Протокол № 211 от 05.02.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 211 гр. С., 05.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова

Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело частен характер № 20232230201507 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Частната тъжителка, редовно призована се явява лично и с упълномощен повереник адв. И. М. от АК С..

Подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник адв.Д. И. от АК С..

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фаза на съдебно следствие.

Адв. М.: Бих искала да ви представя протокола от съдебно заседание по друго дело, в което се виждат противоречите показания на съпругата на подсъдимия във вашето дело и в едно друго дело за обида, което е между двете страни. Съпругата на подсъдимия дава противоречиви показания за едно и също нещо.

Адв. И.: Аз ще ви моля да не ги приемате, тъй като са събрани са в друго производство, по което не сме имали възможност да участваме.

1

Съдът счита, че представеният протокол е неотносим към настоящия процес, тъй като е даден в друго производство, за друг случай, поради което няма как да бъде приет за доказателство по настоящото производство.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. М. за прилагане на протокол от съдебно заседание по друго дело, относно показания на съпругата на подсъдимия като НЕОСНОВАТЕЛНО.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал всички писмени доказателства.

Адв. М.: Нямам възражения по писмените доказателства и няма да соча други доказателства. Моля да дадете ход на съдебните прения.

Адв. И.: Нямам възражения по писмените доказателства и няма да соча други доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на устните

СЪДЕБНИ

П Р Е Н И Я:

Адв. М.: Господин съдия предявили сме тъжба против подс. К. К. във връзка с това, че тъжителката С. Ж. е подала сигнал на тел.112, че кучето на К.и, което проявява агресия, периодично влиза в двора на тъжителката въпреки многократните молби да бъде вързано. По този повод отношенията със семейство К.и са крайно обтегнати, което се стига до закани и саморазправи на подсъдимия. На 28.02.2022г. след поредния отправен сигнал 2 на тел.112 от тъжителката и последвалото посещение на служителите на реда подсъдимият е отправил закана, че ще и се случи случка ако не престане да се обажда на тел.112, което е престъпление срещу личността и не касае убийство.

Именно поради отправената закана на 28.02.2022г. и последващо позвъняване на тел.112 от страна на тъжителката подс. К. е осъществил заканата си на 09.03.22г., с която случка е осъществил престъплението по чл. 130 ал.2 от НК против нейната личност, саморазправяне с нанасяне на лека телесна повреда.

На 09.03.2022 г. около 21 часа в двора на тъжителката С. Ж. подсъдимият и нанесъл побой, предизвикан от факта, че отново е подала сигнал на тел.112 затова, че подсъдимият и семейството му не вземат мерки за безопасност относно поС.ните набези на кучето в имота на тъжителката. Господин съдия това, което е заложено в този процес е доброто име на една жена засрамена, унижена, малтретирана в собствения и дом пред очите на малолетния и син, която не е имала нито сили нито възможности да се защити от необузданото поведението на подсъдимия. През това време подс. К. прескочил пътната врата, защото била заключена и влязъл. Малко ще се върна назад. След повикването на тел.112 на 09.03.2022г. вечерта от потърпевшата и проведения разговор през оградата със съпругата на подсъдимия, съпругът на тъжителката И. Ж. отишъл да посрещне полицейските служители отзовали се на сигнала, тъй като те живеят във вилна зона, а табели по улиците липсват, както се уверихте и вие след проведения следствен експеримент. През това време подс.

К. е прескочил пътната врата, защото била заключена и влязъл в двора на тъжителката. Започнал да я бие пред сина й и съпругата си, като е стояла до оградата на нейния двор, като и нанасял удари по главата и тялото. Ж. започнала да вика за помощ и да крещи. Всичко това се случва пред сина й, който тогава е бил на 11 г. и също се уплашил, разплакал се и викал за помощ.

Излязъл е към къщи и е позвънил на баща си да идва по-бързо, защото подс.

