Протокол № 855 от 18.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 855 гр. Варна, 14.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Съдебни

Соня Ян. И. заседатели: Атанаска Ив. И. при участието на секретаря Елка К. Колева и прокурора И. К. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. Атанасов Наказателно дело от общ характер № 20223100200535 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Г. Н. Г. , редовно уведомен, се явява лично и с адв. П. В., АК – Варна, редовно упълномощен на фаза ДП и приет от съда от преди.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. Б. Д., редовно уведомен, се явява лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО от фазата на съдебното следствие

Съдът снема самоличността на свидетеля:

Д. Б. Д., ЕГН: **********, българин, български гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан, без родство с подсъдимия. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

На въпроси на адв. В.: Г. го познавам от 6 - 7 години. Бяхме колеги, занимавахме се със земеделие. От няколко години той преустанови неговата дейност и ми помага в което има нужда. Към 2020 г. ми помагаше. Имаше един човек от тяхното село ***** дядо М. го знам, за когото се грижеше. Познавам човека. И аз съм ходил няколко пъти. Имаше един период, в който Г. нямаше автомобил и съм ходил да го вземам от тях да ходим на работа и сутринта сме минавали и сме оставяли храна на дядо М.. Като съм го вземал от тях Г. храната беше в него, явно той я е купувал или майка му я е приготвяла. Случвало се е да ги возя двамата. Може би пролетта или началото на лятото е било, може би пролетта, защото тогава контактувам с Г.. Единия път ги карах до Варна, до някаква банка до „Тракия“ до 1 съда. Аз чаках в колата, те слязоха и ходиха до някаква банка. В колата си говориха за някакви пари. После ги закарах в Долен чифлик. Там ги чаках, правиха нещо в банката.

После закарах дядото и отидохме да работим. Втория път, след няколко седмици ги карах до Долен чифлик да получават някакви карти, банкоматни карти. Разбрах това после в автомобила, защото с дядо М. се разправяха за пари и дядо М. му даде една карта и му каза, че може да ползва сумите, но иска веднага при първа възможност да бъдат възстановени.

Това му бяха думите, ползвай, но при първа възможност искам сумата да се възстанови.

Няколко пъти ходих при Г. на полето и ме е молил като ми е давал пари да му напазаря и да му оставя за ядене. Храна за котките съм му оставял. Един път ми даде 200 лв. и една торбичка той беше напазарил, но това са 3-4 случая, не повече. За отношенията на Г. с Дядо М. някакви наблюдения нямам. Дядо М. не ми е споменавал нищо за него. Когато отивах ме питаше за него къде се е загубил, защо не се появява. Впечатлението ми за дядо М. е, че е особняк. Рязко си сменяше настроението, това ми е впечатлението. Когато отивах да му правя услуга, той ми говореше странни неща, постоянно недоволен. С мой личен автомобил съм ходил.

На въпроси на прокурора: до Варна и до Долен чифлик до банките като ходихме дядо М. стоеше от пред в колата, Г. стоеше отзад. Това беше втория път. Една карта му даде дядо М. тогава. Към него момент Г. работеше за мен. Месеците след това пътуване пак за мен работеше. През жътва, при сеитба, при подготовка пролетта и после жътвата юни месец и септември – октомври месец, при пикови моменти. При подготовка пролетта, юни месец и после есента. Различно възнаграждение му плащах, на надник, според заетостта. Той е нямал цели месеци, работи 5 - 10 дена, после го няма 20 дена. Плащал съм му от 50 до 100 лв. на ден, зависи от натоварването на деня. Жътвата трае около 10 дни и съм му плащал около 100 лв. на ден. Той си живее в *****, не му знам адреса. Аз живея в с. *** ****.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде освободен от залата.

Съдът покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението.

