Решение № 367 от 03.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Варна, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С.ка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110111664 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, чрез процесуалния му представител – адв. Й. А., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 184.93 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.12.2022 г. – 23.03.2023 г. върху сумата 5384.32 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение № ******2024 г. по гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, 50 състав.

В исковата си молба ищецът С. Ц. Д. излага, че на 01.12.2022 г., около 18:20 часа, в гр. Варна, ул. ******, собственият му лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № ******, бил блъснат от лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“, с рег. № ******, управляван от М.С.. На 02.12.2022 г. уведомил застрахователя на виновния водач – ответното дружество, за настъпилото ПТП. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 559.83 лв., която била крайно недостатъчна да покрие щетите, поради което на 24.03.2023 г. завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно обезщетение. С решение по гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, 50 състав, ответното дружество било осъдено да му заплати сумата 5384.32 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 24.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Посочва, че на основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на основание функционална отговорност. Поддържа, че датата, от която ответникът е в 1 забава за плащане на дължимото обезщетение, е уведомяването му на 02.12.2022 г. за настъпилото събитие. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва всички заявени по основанието на иска твърдения, като поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията – предмет на настоящото исково производство е удовлетворена в пълен размер чрез извършено от негова страна плащане. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски. Счита, че не е дал повод за образуване на делото, тъй като липсва презумпция за дължимост на мораторна лихва. Извънсъдебно не е бил поканен да заплати такава, нито същата е била претендирана по воденото между страните гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, 50 състав. Посочва, че настоящото производство е образувано след приключване на посоченото вече такова, като процесуалният представител на ищеца не е направил своевременно искане за присъждане на мораторна лихва, поради което счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 3 ГПК и да не се присъжда ново адвокатско възнаграждение. При преценка от страна на съда, че се дължи адвокатско възнаграждение на адв. А., моли да бъде отчетена липсата на фактическа и правна сложност на производството, както и че спорът по отношение на главницата вече е разглеждан по първото по време дело. Поради изложеното моли в полза на ищеца да не бъде присъждано възнаграждение в размер над 50 лв.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител – адв. Й. А., който моли предявеният иск да бъде отхвърлен, предвид извършеното плащане на претендираната сума от страна на ответника в хода на процеса, като моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът се представлява от процесуалния си представител – адв. Н.

В., който моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като в полза на ищеца не се присъждат разноски, тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на настоящото производство.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че на 02.12.2022 г. ищецът е уведомил ответника за настъпило на 01.12.2022 г. ПТП, с участието на застрахования при него лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“, с рег. № ******; че при застрахователя е образувана преписка по щета № 0003-5000-22-001909, по която ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 559.83 лв.; че с влязло в сила решение № ******2024 г. по гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, 50 състав, ответникът е осъден за заплати на ищеца застрахователно обезщетение във връзка с това ПТП за претърпените от него по собствения му лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № ******, имуществени вреди в размер на 5384.32 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 24.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

Не е спорно, а и от представеното преводно нареждане /л. 17 от делото/ 2 се установява, че на 24.10.2024 г. /в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК/ ответникът е заплатил на ищеца претендираното обезщетение за забава в размер на 184.93 лв. Така извършеното плащане е изрично признато от процесуалния представител на ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Ето защо осъщественото плащане следва да бъде съобразено от съда с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Предвид извършеното плащане на претендираната сума, съдът намира, че исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като същата е погасена – платена е в хода на процеса.

Относно отговорността за разноски съдът приема, че на никоя от страните не следва да бъдат присъждани такива по следните съображения:

Предмет на иска е претенция, касаеща обезщетение за забава. Съдът напълно споделя изложеното в отговора на исковата молба, че липсва презумпция за дължимост на мораторната лихва /такава страната може изобщо и да не претендира/, поради което в случая е приложима именно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /какъвто именно е настоящият случай, предвид и извършеното плащане в срока за отговор на исковата молба/, разноските се възлагат върху ищеца.

Още повече, че в рамките на вече проведеното производство по гр. д. № *****2023 г. ищецът е имал възможност да предяви този си иск, а не да води отделно съдебно дело, в което да претендира отделно адвокатско възнаграждение извън вече присъденото такова в размер на 1000 лв. по предходно воденото производство. Ето защо и доколкото съдът е длъжен служебно да приложи императивна правна норма, каквато се явява чл. 3 ГПК, разноски на ищеца не следва да се присъждат, като въпросът за сторените такива следва да се разреши в рамките на отношенията между адвоката и неговия клиент.

В полза на ответника също не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото предявеният иск подлежи на отхвърляне, предвид извършеното от негова страна плащане на претендираната сума в хода на процеса, с което си действие е направил своеобразно признание на предявения иск.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. ******, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 184.93 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.12.2022 г. – 23.03.2023 г. върху сумата 5384.32 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение № ******2024 г. по гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, 50 състав, поради извършено плащане на сумата 184.93 лв. в хода на процеса.

3

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4