К. биел майка му. Ж. е била шокирана и изплашена от физическата агресия на подсъдимия. Болките които са и били причинени са я принудили да се свлече на земята, започнала да си пази главата, защото е мислела, че ще я убие.

Доказателствата представени в този процес от страна на тъжителката и непротиворечивите свидетелски показания на свид. С. Д., И. Ж., непълнолетния и син И. Ж. потвърждават категорично, че подсъдимият К. е упражнил физическо насилие върху нея, злоупотребил е и е бил особено жесток, като е решил сам физически да се саморазправи с беззащитна жена.

3

Подсъдимият представи в своя защита показанията на съпругата си, която е заинтересована от изхода на спора. Свидетелските и показания са неверни, лъжливи, клеветнически, непоследователни и хаотични, дадени с цел да подпомогне съпруга си да избегне наказание. Предупреждава съпруга си да се прибере, защото е видяла светлината от фенерчето на свид. Д., който е идвал към тях. Съпругата на подс. К. М. К. започнала да го предупреждава, че свид.

С. Д., който им е съсед е чул виковете и попитал какво става и се приближил до тях, светел с фенерче, което е потвърдено от неговите показания пред съда.

Изявленията в процеса от подсъдимия, също са неверни и представляват клеветнически внушения, подпомогнат и положението си и от страх и от адвокатски похвати на всяка цена да обвинява потърпевшата за да прозвучи като оправдание за престъпните си действия. Или както е казано в нашата поговорка „крадеца вика дръжте крадеца“. Налице е справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че от 2015г. имотът на подсъдимия е изнесен на публична продан и е собственост на „Райфайзенбанк“, а не на подсъдимия, както той непрекъснато лъжливо твърди. В кориците на делото има справки от масите на МВР, че срещу тъжителката няма подавани жалби от подсъдимия.

Въпреки това той не пропуска да обвинява Ж., че има счупени стъкла и други измислени посегателства от нейна страна срещу него. Обвиняемият непрекъснато дава противоречиви обяснения, че телефонът му бил взет през оградата, а на следствения експеримент твърди, че прескочил вратата за да си го вземе. В друг момент твърди, че е бил ударен от тъжителката на улицата, а в следващ момент ударен бил когато е бил в двора й. По същият начин и както невярно моля съда да приеме и представеното несвоевременно в процеса медицинско удостоверение след 6 месеца за твърдените от подсъдимия телесни повреди, носещи произход Стара Загора. За всеки обикновен човек възниква въпроса защо човек от С. представя медицинско удостоверение от гр.

Ст.Загора, на което изрично не е отбелязано да послужи пред съда.

Подсъдимият не е заявил пред полицейските служители и не е показал каквито и да е нанесени му увреждания и в подкрепа на това е съставения протокол за предупреждение от органите, който той отказал да подпише, който е приобщен към доказателствения материал по делото. На проведения следствен експеримент подсъдимият изказва крайно противоречиви твърдения, че по време на инцидента дошъл до вратата, където е била съпругата му, а частната тъжителка била до ръба на бетонната пътека. Тяхната 4 врата е била затворена. Частната тъжителка била в имота, стопанисван от нея и съпруга й, като твърди, че частната тъжителка му дръпнала телефона от ръката, който паднал в имота на частната тъжителка и съпруга и. В протокола от следствения експеримент е записано, че телената ограда на стопанисвания от подсъдимия имот се намира на 2м. от бетонната пътека. На 1.55 м. от бетонната пътека се намира телената ограда на имота на частната тъжителка.

Бетоновата пътека е широка 1,50м. Не става ясно как е възможно тъжителката да е взела телефона на подсъдимия от разС.ие 2 метра. Подсъдимият не си спомня дали вратата е била същата, но твърди, че е прескочил, влязъл в имота, стопанисван от частната тъжителка и съпруга й. Свидетелят С. Д. подробно и непротиворечиво описва всичко, което е видял и възприел лично от вида на окаяното съС.ие на Ж. преминавайки през съседния имот на Ж.и светейки си с фенерче. В процеса бяха разпитани децата на тъжителката и на подсъдимия.

