Решение № 3214 от 12.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3214 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100107577 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.

Ищецът Н. П. П. твърди, че на 28.02.2025 г., около 9:00 ч., в гр. София, на бул. „Черни връх“ в посока от бул. „Никола Вапцаров“ към ул.

„Околовръстен път“, в района на кръстовището с ул. „Филип Кутев“, водачът на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ********, Е. М.

И., е реализирал пътнотранспортно произшествие с ищеца, който е пресичал пътното платно по обозначена пешеходна пътека отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство по описа на СДВР и Софийска районна прокуратура. Ищецът поддържа, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с конкретни изисквания на Закона за движението по пътищата, не е проявил дължимото внимание към уязвим участник в движението и не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека велосипедист. Посочва се, че с това водачът е нарушил задължението си да не създава опасност за живота и здравето на участниците в движението и да бъде 1 внимателен и предпазлив към пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Вследствие на пътнотранспортното произшествие ищецът получил множество счупвания в дисталния край на лявата подбедрица и контузия на левия лакът, поради което първоначално е бил прегледан и лекуван в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където било предписано лечение с гипсова имобилизация и били дадени указания за режим на покой и последващи контролни прегледи. Впоследствие, поради персистиращи болки в областта на левия долен крайник, е постъпил за болнично лечение в МБАЛ „Свети Панталеймон – Плевен“ ООД, където на 11.03.2025 г. било извършено оперативно лечение – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация чрез плака и винтове – след което е изписан с предписания за продължаващ режим на покой, ползване на помощни средства, прием на обезболяващи медикаменти и провеждане на рехабилитационна програма. Ищецът заявява, че в резултат на получените травматични увреждания е търпял значителни по интензитет физически болки и страдания, особено през първия месец от възстановителния период, бил е с трайно ограничена възможност за самообслужване и е разчитал на постоянна помощ от близки и роднини за посрещане на основни битови потребности. Твърди още, че контузията на левия горен крайник е причинила допълнителни болки, дискомфорт и затруднения при ежедневното използване на ръката, а преживеният инцидент се отразил неблагоприятно върху психо‑емоционалното му състояние, като довел до тревожност, напрегнатост, чувство на тежест за семейството и продължаващ страх, свързан с участието му в пътното движение. По отношение на имуществените вреди ищецът поддържа, че във връзка с лечението и възстановяването си е направил разходи в общ размер на 931,78 лв., представляващи платени суми за медицински услуги, медикаменти и други необходими лечебни и рехабилитационни мероприятия, които сочи да са в пряка и непосредствена причинно‑следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Ищецът сочи, че по отношение на лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ********, към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е била в сила застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД „Армеец“ АД по застрахователна полица № BG/11/124003937761 със срок на действие от 16.12.2024 г. до 15.12.2025 г. Поддържа, че на основание чл. 429 от Кодекса за застраховането застрахователят дължи обезщетение за причинените на трети 2 лица имуществени и неимуществени вреди, поради което ищецът е отправил до застрахователя писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ за определяне и изплащане на дължимото обезщетение. С писмо от 30.06.2025 г. ответното застрахователно дружество го е уведомило за отказ да изплати обезщетение по предявената претенция. По изложените съображения ищецът, на основание чл. 432 КЗ, претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 40000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 931,78 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на претендираните суми.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва сключването на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ******** към 28.02.2025 г. Твърди, че произшествието е резултат от поведението на ищеца–велосипедист, който е нарушил правилата за движение, включително като е пресичал с велосипед по непозволен начин, без да слезе от него, без защитна каска и предпазни средства и без да се съобрази с останалите участници в движението. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като поддържа значителен принос на пострадалия за настъпване на самото ПТП, за вида и степента на уврежданията и за техния обем, включително с оглед евентуално предхождащо или съпътстващо здравословно състояние и начина на проведено лечение, поради което счита, че евентуално дължимото обезщетение следва да бъде редуцирано.

Ответникът оспорва наличието, обема и интензитета на твърдените неимуществени и имуществени вреди, както и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и процесното ПТП, и в условията на евентуалност оспорва размера на иска за неимуществени вреди като прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливост по чл.

52 ЗЗД. На основание изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. М., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез юрк. А., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не се спори, че към 28.02.2025 г. задължителната гражданска 3 отговорност на водача на л.а. „Шкода“ с рег. № ******** е застрахована от ответното дружество.

Със споразумение по НОХД 3427/2026 г. на СРС, 129 с-в, Е. М. И. е признат за виновен в това, че на 28.02.2025 г., около 9:05 часа, в гр. София, при управление на л.а. „Шкода“ с рег. № ******** в гр. София, по бул. „Черни връх“ с посока на движение от ул. „Сребърна“ към Софийски околовръстен път, в района на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, нарушил правилата на чл. 6, ал. 1, чл. 31, ал. 1 и ал. 7, чл. 21, ал. 1 ЗДвП като: управлявал автомобила със скорост от 72 км/ч при максимално допустима скорост от 50 км/ч, навлязъл в кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба за посока на движение на автомобила и реализирал удар с преминаващия по пешеходната пътека от дясно наляво спрямо движението на автомобила и на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба за пешеходци с велосипед „Викинг“, управляван от Н. П. П., средна телесна повреда, изразяваща се в двуглезенно счупване на лява глезенна става (престъпление по чл. 343, ал. 3 б. „а“ пр. 2 вр. ал. 1 б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК).

