна сочат дори на едно по-продължително завишаване на работното време, поради което очевидно работодателят се е съгласил и е допуснал извършването на процесното нарушение на трудовото законодателство, като изрично от гласните доказателства по делото се установи, че работникът и при двете проверки е престирал работна сила като валутен касиери това е отразено в АУАН и НП.

От процесуалния представител на въз. дружество е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и тъй като са представени доказателства за реално направени разноски в размер на 600лв., които не са прекомерни съгласно размера на наложеното административно наказание и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски именно в този размер.

От процесуалният представител на въззиваемата страна също е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но предвид изхода на спорапредпоставки за отмяна на Нп, това искане следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения, поради което:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400207 от 19.07.2024 год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „ДИ ВЕС „ ЕООД ЕИК 103213912 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушаване нормата на чл. 142, ал. 6 от КТ.

Осъжда Дирекция „Инспекция по труда”-Варна да заплати на „ДИ ВЕС „ ЕООД ЕИК 103213912 сумата от 600лв. явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.

Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в полза на АНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.