Показанията от разпита на детето на тъжителката И. Ж. в присъствието на педагог, по думите на педагога показанията са последователни и ориентирани по време и място, за разлика от показанията на детето на подсъдимия Йоана, които също психолога потвърди че са хаотични и непоследователни с цел прикрИ.е действията на баща й. В с.з. свид. И. Ж. съпруг на тъжителката потвърди, че в продължение на повече от седмица съпругата му е изпитвала болки по главата и тялото, вследствие на нанесените удари както и траен технологически и морален стрес. Нормално е най-близките хора да имат възприятия за това. Моля да приемете, че липсват обстоятелства, които да сочат на заинтересованост и предубеденост. По делото са приети медицинско освидетелстване на моята доверителка и амбулаторни листове, от които се вижда какви са били уврежданията и, а именно причиняване на лека телесна повреда с претърпени болки и страдания, получени от подсъдимия вследствие на демонстрация пренебрежения към установените правила и норми закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, достойнството на пострадалия. Господин съдия ние ви молим да върнете справедливост в живота на потърпевшата Ж., възстановите пред обществото нейното накърнено достойнство и да постановите, че тя не е насилникът за което подсъдимия в неговата безпомощност се опитва да твърди, както и да държите подсъдимия за отговорен за лъжите в съдебна зала. Деянието е извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите действия. В настоящия случай подсъдимия е нанесъл удари с в областта на 5 лицето, главата и тялото, впоследствие е продължил с юмруци и ритници по тялото, което е потвърдено с представените своевременно и приложени медицински документи от жалбоподателката, довело до съС.ие да си изпусне бельото си видно от потвърденото от съпруга и в неговите показания в съдебна зала. Подс.К. добре е знаел, че извършва незаконен акт на физическо насилие и независимо от това същият е извършил това си действие добре съзнавайки, че ще причини телесни и психически увреждания. Той е насочил всичките си усилия към осъществяване на акта причинявайки болки, страх и унижение въпреки, че би трябвало да съзнава обществено опасния характер на деянието си и непременно желаейки настъпването на неговия резултат, а именно поС.ен страх у тъжителката. Налице е изискуемата от закона причинно следствена връзка между действията на подс. К., заплаха и последващите удари по главата и тялото на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат, лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания. Налице е и субективния признак на престъплението, действията на К. и съставомерния престъпен резултат. В заключение така изложеното моля уважаемия съд да приеме, че както от обективна така и от субективна страна обвинението на подс.К. е доказано изцяло, поради което моля при определяне на наказанието да вземете предвид генералната и специалната превенции визирани в чл. 36 от НК, а именно моля да приемете, че липсват предпоставки за приложение на чл.78А от НК с оглед на факта, че се касае за две престъпни деяния, т.е. множество престъпления, предвидените в закона наказания за извършените престъпления са „Лишаване от свобода“ до ШЕСТ месеца, „Пробация“ или „Глоба“ до 300 лева за престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, а за престъплението по чл. 144 ал.1 от НК наказанието е „Лишаване от свобода“ до ТРИ години. Тъй като е извършил деянията си в условията на реална съвкупност, преди за което и да е имало влязла в сила присъда, моля на осн.чл. 23 ал.1 от НК да групирате така наложените наказания, като му определите и наложите едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца и приложите чл. 66 от НК.На осн.чл. 23 ал.3 от НК да присъедините към така определеното и наложено наказание и наказание „Глоба“ в размер до 300 лв. и „Обществено порицание“. Смятам, че това наказание ще въздейства възпиращо и ще промени реално чувството на подсъдимия за демонстративна безнаказаност причинила дълбоки физически и психически последствия на г-жа Ж..