ПОДСЪДИМИЯТ Г.: С дядо М. се познаваме повече от доста време, повече от 10 години. Помагали сме си един на друг през годините. Той тогава си беше на крака. Рядко си помагахме, сам се оправяше. Обаче преди известно време пострада, тогава аз не знаех, покъсно разбрах, когато беше вече излязъл от болницата, че е пострадал и че има операция и тогава се движеше повече с племенника му С., който беше свидетел и един ден дойде, не помня с какво, с кола ли, с неговата електрическа тротинетка ли дойде до в къщи и ме помоли, че един вид има нужда от помощ, никой вече не го търси. Дядо М. дойде у нас и от тогава започнахме, аз първоначално нямах много време с татко ми ходихме заедно, но след няколко седмици, когато аз не съм ходил, татко каза аз не мога повече да се разправям с този човек, просто много е крив, ти ходи да му помагаш, той ми се кара и на другия ден е на обратната страна и се отказа. Аз започнах да отделям повече време за дядо М., като в същото време и други хора му помагаха и това момиче Севда също ходеше да му чисти периодично и някой път, когато аз не съм имал никаква възможност няколко дни да отида при него, се обаждаше на това момче от махалата, забравих му името. Минаха няколко месеца и един ден ми сподели, че имал там едни заделени пари, които ги е сложил на срочен депозит, иска да ги прехвърли, за да може да разполага с тях, защото от там не може постоянно да ходи във Варна. Дойдохме веднъж с него до банката, те казаха, че той беше объркал с един месец датата на падежа и от банката ни върнаха, казаха, че не може, ще има 2 едни големи такси. Попитахме тогава, тъй като беше пандемия ако закъснеем с 1-2 дни след падежа дали автоматично се подновява този депозит, те казаха не, няма проблем, само да не е по-рано от датата на падежа. Отидохме след 1-2 дни и те вече го бяха подновили автоматично, взеха някакви такси. Тогава бяхме с Д.. Не помня счупена ли ми беше колата, имах ли автомобил, но тогава работех при него и не ми отказа помощта. С него говорихме, той каза, че е хубаво някъде да ги изместим тези пари, за да може да разполага с тях.

Десетки пъти е говорил, че тези пари ги е оставил за старини, за човека, който се грижи за него. До последно само ние с него знаехме за тази сума. Никога не съм имал намерение да го ограбвам, преди това на други възрастни хора в селото съм помагал. Не съм имал за цел това, в което той ме обвинява. Преместихме тези пари в Долен чифлик в банката и тогава се случиха тези неща. Отначало не знаех за какво точно ме обвинява. В един момент ми беше услужил с една сума и ми беше разрешил да я ползвам, която му възстанових по сметките.

След това имаше едно теглене които основно бяха за него. За мен аз съм ползвал 2000 лв. от цялата сума, от които голяма част съм ги възстановил. Винаги е ставало въпрос, че той не може да ходи постоянно до банките, затова извадихме втора карта, за което добре беше осведомен в банката и за която много добре той знаеше. Не знам от къде идва това нещо, че съм му вземал неговата карта. Аз винаги като съм ходил с него съм ползвал неговата карта.

Винаги заедно сме били на банкомата. Не си спомням, но при първото или при второто ползване той ме помоли да сменя пина, евентуално ако се наложи аз да тегля от другата карта, той да си го помни и да си го знае, че може би ще загуби бележката с пина. Аз никога не знаех неговата карта къде е. Не съм теглил без негово знание и не съм внасял пари в неговата карта. Имаше втора карта у мен, която можех по всяко време да ползвам. Не разбирам защо е това, аз разбирам, де, но такъв си беше човека, на единия ден дава мило и Д. за тоя човек, на другия ден забравя и си последния враг.

На въпроси на адв. В.: като отидохме в банката във връзка с картите бях с него на гишето. Имаше периоди, когато беше по-трудно подвижен и когато се раздвижваше.