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. М.. Експертът приема следния най-вероятен механизъм на ПТП: на 28.02.2025 г. около 9:00 часа в гр. София, на кръстовището между бул. „Черни връх“ и бул. „Тодор Каблешков“, л.а.

„Шкода Октавия“, управляван от Е. М. И., се е движил по бул. „Черни връх“ от север на юг със скорост около 54 км/ч, а велосипедистът Н. П. П. се е движил по бул. „Тодор Каблешков“ от запад на изток и е предприел пресичане на платното на бул. „Черни връх“ при зелен сигнал на светофара срещу него.

Около 5,6 секунди след като светофарът срещу велосипедиста е светнал от червен на зелен сигнал, при сух асфалтов път и дневна видимост, велосипедистът е навлязъл в зоната на пешеходната пътека, а в този момент автомобилът се е намирал на около 40,09 метра преди мястото на бъдещия удар и е навлизал в кръстовището на червен сигнал на светофара срещу него.

Скоростта на велосипедиста е определена на приблизително 15 км/Ч, като от момента на навлизането му на платното до удара той е изминал около 11,21 метра за около 2,68 секунди, докато автомобилът в същия интервал е продължил движението си и въпреки реакция на водача със спиране приблизително 1,9 секунди преди удара, сблъсъкът е настъпил около 0,8 4 секунди след началото на спирането, в предната част на автомобила и в лявата страна на велосипедиста, върху пешеходната пътека на 8,5–9,5 метра източно от западната граница на бул. „Черни връх“. Въз основа на скоростта на автомобила и пътните условия експертизата определя опасна зоната при движение със 54 км/ч на 29,63 метра, като съпоставя това разстояние с реалното разстояние от около 40,09 метра, на което автомобилът се е намирал към момента на навлизане на велосипедиста на платното. При тези данни вещото лице заключава, че водачът е разполагал с техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара при своевременна реакция.

Отбелязано е, че водачът е имал пряка видимост към велосипедиста, пътната настилка е била суха, а липсата на технически неизправности по превозните средства изключва технически причини.

В съдебно заседание експертът разяснява, че отразената в протокола за оглед очертана ивица с широчина 2 метра следва да е велоалея. Вещото лице отчита, че велоалеята се е намирала непосредствено до пешеходната пътека (от дясната страна). Ако ищецът е преминавал кръстовището в очертаната велоалея удар отново би настъпил. Ако е слязъл и бута колелото по пешеходната пътека ще се движи по-бавно – от значение ще е кога е предприел пресичането. Ако е тръгнал по същото време, в което е предприел пресичането, тогава биха се разминали. Експертът добавя, че ако ищецът е карал велосипеда на велоалеята 2 метра вляво удар отново би настъпил.

Експертът отбелязва, че велоалеята започва „отникъде“ – ръба на тротоара.

Така велосипедистът би следвало да слезе, да избута до велоалеята велосипедът, след което отново да се качи метър встрани вляво.

За установяване на претърпените по делото неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. П., брат на ищеца. Свидетелят сочи, че към инцидента ищецът живеел в гр. София, но се прибрал временно при семейството си в гр. Севлиево, тъй като се нуждаел от чужда помощ. Кракът му бил гипсиран, имал и травма на ръката.

Придвижвал се трудно с помощни средства и с помощ от членовете на семейството. Ищецът останал в гр. Севлиево за около месец-два. След махането на гипса му направили операция и поставили пирони в крака.

Свидетелят сочи, че ищецът има активен начин на живот, в гр. София се придвижвал с колело, спортувал бягане, фитнес. Не знае дали с днешна дата ищецът кара колело. Отминалата зима, заради травмата, ищецът не карал ски.

5

По делото е приета и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Експертът отговаря, че при пътнотранспортното произшествие от 28.02.2025 г. ищецът Н. П. П. е получил травматично увреждане в областта на лявата глезенна става, изразяващо се в бималеоларна фрактура - счупване на тибиалния (медиален, вътрешен) малеол и авулзионна фрактура на върха на фибуларния (латерален, външен) малеол, както и контузия на меките тъкани в областта на левия лакът. Фрактурата на лявата глезенна става е реализирала медико-биологичния квалифициращ признак "трайно затруднение в движенията на левия долен крайник" за период по-голям от 30 дни по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, а контузията на левия лакът е квалифицирана като "временно разстройство на здравето, неопасно за живота" по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Непосредствено след инцидента фрактурата е била лекувана консервативно чрез гипсова имобилизация в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, след което на 11.03.2025 г. (дванадесет дни след инцидента) в МБАЛ "Св. Панталеймон" - Плевен е извършена оперативна интервенция - открита репозиция на фрактурата на тибиалния малеол и фиксиране с два винта с непрекъсната резба. Болките на ищеца са били най-силни и интензивни в периода между настъпването на фрактурата и оперативното лечение, както и в ранния период около месец след операцията, като с всеки изминал ден те са намалявали поради действието на оздравителните процеси. Вещото лице установява пряка причинно-следствена връзка между описаната фрактура и процесното пътнотранспортно произшествие. Експертът констатира, че процесната фрактура на вътрешния (медиален) малеол на левия глезен е напълно консолидирала, като е налице възстановяване на анатомичната конфигурация на костта и ставата.