Служителката му даваше документи, той си подписваше документите и много добре му обясни за какво става въпрос, предварително говорихме за това, че ще бъдат две карти и че едната ще остане при него, а другата при мен, когато на него му се налага и той не може аз да му тегля. По принцип той си беше добре, няма как да не е разбрал, при положение, че сам ми даде втората карта, за какво са му две карти, като и една му е достатъчна. С картите се теглеше и се внасяше. Мога да обясня транзакция по транзакция. Спомням си, че в началото когато ходихме мисля, че от Пощенска банка изтеглихме депозита. ДСК имаха такси, но ние вече бяхме платили едни такси в Пощенска банка. Именно за такива неустойки решихме да ги внесем, цялата сума, за да няма допълнително такси. Той държеше да е 10 000 лв. сумата в сметката, въпреки, че в Пощенска по-малко пари внесохме заради таксата. Внесохме 3 000 лв., след това втори път като ходихме да вземаме картите, мисля, че още 3 000 лв. и после внесохме на банкомат, за да няма такса при теглене. Тогава аз имах нужда от помощ и той от цялата сума ме подпомогна с някаква сума мисля, че беше 1 800 - 2 000 лв. така, че по сметката бяха вкарани само 8 000 лв. Той ги обслужи, без да ги внасяме. Парите си стояха при него. Заедно сме ги внасяли, заедно сме ходили. Имаше ми доверие. Не съм го лъгал с 3 нищо, не съм го крал с нищо. Непрекъснато се оплакваше, че тази племенница, този племенник му откраднал това, другия не знам си какво, еди кой си циганин идвал. Исках да ги избегна тези неща, особено както беше в това положение. След първоначалното усвояване от 1 800 лв., след като му ги върнах, мисля, че ми услужи с 4000 лв. ми услужи и ги възстановихме, той държеше да види, че има 10 000 лв. по сметката. Същия ден обаче не помня каква сума изтеглихме. Бяхме ги вече внесли и се сети, че трябва да купим нови акумулатори за неговата количка и някакви други неща имаше да се плаща. Не помня каква сума изтеглихме. След това теглихме суми, два пъти около 6 000 лв., освен, че иска да помага на някакъв племенник, имал нужда нещо за ремонт на къщата. На три пъти му изтеглих по 2 000 лв., които му ги дадох лично и в сметката останаха около 2 000 лв. и го помолих пак да ми услужи с тази сума, като обещах да ги върна в срок, което не успях да ги възстановя и с това момче, което беше свидетел сега, той и преди идваше да му помага на него, не знам дали има да му дава, дали има да му взема, не знам какви са техните отношения, нещо кола ли искаше да си купува и са отишли в банката, като явно е забравил, че тогава тези 2 000 лв. ми позволи да ги изтегля да ги ползвам. Като станаха тези неща, аз много по-рядко можех да му помагам и много се натрупаха негативните неща. Опитах да намеря хора, които да се грижат за него, включително една негова племенница. Тя ходи няколко дни и по същия начин отказа да се вижда и да се чува с него затова, че днес е много добър, на другия ден й се кара защо е дошла да помага, какво е направила. За най-малките неща се караше, напоследък беше станал като малко дете. Тръгна на варианта, че съм му бил откраднал парите и се посдърпахме. Аз започнах все по-малко да ходя. Имам връщания, той си ги записваше там в тефтера, което съм му давал, купувал съм му храна, продължих да се грижа за него. Помолих го да ги оттегли тези неща, но той беше човек на крайностите, все щеше да убива, да си връща. Човек, когото намразеше беше много краен. Именно от тази гледна точка тръгна да прави тези неща с мен. Картите, които получи дядо М. ги дадоха стандартно с 2 000 лв. лимит на ден при теглене. Не си спомням дали при заявяването заявихме по-висок лимит или си беше така. Не зная дали не е стандартен такъв лимита или ДСК постепенно ги вдигаше. Лимита да бъде 2 000 лв. с негово знание и по негово искане бяха, ако се наложи за по-голяма сума за операции или за болници, да може да се реагира.

Едната карта остана в дядо М., другата – в мен. Не знам къде е била неговата карта и не съм се интересувал къде си държи парите. Когато съм ходил с него и съм ползвал неговата карта мисля, че от портмонето си вадеше картата. Пин кода не помня дали го гледаше от листче.